ЛИЧНА ПОЗИЦИЯ: Защо пък не президентска република?

ЛИЧНА ПОЗИЦИЯ: Защо пък не пре

Предложението не е ново, но досега не е обсъждано сериозно. Нито пък имам спомен да го е вадил на бял свят сериозен политик. Но това вече е факт.

Президентът Георги Първанов (2001-2011 г.) направи от идеята за президентска република едно от най-важните послания на своята партия АБВ. И определено най-запомнящото се. И то бе прието добре от аудиторията. Може би ще срещне отпор в политическите среди, където интересите от размиването на отговорност са видими, но очевидно на хората им допада възможността за център с концентрирана власт и ясни отговорности. В подкрепа на промяната в начина, по който се упражнява властта в България, е и факта, че президентите по принцип са с висок рейтинг, който се постига от съчетанието между институция и личност, която я олицетворява. Над 80 на сто доверие са регистрирали социолозите по време на двата мандата на Първанов, преди него такива постижения е имал президентът Петър Стоянов (1997-2001 г.). Росен Плевнелиев днес също е в челните позиции при социологическите проучвания. Президентът Желев се ползваше с нужното уважение, въпреки много спорната роля по време на доста драматичните събития, които съпътстваха неговия мандат.

Изглежда по-разбираемо кой управлява, ако говорим за президентска власт. Разбира се и в този случай някой друг може да взема решенията, но е ясно кой отговаря за тях.

Днес устройството в страната е доста странно. Реалната власт е съсредоточена в правителството. Министър-председателят е този, който управлява. Обаче преди него стоят президент и председател на Народното събрание. Е, нима наистина някой вярва, че е имало шеф на парламент, който да е привиквал при себе си премиер и да му е давал нареждания за изпълнение на взети от депутатите решения? Йордан Соколов ли стои в съзнанието на българите над Иван Костов? Или пък Огнян Герджиков над Царя? Да не би Цецка Цачева да е „командвала” Борисов или пък днес Михаил Миков да дава нареждания на Орешарски?

Най-силният коз в подкрепа на идеята за президентска република е фактът, че в стресови за България моменти именно държавният глава е изигравал най-важната и стабилизираща роля. Петър Стоянов бе такъв ключов фактор през 1997 г. Това се случва и днес с Росен Плевнелиев. Партиите докараха положението до ръба на поредната криза. Политическата е налице, видя им се малко и решиха да я подсилят като създадат условия за финансова. И колкото повече говорят за стабилност в тази сфера, толкова повече съмнения обземат хората.

Но само промяна на центъра на централната власт едва ли е достатъчна. Силни регионални власти и особено много – силна местна власт, това е вярната посока. Кметовете на България, които ние имаме възможност да избираме по чисто мажоритарен принцип, трябва да са хората с реална власт, икономическа и финансова най-вече. Едва ли е необходимо да се обяснява надълго и нашироко защо?

Партийната система, такава, каквато съществува в България днес, не ражда реална демокрация. И не дава ясна перспектива на хората. Но е основен източник на корупция с всички нейни негативни отражения върху цялостния живот в страната. И имаме ли всъщност реален избор днес?