Лична позиция: ЕС вече е в живота ни, разбираме го всеки ден, докато ходим по улиците в Габрово

Лична позиция: ЕС вече е в жив

В кампанията за Европейски парламент националните теми ще преобладават. Няма да се говори за Европа, хората се интересуват от това, което става тук и е пряко свързано с тяхното ежедневие.

Въпросите от глобално естество остават далече от съзнанието на публиката, която за сетен път е натоварена от политиците да реши изхода от настоящата ситуация в България. Ако управляващите успеят да вкарат повече евродепутати от опозицията, правителството на Орешарски и подкрепящото го парламентарно мнозинство ще продължат своя живот. В противен случай темата за предсрочните избори отново ще стане номер едно у нас. Погрешна ситуация, от която трудно ще се роди нещо полезно. Обещаха ни възможност за мажоритарен вот чрез тъй нареченото преференциално гласуване. Политиците го предоставят с ясното съзнание, че няма да се реализира. Преди пет години, когато то бе въведено за първи път, сложиха толкова висок праг на преференцията, че практически я обезсмислиха. Намалението му в сегашния изборен кодекс не е от неистово желание да се реализира, а от осъзнаването, че няма да бъде приложен от самите избиратели. Има ясна връзка между предстоящата липса на европейски теми в изборите за Европейски парламент и преференциалното гласуване.

Лъжата, че Европа е някъде далече, че ние имаме по-важни неща от това да водим дебат за бъдещето на Европейския съюз, е нещо много лесно за пробутване на хората, чието ежедневие не е заето от европейски политики.

Да минем по габровските улици - Европейският съюз е навсякъде. Проектът Воден цикъл стана ежедневие за нас. Ние имаме позиция, често много критична. Но това е позиция, свързана с Европа. 123 млн. лв.? Как биха дошли в Габрово, освен чрез огромните възможности, които ни дават фондовете на Европейския съюз. Може да сме критични, но критикуваме нещо, което се случва. Иначе щеше да ни остане критикуването, че нищо не се случва. През миналата седмица имахме възможността няколко пъти да извадим на преден план първата в страната обществена „пасивна сграда“ - детска градина „Слънце“. Колкото енергия произвежда, толкова потребява. Как стана възможно това? С фондовете на Европейския съюз. Примерите не са никак малко, за да видим, че прословутата Европа не е никак далече от нас. Че касае пряко нашето ежедневие. Обаче политиците ще ни занимават със себе си. Защото чрез гласа ни ще се опитат да измерят вероятностите на собственото си пребиваване в различните политически нива - дали да останат на власт/опозиция или положението е изчерпано и трябва да се пробват нови конфигурации.

На практика хората трудно ще осъзнаят ползата от това да реализират свой преференциален вот, да посочат в дадена листа точно този кандидат, който искат да бъде избран, а не подредените в партийната централа преди него кандидати. Защото все пак трябва да свързват някоя от личностите с Европейския съюз. Обаче кампанията ще премине през проблемите на българските политически партии, дори не през тези на обществото. И няма как да не му мине на човек през ума, че това е зададено от управляващата социалистическа партия. Защо да гласувам за Сергей Станишев? Така и не е даден адекватен отговор на този въпрос. Няма да стане евродепутат, едва ли е най-добрата мажоритарна кандидатура, за да става водач на листата. Той просто решава собствен партиен проблем. С нещо като полуотцепници, хората около Георги Първанов.

В изборите за Европейски парламент е добре да се говори за България и големите шансове, които членството в ЕС ни дава. И докато ходим по габровските улици и негодуваме от това, че градът е станал „строителна площадка“, може да обърнем малко гледната точка. И да разберем, че Европейският съюз е при нас, помага ни да създаваме, а не да рушим. Предлагам политиците да развият този вариант на кампания и да ни засипят с примери и предложения. Да ни изкушават с тях, а не да ни занимават със своите личностни тяснопартийни проблеми.