ЛИЧНА ПОЗИЦИЯ: Когато народът отвори уста, вместо кротичко поблейване, може да се чуе мощен лъвски рев

ЛИЧНА ПОЗИЦИЯ: Когато народът

Новини с негативен характер ни затрупват от няколко седмици. Не че е нещо ново, всъщност. Обаче си заслужава да се отбележи, че когато държавата не си е на мястото чрез своите многобройни институции, няма защо да очакваме да е по-различно.

Ние нямаме силно и независимо местно самоуправление, нито ясно очертана и функционираща регионална административна система. В България всяко нещо в различна степен опира до централната власт. И когато тя е слаба - страдат всички звена, в това число административни, стопански, финансови.

Разпределението на финансовия ресурс е важна предпоставка за централизацията. Реализацията на два от най-големите проекти за Габрово - Депото за битови отпадъци и Водния цикъл, е застрашена и то сериозно. Заради отношението на държавата, която така и не се застъпи за тях. Както и за важните проекти на още десетки български общини, които се финансират по Оперативна програма „Околна среда“. Малко цинично прозвучаха твърденията, че България е станала жертва на играта, наречена „Южен поток“, и след като Орешарски е заявил, че го спира, то Брюксел ще разплати средствата. А че българската държава сама е застанала срещу българските общини по застрашените от орязване проекти, е въпрос, който дори не се коментира в родните политически среди. Цинично, нали?

Нуждата от промени в това как функционират системите на управление у нас стана много очевидна чрез един на пръв поглед не толкова важен факт. Далече от „големите игри с „Южен поток“ и „значимите национални проблеми“, едни хора от три севлиевски села заплашиха да блокират пътя Варна-София, ако не им бъде гарантирано, че могат да напояват реколтата си през сезона на сушите. Решението на този въпрос опира до прословутите „Напоителни системи“ ЕАД, които от язовир „Крапец“ са им доставяли вода до земеделските площи.

Свлачище е разрушило двайсетина метра от тръбопровода, а потърпевшите така и не получили адекватен отговор от държавната фирма „Напоителни системи“. Областният управител обеща съдействие за решаването на проблема, но подчерта, че не приема ултимативния тон на недоволните. Николай Григоров, обаче, осъзнава, че земеделието е основният поминък в Петко Славейков, Кормянско и Ряховците. Двайсетина метра тръби и двайсетина хиляди лева - това в най-груб вариант е необходимо, за да се възстанови участъкът и хората да се успокоят за битието и реколтата си. Само че къде ти? „Напоителни системи“ ЕАД е част от земеделското министерство, а пък то си има достатъчно сериозни проблеми, та да се занимава с някакви си хора в три севлиевски села. Министър и подопечните му от фонд „Земеделие“ са се хванали за гушите и се обвиняват взаимно в нещо, което може да се обобщи като корупционно поведение. А пък Областният управител не приемал ултимативния тон на хората, че щели да блокират главен път. Че те, ако не го направят, кой ще ги чуе? Дали ако застанат на мегданите в селата си, отзвукът би бил същият?

Защо да се очаква от една държава, която застана срещу собствените си общини и ги застраши с фалити, да бъде „до“ жителите на три севлиевски села? От тези хора се очаква очевидно да са овце - хрисими, изпълнителни, да са всеотдайни в млеконадоя и да се подлагат мълчаливо на ножиците на стригачите. И когато му дойде времето, безропотно да минат под ножа. Да, ама не! Дали пък вместо кротичко поблейване от устата на хората в един момент няма да излезе лъвски рев? Все пак неслучайно на знамето ни е Царят на животните.