Кристина Йорданова: „Трябва да бъдем човечни, защото днес сме тук, а утре ни няма на тази земя“

Кристина Йорданова: „Трябва да бъдем човечни, защото днес сме тук, а утре ни няма на тази земя“

СТЕФКА БУРМОВА

Кристина Йорданова е родена на 3 януари 1976 г. в София, където е била до петгодишната си възраст, след което

семейството й се връща в Габрово, където завършва 3 клас, а до 6 клас учи в Русия, в Старий Осколь. Дипломата си за

средно образование получава от училище „Таня Карпинска“ /днес СОУ „Райчо Каролев“/. Завършва специалността

„бизнесадминистрация“ във Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“.

Кристина Йорданова е работила в Гърция, Англия, Швеция, както и на круизни яхти по Егейско море.



-Г-жо Йорданова, разкажете за своя житейски път?

-Детството ми премина в постоянно движение - един път в Ямбол, тъй като майка ми е от Ямбол, друг път в Габрово.

Родилният дом, в който съм родена, се е намирал на Централна Автогара в София, вероятно там са изхвърлили пъпа ми и

затова непрекъснато съм с чанта в ръцете и постоянно съм на път. До 3-ти клас съм учила в Габрово, а до 6-ти в Стари

Осколь в Русия. Там два пъти в седмицата посещавахме българско училище, където изучавахме историята на България и

български език. В Габрово се завърнахме, когато започнаха промените. Помня, бяха ме изтъпанили пред цялото училище

- „Таня Карпинская“, сега „Райчо Каролев“, да разказвам за руските си другарчета. По това време говорех руско-

български език и ми беше много неудобно пред останалите ученици. А тогава навлизах в пубертета и се чувствах

некомфортно. Но, лека полека привикнах. Тъкмо завърших, заминах за Гърция, но първо майка ми отиде там. Казах на

всички приятели, че отивам да я видя и след три месеца ще се върна. Но така се случи, че още от самото начало на

пребиваването ми там атмосферата, природата, отношенията между хората ми харесаха невероятно много и останах там.

А и ме бяха посъветвали да отида на остров Фолегандрос. Беше приказно. Все още не знаех добре езика, бях взела със

себе си разговорник и речници и усилено четях, интересно ми беше да науча гръцкия. И тъй като не знаех добре езика

започнах като камериерка в хотел.

Работата ми харесваше, макар да беше много тежка, тъй като хотелът беше с каменни плочи, които не трябваше да се

мият с местната морска вода. Затова вадех от един кладенец с манивела кофи с вода за почистване на всяка стая от двата

етажа на хотела. Там продължавах непрекъснато упорито да уча езика и бързо напреднах. Когато се върнах в Атина, при

майка ми, вече говорех нормално гръцкия и можех да се оправям с всяка ситуация. В продължение на две години

работих почасово какво ли не - почистване на къщи, гладене, пране, дори боядисване. В Гърция, за да намериш по-хубава

работа трябва да знаеш добре езика. Беше ми интересно да го уча - заспивах с речниците, с тях се събуждах. А и с всеки

език съм така - искам да науча колкото е възможно повече. Така стигнах до сравнително добро ниво и се записах във

философския факултет в Атина. Той е създаден специално за чужденците в столицата на Гърция, които имат желание да

получат документ за писмено и говоримо владеене на гръцки език.

-Успяхте ли да вземете такова удостоверение?

-Да. И благодарение на него можех да работя дори като преводач. Вече си бях уговорила работа на друг осторов -

Скиатос, който също ми беше харесал. Оставаха ми още пет дни до започването работа на острова, но междувременно

попаднах на вестникарска обява на фармацефтична компания, която набираше хора за продажба на фармацефтична

козметика. Отидох да проверя за какво става дума. Още от първия ден, може би защото бях младо момиче, ме харесаха.

Гримираха ме, обясниха ми, че трябва да участвам в техните семинара, тъй като става дума за много скъпа козметика. От

ранга на най-скъпите кремове, които се продават - като марката „Klinik“, например, но тяхната компания се казваше

„Korff“. Обясниха ми, че първо трябва да премина през двуседмичните им семинари, дадоха ми две папки с всички

продукти, произвеждани от „Korff“, за които трябваше да науча всичко. И да обяснявам на клиентите в големите

търговски центрове или в аптекита какво представлява всеки един продукт от фармацефтичната козметика на „Korff“ - за

каква кожа е подходящ, при какви обстоятелства да се използва, какъв ефект има от него и т.н. Постарах се, защото

възможността да върша подобна работа беше много съблазнителна за мен. За да успея бях разхвърляла всички листове

по пода на квартирата си, изваждах всички непознати думички, ровех в речника да ги търся и учех, усвоявах дори най-

малкия детайл, буквално бях назубрила всичко. Подготвих се много добре.

От компанията ме изпратиха в една аптека в атински квартал, където трябваше да покажа какво съм усвоила и как

представям козметичните продукти. Много се притеснявах, но накрая се оказа, че съм се представила дори по-добре от

гъркините. Бяха ни предоставили и мостри, които бяхме длъжни да пробваме и да покажем, че въздействието на

фармацефтичната козметика оказва видим ефект. С тез