лична позиция: Българинът вече не се шокира от странните коалиции, интересно дали ще ги подкрепи

В политиката пък колкото по-малко избиратели имат желание и убеждение да гласуват, толкова повече средства преминават през отделните нива. Прословутото партийно субсидиране е може би най-малкият проблем, именно затова го набиват в очите на хората, за да останат на сянка другите проблеми, които реално инфектират политическата система. Потайностите обаче започват да изчезват като такива и лъсват недостатъците на политическата система.

Преди близо 10 години българите се шокираха от коалицията, създадена между НДСВ, БСП и ДПС, въпреки че тя имаше реални политически измерения. Разбира се, покрай това много лица на високи позиции в трите формации си бяха направили своите сметки, но това е отделна тема, опираща не само до морал, но и до контрол от страна на отговорни институции. А институциите всъщност не се оказаха на ниво. Затова тъй наречената Тройна коалиция финишира с огромна криза на морала. Днес май хората не се шокират от коалициите, които биват създавани. Малки партии създават общи формирования, под чиято шапка да се явят на изборите за нов парламент. С надеждата да влязат в следващото Народно събрание. Интересно е, след като не се шокира, дали българинът ще ги подкрепи. Защото липсата на изненада не означава непременно, че приемаш дадена ситуация. Може просто вече да си достатъчно обръгнал и да не обръщаш внимание, както и да не дадеш глас. И колкото повече хора го направят, толкова по-малки шансове имат такива формирования да окажат влияние върху живота ни през малкото време на съществуването си. Не е необходимо дори да се назовават имена на партии и коалиции. От няколко седмици насам стават все повече. Важен е принципът, по който се обединяват - опитват се да съберат пръснати помежду си гласове, които да отидат за една бюлетина, та дано прескочат заветната бариера от 4%. Някой да се сеща да се говори за политики? Новините от този сектор започват обикновено с две-три ударни изречения от някой „лидер“, в които се съдържа закана към опонента. Информацията продължава с твърдението, че въпросният „лидер“ е говорил в препълнена зала, след което камерата се „набива“ в публиката, за да не се видят празните седящи места. Забележете, че много често лицата на хората са или отегчени, или в очите им ясно се чете въпрос: „Кога все пак ще свърши всичко това?“. Платено мероприятие, без енергия, без близост, без каузи. 

Я се замислете за сегашните коалиции! Ако някой все пак реши да го направи, няма да си загуби времето. А Тройната коалиция ще му се стори много приемлива, дори след заветната от онова време 2007 година, когато НДСВ трябваше да напусне управлението. 

Силен привърженик съм на коалиционното управление. Но като гледам повечето възникващи около тези избори временни политически партньорства, ухото ми все повече се отваря към доста рязката защита, с която от ГЕРБ отстояват разбирането си за самостоятелност в едно евентуално бъдещо управление. Влиянието, което съвременните партии имат, и начинът, по който го упражняват, от друга страна ме кара да се замисля за пласираната от Първанов идея за президентска република от френски тип. 

Сигурен съм, че повечето хора вече осъзнават, че коалициите в България не са само явно регистрирани. Има и неявни такива. И едните, и другите, обаче, не вдъхват доверие за бъдещето на страната ни.