Лична позиция: Нужен е кабинет с дълъг хоризонт, съставен от обществено приемливи личности

Тихомир ЦъровДо дни се очаква България да има правителство. Положителна
Лична позиция: Нужен е кабинет
Тихомир ЦъровДо дни се очаква България да има правителство. Положителна ли е тази новина? И да, и не! Ще започна с не-то. Не е добре, че за институциите и обществото е важно да има редовен кабинет.

одини наред си спомняме примера с Белгия, където в даден период никой не усети липсата на правителство, въпреки че доста време партиите не успяваха да го съставят. Но понеже България не е Белгия - за нас новината, че ще имаме правителство, е добра. А и защото новите министри имат шанса да дадат тласък на обществената енергия. Разбира се, българинът си е скептик, пък и дай му да е недоволен от нещо, но все пак успокояването на средата на живот, бързото решаване на нетърпящите повече отлагане проблеми биха разведрили обстановката. Темата КТБ е една от важните, но съвсем не стои начело на списъка, по който на новия премиер ще му се наложи да работи.
Широк кабинет на съгласието е положителният вариант на добрата новина. Стабилност, това е, което може да гарантира правителство с явната подкрепа на ГЕРБ - БСП - ПФ - АБВ. Тук ролята на ДПС изглежда поддържаща. Сигурно не е най-симпатичното нещо, като се замисли човек, но ми се струва по-сериозно, отколкото това, което може да се роди от сътрудничеството между ГЕРБ и Реформаторския блок. Ето това е отрицателният вариант на добрата новина. Тук отново е нужен Патриотичният фронт, и слава Богу. Защото ако се разчита само на тъй наречените „реформатори“, ситуацията се пренася на нивото на пазарлъците на дребно, които трудно нормален човек може да свърже с някакъв обществен или държавен интерес. А само с амбициите на някакви хора, чиито формации или самите те някога, във все по-отдалечаващото се минало, са заемали ключови позиции във властта.
Кандидатът за премиер Борисов, който показва едно различно лице през последните седмици, може да изиграе обединяваща роля, като привлече за министри личности, които са приети от широката общественост, независимо от партийната си принадлежност. Трябва ли да споменавам името на Стефан Данаилов? Ами, Андрей Пантев? Ето, без дори да се напрегне човек, може да се сети за хора-институции, от които нито левите, нито десните избиратели биха извърнали поглед. И които са изградили името и са предизвикали уважението на нацията с това, което са правили извън политическата си битност. Ето това означава да е облечено в смисъл твърдението - не искам власт, не се стремя към постове, искам да реализирам идеи и да съм полезен.
Горе-долу това мърмореше неубедително човек, който повечето българи познават от позициите във властта, които заемаше. Дали е жена или мъж, това няма значение, но се оказа, че светлината, с която свети, е отразена. Днес пак се захваща да крои варианти да заеме постове.
Но за никой не е трудно да различи единия от другия вид. И да избере варианти. Е, всъщност да не сме чак толкова наивни.
Идеален избор няма. Но другата отговорност е да не се съставя кабинет с кратък хоризонт. Някои вече гледат към есента на следващата година и споменават варианта избори 2 в 1, но това ще означава, че сме преживели поредната година на нестабилност и несигурен живот в България - мястото, където Бог е дал всичко и най-вече един народ, който все не успява да се „оправи“... нито сам, нито с чужда помощ. Дали пък точно сега не е момента да променим това?

Коментирай!

(при коментар без регистрация, написаното автоматично се проверява за спам!)

0 коментара

Към началото