Лична позиция: Виц, виц, ама си беше истина

Но е основа и ако знанието е усвоено добре, човек има шанса да се изгради като добър специалист в дадена област. В доста професии е така, в политиката - не. Има един теоретичен спор, дали изобщо политиката е професия. Воден е не само от политикани на маса с чаша в ръка, а и в телевизионни студия. По принцип в България всеки може да стане политик на високо ниво. Системата за подбор на депутати, например, не изисква никакъв ценз. Сервитьорки, инженери, художници, музиканти, професионални готвачи, мениджъри на фирми, техни служители - всякакви е имало в българското Народно събрание през последните 25 години, когато това е основната институция на страната (или поне би трябвало да е по конституция). Преди доста години се разказваше, нещо като виц, за Сийка. Виц, виц, ама си беше истина. Името е измислено, за да останат нещата принципни, а не да ги сведем до едно по-ниско лично ниво. Но реалната героиня е факт и дори името й е с подобно звучене. Сийка, млада сервитьорка, се оказала на смяна, когато нейни познати редели листа на една от партиите. Политическата формация била нововъзникваща, не си била създала партийна клиентела, времето напредвало, срокът за регистрация на листите застрашително наближавал. Тогава някой от компанията подхвърлил „Сийке, искаш ли да те пишем в листата?“ Сийка, която не се интересувала от политика, свила малко безразлично рамене. Това било изтълкувано като „да“. И така Сийка станала кандидат за български депутат. После нещата така се завъртели, че се стигнало до задните имена в листата да заемат място в Народното събрание. И Сийка отика 4 години на парламентарната банка. Ако някой си мисли, че има преувеличение, мога да го уверя, че историята е напълно реална. За съжаление народен представител в България може да стане всеки, министър - също. Е, за последното е добре да име поне висше образование. Някакво. Много по-важно е обаче да си има зависимост или много бързо да се сдобие с такава. Иначе системата бързо ще го изхвърли.

Българинът някак не се замисля над тези неща. А си заслужава да си зададем въпроса защо много малко от родните политици са преминали предварително обучение, за да придобият знание как се прави политика. Ако си представим политиката като професия е добре тя да наподобява професията на лекаря, който придобива една по-общо квалификация, след което специализира. Може би образованите политици са важна част от разрешаването на проблемите на страната. Кой би се подложил на операция, ако знае, че хирургът всъщност е много добър професионален музикант и е завършил съответната академия? Дори да е пял на сцената на Миланската скала, това не означава, че може да си служи със скалпел и да предписва медикаменти. И така не сме готови да се подложим на операция, правена от музикант, обаче се връзваме на приказките какъв голям професионалист бил кандидат-депутата „Х“ в областта на строителния мениджмънт. Или колко признат лекар е. Или колко непродажен журналист. Много се котират и имена от голямата сцена - артисти и певци. 

Наивно е да поверяваш 4 години от живота си на хора, които не са преминали политическа подготовка, доста по-наивно отколкото да се подложиш на „грижите“ на неподготвен лекар. Медикът поне ще те довърши набързо. А, действията на политика водят до бавна, но затова пък мъчителна агония. Не твърдя, че няма добри български политици, които в началото на кариерата си са били в положението на Сийка, макар и не така гротескно. Съдбата е завъртяла рулетката и те са се оказали печелившите, макар да не са го очаквали. Влезли са бързо в ритъм, проявили са талант и са се опитали да го изявят. Има такива примери около нас, не е трудно всеки да се сети за свой. Но те са по-скоро изключения от правилото. Затова е добре да има просветни звена, които да дават политическа подготовка на бъдещите лидери на нацията.