Мария Йозова: „Предстои да видим дали част от решенията, взети в Габрово, ще намерят отражение в законите“

 По време на заседанията на комисията бяха дискутирани въпросите, свързани с Приложението на Постановлението на Министерския съвет за одобряване допълнителните трансфери по бюджетите на общините; Резултатите от анализа на ставките на местните данъци и размерите на местните такси за 2022 г.; Предложения за нормативни промени, които да бъдат включени в пакета данъчни закони по бюджетната процедура за 2023 г.; Направления за взаимодействие с НАП, свързани с ново Споразумение за взаимодействие при администрирането на местните данъци и такси и т. н.

За резултатите от проведената в Габрово среща на ПКМФБОС (Постоянна комисия на НСОРБ по местни финанси, бюджет и общинска собственост) е разговорът с Мария Йозова, зам.-кмет на Община Габрово и зам.-председател на ПКМФБОС.

- Г-жо Йозова, търси ли експертизата на специалистите по местни финанси, бюджет и общинска собственост законодателната власт, когато извършва промени в законовите разпоредби, свързани с тяхната дейност?

- В постоянната комисия по местни финанси, бюджет и общинска собственост към Национално сдружение на общините, са включени финансисти и експерти от общините в областта на бюджет, счетоводство, данъчни експерти и общинска собственост. Част от тези хора са с многогодишен стаж в тази област. Техният богат опит в сферата на финансите и проблемите, с които се сблъскват в ежедневната си работа, са една добра предпоставка за законодателна промяна от практическа гледна точка и законосъобразно прилагане на различните нормативи. В годините назад част от законодателните промени са тръгнали именно от тези хора, преминавайки през управителния съвет на сдружението и разбира се, стигайки до Народно събрание. Сигурна съм, че тази практика ще продължи и в бъдеще, защото тези хора имат знанията, опита и компетентността да дават разумни и практични предложения на законодателя.

- Каква е причината да предлагате промени в разпоредбите на Закона за публичните финанси? Бихте ли посочили по-важните предложения, които подготвихте по време на срещата, свързани със Закона за публичните финанси?

-Това е „нашият закон“, т.е законът, с който един финансист трябва винаги да се съобразява и да изпълнява. Този закон не може да се тълкува, той само се спазва, защото е с ясни и конкретни текстове. Всяко неизпълнение на изискванията предвидени в него се виждат от контролните органи - визирам Сметна палата, която два пъти в годината е на проверка във всяка една община. Практиката е наложила да се предлагат промени, които да облекчат процедурите по изпълнение на общинските бюджети. Една от основните промени, които предлага комисията, е свързана с финансовата децентрализация на общините. Тема, дискутирана в последните 20 години, но без резултат. Вариантите, които предлагаме в текстове на Закона за публичните финанси, са за преотстъпени постъпления от национални данъци 20 на сто от приходите по Закона за данъците върху доходите на физическите лица и 10 на сто от приходите по Закона за корпоративното подоходно облагане, при условия и по ред, установени със Закона за държавния бюджет за съответната година. Останалата част от промените, които се предлагат, са свързани с предоставените допълнителни трансфери на общините, като те бъдат трайно нормативно уредени и да гарантират свободното им разпореждане от общинските съвети. Предложени са промени, свързани с отговорности на общините, които не са намерили отражение в Закона за държавния бюджет, но са вменени в подзаконови нормативни актове.

- На заседанието на ПК на ПКМФБОС бяха дадени предложения за промяна на наредбата за условията и реда за предоставяне на средства за обществени пътнически превози. В каква насока са промените?

- Промените са свързани с нова методика за разпределение на годишния размер на средствата за компенсиране на превозвачите на безплатните и по намалени цени превози, промяна на цените на компенсираните карти на учащи и пенсионери, както и създаване на единен публичен електронен регистър на обществения превоз. Част от текстовете по тази Наредба не са променяни с години, а цените на компенсираните карти повече от 12 години. Текстове от наредбата кореспондират с други подзаконови нормативни актове, които са отменени. Електронния обмен на данни трябва да стартира в края на 2022 г., но общините към момента не са запознати с работата на тази система. На национално ниво има създадена работна група с представители на Автомобилна администрация, Министерство на транспорта и Национално сдружение на общините във връзка с промяна на наредбата, но реална работа към настоящия момент не е стартирала. Да се надяваме, че това ще се случи, защото обществения транспорт е много важен и значим за всяка община.

- Какви са резултатите от анализа на ставките за местните данъци и размера на местните такси за 2022 г., както и на предложенията за нормативни промени, които да бъдат включени в пакета данъчни закони, свързани с предстоящата за следващата година бюджетна процедура?

- Този анализ е изготвен на база информация от общините от традиционно провежданото проучване на НСОРБ за ставките на местните данъци и размерите на местните такси. През 2022 г. в проучването са се включили общо 231 общини (87%), от които 218 са предоставили данни и през предходната 2021 г., т.е. сравненията се отнасят до 82% от общините. Изведените данни са добра основа за идентифициране на възможности и/или необходимост от разширяване собствената приходна база на общините и за формулирането на нови мерки, свърззани с повишаване на събираемостта.

Резултатите от анализа са структурирани в три основни направления: условия на средата, местни данъци, местни такси. Окончателните изводи и препоръки, по отношение развитието на местните приходни политики и данъчното законодателство могат да бъдат направени едва след изследване на данните за касовото изпълнение на общинските бюджети за 2021 г. по видове данъчни и неданъчни приходи.

В направлението, свързано с условията на средата, беше отчетена поредна година без същностни промени в правната рамка, регулираща местните данъци и такси. Общините продължават да работя със ЗМДТ, приет през 1997 г., който е променян, изменян и допълван вече 83 пъти. Последната, по-сериозна промяна, в ЗМДТ беше направена през 2018 г. и влезе в сила от 2019 г. по отношение на промяната в модела за определяне на данъка върху превозните средства, както и като отмяна на коефициентите за енергийна ефективност при определянето на данъчната оценка на недвижимите имоти и други подобни. Тази тенденция продължи и в периода 2021 и 2021 г., когато поради поредицата от парламентарни избори малко на брой предложения на НСОРБ бяха отразени. А именно - с §15 на Закона за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците от него (ДВ, бр. 14/17. 02. 2021 г.) се направиха някои промени в ЗМДТ и отделни ЗИД на този закон; Възстанови се редакцията на чл. 22, по силата на който Общинският съвет определя с Наредба размера на данъка в граници от 0, 1 до 4, 5 на хиляда върху 2 данъчната оценка на недвижимия имот (в сила със задна дата - от 20 април 2019 г.);

Промениха се заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси (публикувани в ДВ, бр. 101 от 2013 г.; изм., бр. 105 от 2014 г., бр. 95 от 2015 г., бр. 97 от 2016 г., бр. 88 от 2017 г. и бр. 98 от 2018 г.) свързани със следните законово установени срокове за ТБО: Забраната по чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ, относно ползването на данъчната оценка на недвижимите имоти, тяхната балансова стойност или пазарната им цена като основа за определяне размера на ТБО, която влиза в сила от 31 декември на годината, следваща публикуването на резултатите от преброяването на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г.; Промениха се и преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси (ДВ, бр. 88 от 2017 г.; изм., бр. 98 от 2018 г.) относно законови срокове; Срокът за одобряване на план-сметка за втората година, следваща публикуването на резултатите от преброяването на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г. за всяка от услугите по чл.62 е до 31 януари на втората година, следваща публикуването на резултатите от преброяването на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г. За втората година, следваща публикуването на резултатите от преброяването на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г. не се прилага чл. 68, ал. 2 от ЗМДТ; За определяне броя на ползвателите на услугите в имота по чл. 62 ЗМДТ за втората година, следваща публикуването на резултатите от преброяването на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г., НСОРБ съвместно с председателя на НСИ изготвят предложение за включване като обекти на преброяване и броя на ползвателите на услугите в имота при преброяването на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г.; Определят със съвместен акт реда, начина и срока за предоставянето от страна на НСИ на съответната община на данни от преброяването относно броя на ползвателите на услугите в имота. o МС приема Наредбата по чл.66, ал.3, т.1 ЗМДТ до 31 март на годината, следваща публикуването на резултатите от преброяването на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г.  С §5 от Закона за изменение на Закона за корпоративното подоходно облагане, обн. ДВ 17/01.03.2022 г. ЗМДТ беше изменен, като: - Считано от 1 април 2022 г. отпадна възможността общините да събират местни такси за ползване на детски градини и детски ясли. 3 - След промените в чл. 6, ал. 1, б. „в“, след 1 април 2022 г. общините ще имат право да събират само такси за ползване на детски кухни, лагери, общежития и социални услуги, финансирани от общинския бюджет. Изменя се и наименованието на раздел III - Такси за лагери и социални услуги като досегашния чл. 81 се отменя. - С § 6 и § 7 на ЗИД на ЗКПО се отмениха и съответните разпоредби, даващи възможност за събирането на тези такси съгласно Закона за предучилищното и училищното образование (съответните алинеи на чл.293 и чл.298) и Закона за здравето (чл.119, ал.4) По този начин, въпреки усилията на НСОРБ и множеството внасяни текущо в няколко народни събрания предложения за промени, правната рамка не беше подобрена. Въпреки политическите „обещания“ към общините, вкл. и за конституционни промени, местните власти на практика не получиха нови правомощия, които да гарантират финансовата децентрализация и увеличаването на оперативната и финансовата им самостоятелност.

В направлението „Местни данъци“, както и при предходните периоди, през 2022 г. преобладаващата част от общините запазват действащите размери на данъците. Бяха представени тенденциите за промяна в размера на ставките за четиригодишен период 2019-2022 г. на различните видовете данъци – Датък върху недвижимите имоти; Данък при придобиване на имущества и дарение и по възмезден начин; Данък върху превозните средства; Туристически данък.

През 2022 г. намалява делът на общините, увеличили размера на данъка върху недвижимите имоти, като спада до 7% при 19% през предходните две години. За сметка на тях се увеличава дела на общините без промяна в ставките, който през 2022 г. достига 93%. Това е най-високият дял на тази група общини за целия четиригодишен период. Същите тенденции се забелязват при другите два данъка с фискално значение – данъка върху придобиване на имущество и данъка върху превозните средства. Между 94% и 95% от общините са запазили размерите на ДПС и ДВПИ, за сметка на дела на общините с увеличение (едва 4% през 2022 г. и за двата вида данъци). Тези тенденции ни връщат четири години назад, когато дяловете бяха сходни с тазгодишните. Макар и с едва два процентни пункта разлика, при туристическия данък се забелязва по-нисък дял на общините със „замразени“ размери. При този вид данък обаче, промяна се забелязва в посока намаление на неговия размер. И поради факта, че местната данъчна политика се определя от общинския съвет, съобразно местните специфики и потребностите от разходи, може да се каже че за целия период от 2019 г. до 2022 г. ставките на местните данъци се променят.

Така 2022 г. е поредна година без същностни промени в правната рамка, регулираща режима на местните данъци и такси. На практика за поредна година местните власти не получават нови правомощия, които да гарантират финансовата децентрализация и увеличаването на оперативната и финансовата им самостоятелност. Този факт ограничава местните власти да прилагат съответните политики в собствената им сфера на дейност.

За изследвания период 2019-2022 г., в 45% от общините данъкът върху недвижимите имоти е увеличен, а в 4% - намален. Освен потребностите на местно ниво от повече постъпление за по-качествени услуги, съществуват и други причини за тази тенденция. Налага се например общините да компенсират дисбалансите между данъчните оценки и пазарните цени, чрез ставките на данъка върху недвижимите имоти, както и намаленията на облагаемата стойност на имотите във връзка с действието на коефициентите за овехтяване.

По отношение на „данък – сделки“ повечето общини – 99%, са на и над усреднения размер на данъка, съгласно законовоустановените диапазони. При данъка върху недвижимите имоти също 77% от общините са близо, на или над усреднения размер на данъчните ставки. При останалите два данъка тенденцията е обратна – общините задържат по-ниски спрямо усреднените размери на ставките нива. Така средният брой данъчни партиди за общините с данни за данък върху недвижимите имоти е 26,1 хил., а средното задължение за една партида е 25 лв. Данъчните отстъпки формират средно около 5% от годишния облог. При „данък – сделки“ 42% от общините са определили размер на данъка до „тавана“ от 3%, а други 37% - между 2,5 и 2,9%. Причината за това е освен лесният начин за събиране на налога – от нотариуса, при изповядване на сделките, така също и все още запазената икономическа и инвестиционна активност по места.

Средният облог данни за данък върху превозните средства е 43 лева на партида. Данъчните отстъпки формират средно около 1, 8 на сто от годишния облог. Спрямо предходната година се повишава средният процент на събираемост на данъчните приходи от недвижими имоти – от 74 на 77 процента и на данъка върху превозните средства – от 70 на 72 на сто, съгласно данните на МФ. Нараства, макар и минимално броят на общините, формиращи събираемост на двата данъка над 17 средната за страната – за ДНИ от 144 на 151 общини и за ДПС – от 152 на 153 общини. При данък недвижими имоти предимно малки общини имат събираемост по-ниска от 60 на сто, докато при данъка върху превозните средства в групата на общините с по-ниски от 60% влизат и градове областни центрове.

Почти всички общини в извадката определят размер на таксата за битови отпадъци на база количество, съобразно видовете съдове за тяхното събиране. Спрямо размерите на ТБО за предходната година 82 общини или 42, 3 % от тях в извадката запазват размера на ТБО на нивата от предходната години, а други 40% ги променят, като увеличават общо или поотделно ставките за различните видове имоти. Има 48 общини, които намаляват или отделни ставки за различните видове имоти или преминават към общ размер, независимо от вида на имота или на задължените лица. Средната стойност на размера на ТБО е 7, 6 промила върху данъчната оценка, при 7, 2 промила средно за 2021 г. Или нарастването на усреднения размер е средно с 13,9%. Това се дължи на ръста на размера на отчисленията по Закона за управление на отпадъци, които се увеличиха до максималните 95 лв./тон или с 16%. И на нарастналите разходи във връзка с общия ръст на цените и на минималната работна заплата. В по-малка степен, този ръст се дължи и на продължаващите политики на общините по разширяване обхвата на услугите към нови населени места и нови територии, както и за повишаването на тяхното качество.

Отчетена е средна събираемост на приходите от ТБО по облог за текущата година в размер на 95%, в това число за жилищните имоти - 71% и за нежилищните – 93%. Средният брой партиди за ТБО за изследваните общини е 31 хиляди на община, при 29 хиляди по предходния анализ. Средният облог на една партида е в размер на 146,50 лв.

Така наречените социални такси – домашен социален патронаж и детска кухня, продължават да покриват под 1/3 от реалната издръжка на услугите. Като цяло общините не са пасивни при формирането на местната политика по приходите, дори напротив. Въпреки липсата на развитие на правната рамка, те максимално се възползват от правомощията си по събиране на вземанията, възможностите на електронното управление и повишават събираемостта.

- Бихте ли споделила полезните, според Вас, решения от заседанието в Габрово на ПКМФБОС?

- Моето мнение е, че всяко решение за промяна е полезно, но не всяко е важно. Затова мога да направя заключение, че две са решенията, които са важни и които, според мен, ако се случат, общините ще бъдат финансово независими. Едната е преотстъпването на процент от националните данъци, а втората е промяна в Приложение 2 „Норми за данъчна оценка на недвижимите имоти“ по Закона за местни данъци и такси. Възстановяване на нормите, обвързващи базисната данъчна стойност на недвижимите имоти с динамиката на пазарните цени, съгласно индексите, публикувани от НСИ. Осигуряване на възможност за по-голяма оперативност на местно ниво при диференцирането на данъчната оценка на недвижимите имоти съобразно начина на трайно ползване, по прилаганата съгласно ЗКИР класификация.

В никакъв случай не омаловажавам и другите взети решения по направените предложения, които най-вероятно ще се реализират в по-кратки срокове.

- Считате ли, че успяхте да постигнете хармонизиране в мненията на представителите на местните финанси, бюджет и общинска собственост?

- Всяко едно заседание на тази комисия е съпроводено с много предложения за промени. Същите се обсъждат от специалисти, които са от различни общини. За една голяма община проблемите са едни, за средна и малка общини те са други, но в крайна сметка законите не ни разделят на малки и големи. Поради тази причина дискусиите по различните теми са съпроводени често със спорове между експертите, но почти винаги се излиза с единно становище. И това заседание не се различаваше от всички проведени до сега. Така че предстои да видим дали малка част от решенията, взети на това заседание, ще намерят отражение в законите и в какъв времеви диапазон. Но това ще покаже времето.