ЛИЧНА ПОЗИЦИЯ: БСП има за пореден път шанс да тръгне по дългия път на нормализацията

Разбира се, нека уточним, че става въпрос за елита на партията, който зад гърба на членската маса и симпатизантите и върху гърба на тъй наречения среден ешелон работи в полза на тесен кръг и му гарантира властови позиции. Предстоящият избор на нов председател и леката еуфория, завладяла червените редици, все още не означават завой за БСП. Твърде много работа предстои за новото ръководство на левицата, а никак няма да е излишно да бъде поднесено извинение. И не само към българите, които така или иначе продължават емоционално да подкрепят партията. Извинението е добре да бъде и към тези, които понасят последиците от червеното упражняване на власт. За голяма промяна заговори Корнелия Нинова, един от кандидатите за председател на БСП. Добре е тази идея да се осъществи, независимо от това кой ще бъде избран от конгреса на социалистите за председател. Отнасям се с голямо уважение към идеите за социална справедливост и общество, което живее на принципа на взаимната помощ. Вярвам, че напредъкът на всички се диктува не от тези, които успяват да вървят най-отпред, а от тези, които се движат на опашката. Горе-долу такива политически идеи би трябвало да защитават левите. Сега ми хрумва, че в червения елит има нещо попско - придържането към принципа „не ме гледай какво правя, а слушай какво ти говоря“. За съжаление, резултатите са доста красноречиви.

Правителство на Андрей Луканов - мораториум върху външния дълг.

Правителство на Жан Виденов - зърнена и финансова криза.

Правителство на Сергей Станишев - криза на морала и доверието.

Правителство на Орешарски - кризата „Пеевски“ (която започна миналото лято, претърпя леко затишие, но го компенсира с мощен удар върху банка и напълно сринато доверие в ключови институции - банков надзор, главна прокуратура, органи на реда).

За тези последици трябва да мисли новият председател на социалистите. Може би ще е добре да не се впуска да опровергава това усещане, което съществува в много хора, в това число и сред гласуващи в червено, с написани в някой кабинет опорни точки. Ако осмисли и признае - това е първата стъпка към промяната. За да е истинска, тя първо трябва да бъде вътрешна. Да, за БСП няма никакво значение, ако загуби предстоящите избори, както впрочем се очаква. При сегашната политическа конфигурация като че ли все по-добра изглежда идеята за стабилно управление, което да се гарантира както от левицата, така и от десницата. Защо? ДПС - горещ картоф, който трудно може да бъде поет в този момент. ББЦ - партия, около която има много въпросителни. Твърде много. Реформаторски блок - е, те прецакаха водача на евролистата си, какво остава да се разчита на тях за стабилно управление. АБВ - партия на ръба на парламентарното присъствие. Ами, това е картинката. При това положение как да не изглежда приемливо едно управление от стабилни политически партии, които все пак са решили, че не е излишно да се защитят националните каузи. 

Ако се разсъждава така - нека да пожелаем успех на новия председател на червените и да му стискаме палци да реализира промяната към нормалност. Все пак това ще бъде голяма стъпка към нормализиране на цялата политическа система в страната. БСП има за пореден път шанс да тръгне по дългия път на нормализацията, веднъж вече опита да го направи в края на 90-те. Да видим дали ще се намери лидер с достатъчен кураж. А, помните ли какво казваше Татяна Дончева? „Не е достатъчно да носиш гащи, за да си мъж.”