Монахиня Зиновия Константинова – първата учителка в Девическото училище в Габрово

Катя Гечева, главен уредник в Регионален исторически музей  – Габрово

Преди 200 години в китното казанлъшко селце Габарево, в семейството на Иванка и Константин Куцарови се ражда момиче. Назовават го Мария – името на Божията майка, и това навярно предопределя земния му път. Годината е 1823. 
Още като девойка е доведена от архимандрит Йосиф Соколски в Габрово и настанена като послушница при новосъздадения Габровски девически манастир „Свето Благовещение“. Ученолюбива, тя започва да се образова при учителя Христодул Костович (1845 – 1848) и усвоява основните предмети – аритметика, краснопис, правопис, естествени науки и др., учи и гръцки език. 
Към средата на ХIХ в. семейството є се преселва в Румъния, в град Тулча и там тя продължава образованието си. Избира за свой път благочестивото служение на Бог. Подстригана е за монахиня в женския манастир „Циганещи“ (Tiganesti) край Букурещ и приема името на мъченица Зиновия.
През 1856 г. габровските първенци решават, че вече е време в селото да се открие девическо училище и предоставят одаята (стая, отделно помещение извън църковната сграда) на храм „Св. Троица”  за обучение на момичета. Познавайки Зиновия Константинова от пребиваването в Девическия манастир, оценявайки нейните знания и добър нрав, те є отправят писмо. В него пишат думи, на които не може да откаже и които топлят сърцето є до последния є час и завинаги я свързват с Габрово:
„Господжо Зиновию, ... желаеме от чисто сърдце да си дойдете в Габрово ... защо се научавамы да разбирате от Отечество и от народност. Щом си дойдете, ще ви хваниме за даскалица и ще ви отвориме женско училище, да не зависите от Архимандрита Йосифа и от тукашните наши господжи“.
През ноември 1856 г. тя е назначена за първа учителка в новосъздаденото Девическо училище в Габрово. В продължение на десет години преподава и предава на своите ученички знанията си. Успоредно с това усъвършенства и своите познания.