Монахиня Зиновия Константинова – първата учителка в Девическото училище в Габрово

Катя Гечева, главен уредник в Регионален исторически музей  – Габрово

Преди 200 години в китното казанлъшко селце Габарево, в семейството на Иванка и Константин Куцарови се ражда момиче. Назовават го Мария – името на Божията майка, и това навярно предопределя земния му път. Годината е 1823. 
Още като девойка е доведена от архимандрит Йосиф Соколски в Габрово и настанена като послушница при новосъздадения Габровски девически манастир „Свето Благовещение“. Ученолюбива, тя започва да се образова при учителя Христодул Костович (1845 – 1848) и усвоява основните предмети – аритметика, краснопис, правопис, естествени науки и др., учи и гръцки език. 
Към средата на ХIХ в. семейството є се преселва в Румъния, в град Тулча и там тя продължава образованието си. Избира за свой път благочестивото служение на Бог. Подстригана е за монахиня в женския манастир „Циганещи“ (Tiganesti) край Букурещ и приема името на мъченица Зиновия.
През 1856 г. габровските първенци решават, че вече е време в селото да се открие девическо училище и предоставят одаята (стая, отделно помещение извън църковната сграда) на храм „Св. Троица”  за обучение на момичета. Познавайки Зиновия Константинова от пребиваването в Девическия манастир, оценявайки нейните знания и добър нрав, те є отправят писмо. В него пишат думи, на които не може да откаже и които топлят сърцето є до последния є час и завинаги я свързват с Габрово:
„Господжо Зиновию, ... желаеме от чисто сърдце да си дойдете в Габрово ... защо се научавамы да разбирате от Отечество и от народност. Щом си дойдете, ще ви хваниме за даскалица и ще ви отвориме женско училище, да не зависите от Архимандрита Йосифа и от тукашните наши господжи“.
През ноември 1856 г. тя е назначена за първа учителка в новосъздаденото Девическо училище в Габрово. В продължение на десет години преподава и предава на своите ученички знанията си. Успоредно с това усъвършенства и своите познания.

Гръцко-български речник на Зиновия Константинова

Регионален исторически музей – Габрово съхранява частица от делото на учителката Зиновия Константинова – малък саморъчно изработен гръцко-български речник с размер 10/15 см. В него върху тридесет бели листа са изписани около 300 думи на гръцки и превода им на български език, с характерен много ситен почерк с черно мастило. Културната ценност е била притежание на художника Недялко Каранешев, учител в Габровската гимназия и предоставена на музея от негов родственик през 1964 г. 
На заглавната страница е написано с два различни почерка (вероятно на монахини от манастира или надписа с молив е на Н. Каранешев) „Чеснеший (най-честната) госпожа Д. (достопочтенна) Зиновия втора игумка (игуменка) на девическия соколски манастир в гр. Габрово. 1860 год. 24 февруарий. Как е изучавала гръцки език“. Определено надписът е късен, след смъртта на Зиновия и е датиран според това кога е преподавала в Девическото училище. 
По молба на заточения в Киево-Печорската лавра архимандрит Йосиф Соколски през 1869 г. в Киев са изпратени две монахини от Габровския девически манастир, да изучават нотно пеене и ръкоделие. Избрани са монахиня Зиновия Константинова и Елисавета Паскалева, които са настанени в Киевския Свято-Вознесенский Флоровский манастир, където се обучават една година.

Храм „Свето Благовещение“ в Девическия манастир в Габрово (рисунка арх. Нено Ямантиев)

За да посети тежко болния си баща и присъства на погребението му в Тулча, Зиновия напуска Габрово за кратко време през 1875 г. Преди да се върне в габровския манастир, минава през Киев и отново се среща с духовния си наставник – архимандрит Йосиф Соколски. При тази последна тяхна среща той є подарява свой портрет, който се е съхранявал в Девическия манастир до разрушаването му.
От септември 1884 г. Зиновия Константинова е игуменка на Габровския девически манастир „Свето Благовещение“ до смъртта си на 23 февруари 1908 г. Почива на 85-годишна възраст в килията си и е погребана в гроба на своята дългогодишна приятелка и една от основателките на манастира Елисавета Паскалева в двора на обителта.