Книгата „Хроника на моя живот“ събра наследници на известните габровски родове Калпазанови и Карагьозови

Основна заслуга за впечатляващия дебют на книгата и срещата на поколенията има съпругата на автора Събка Карагьозова, която разказа за създаването на мемоарите и благодари на Регионалния исторически музей – издател на „Хрониката“.
Божидар Карагьозов, който е правнук на Иван К. Калпазанов и внук на Васил Карагьозов, започва да пише спомените си през 1982 г. и с прекъсвания продължава хрониката до 2000 година.
Ръкописът е дарен на Регионалния исторически музей в Габрово от неговите наследници – дъщерите Здравка и Велизара Карагьозови и съпругата Събка Карагьозова.

От ляво надясно: Красимира Чолакава, бивш директор на РИМ – Габрово, при която е реализирано изданието; Савина Цонева – директор на РБ „Априлов – Палаузов“, редактор на книгата; Зорница Пашова – прапрапраправнучка на Иван К. Калпазанов; Събка Карагьозова – съпруга на Божидар Карагьозов и основен двигател за реализиране на спомените му; Катя Гечева-Стоянова – гл. уредник в РИМ, съставител на изданието.

„През 2017 година Събка Карагьозова донесе в музея 4 ръкописни тетрадки, като преди това бяхме говорили с нея за спомените – разказа по време на представянето бившият директор на РИМ Красимира Чолакова. – През 2018 година Янка Кадиева, архивист, прие да разчете една от тетрадките. Следващата година при нас дойде да работи Катя Гечева и тя се ангажира с другите три ръкописа. 2021 година бяхме готови с изданието. Директорът на регионалната библиотека Савина Цонева прие да стане редактор на изданието. Основният двигател, разбира се, е Събка Карагьозова.“
Изданието е посветено на 140-та годишнина на първата габровска фабрика, известна и до днес като Калпазановата фабрика.
(из предговора към
книгата на Катя
Гечева-Стоянова)
„В книгата няма да откриете сведения за икономическото развитие на габровската вълненотекстилна индустрия, липсват цифри и количествени измерения. В нея ще се запознаете с човешките черти на личности – двигатели на индустриалния прогрес в Габрово и България.
В продължение на 18 години Божидар Карагьозов възстановява своите спомени и впечатления от детството, юношеството и младежките си години. С умиление си спомня за празниците в семейството, посочва методите на възпитание на родителите си. Преплита личните си преживявания със събития, оставили следи в националната история – откриването на паметника на Свободата на връх Св. Никола, освещаването на паметника на Васил Априлов в Габрово и бомбардировките над София през 1944 година.
Хронологичният обхват на спомените е от 1835 г. – рождената година на Иван Колчев Калпазанов, до национализацията на промишлеността през декември 1947 г.
Като приложения към „Хрониката“ Божидар Карагьозов вмъква родословното дърво на потомците на Иван Колчев Калпазанов, историята на с. Калпазаните (дн. Борики) с автор Георги Колев и родословието на Палаузовия род.
На страниците є ще прочетете за житейските съдби на семействата Калпазанови, Карагьозови и Пантеви. Божидар Карагьозов дава различен поглед към тези „тежки“ индустриалци – описва ги преди всичко като прадядо, дядо, вуйчовци и баща с техните привички, лоши и добри черти, характерни външни белези и пр. Тук те оживяват в домашна обстановка, не са спестени и пикантни подробности от личния им живот.
Авторът не прави анализи, само споделя наблюденията си. Позволява си да сравнява единствено различията в образователната система на Царство България и съвременността (1990 година).
В „Хрониката“ има данни и за рода на Божидар Карагьозов по майчина линия – Палаузовият род, водещ началото си от Петър Палаузов, брат на Николай (Никола) Степанович (Стефанов) Палаузов. С любов и признателност авторът пише за семейството на баба Тодорица и Христо Пантев Чавеев, за техните деца и внуци.
Не малко страници са посветени на жените – стълбове в семействата, Велика Калпазанова и Тодорица Пантева. Родствениците и техните съпрузи и деца са обрисувани с физическите им характеристики и нрави.
Кратки биографични сведения има за сроденото с Калпазанови семейство на Иван Недков – родоначалник на машиностроителната индустрия в Габрово.
По увлекателен начин са представени приятелските семейства на Здравка и Кольо Карагьозови: Тепавичарови, Къневи, Гъдеви, Кънчеви, Пенчеви, Семови, Марокинджиеви, Рашееви, Конкилеви, Хаджиберови, Радеви, Георгиеви, Гунчеви, Контохови, Кожухарови, Бончеви и др. Все имена от индустриалния и обществен елит на Габрово.

Събка Карагьозова, съпруга на Божидар Карагьозов, разказа спомени, които не са включени в книгата.

Това предава на книгата живот, дава подробности за значими за Габрово исторически личности, които познаваме от предимно една или няколко фотографии.
Повече внимание Божидар Карагьозов отделя на стопанската и обществена дейност на прадядо си Иван Колчев Калпазанов и дядо си Васил Карагьозов.
След Освобождението (1878) в България се създава общност от предприемчиви и ентусиазирани мъже, наречени след години „строители на съвременна България“. Запознали се с техническите постижения в Европа, те си поставят за цел да въведат индустриалното производство в Княжество България. Първите български индустриалци са от средите на търговци, занаятчии, свещеници, предприемачи, земеделци, скотовъди и др. Техен ярък представител е Иван Колчев Калпазанов. Той е българинът, създал „първата индустриална фабрика в България за влачене и предене на вълна”, със стопани на фабриката Калпазанов и Цокев.
На 13 и 14 ноември 1882 г. се извършва тържествено освещаване.
По-късно дяловете на Петко Цокев са изкупени от наследниците на Иван К. Калпазанов. През 1898 г. тя вече е само тяхно притежание и в негова памет получава името Първа княжеска придворна фабрика за шаяци, сукна и гайтани „Иван Колчев Калпазанов”. В българската история прадядото на Божидар Карагьозов – Иван Калпазанов, е пръв сред индустриалните строители на съвременна България и Габрово.
Друга част от „строителите“ на следосвобожденска България най-често са първо поколение младежи и девойки, изучили се в чужбина за учители, лекари, архитекти, инженери, икономисти и др., които формират политическия елит на страната. Част от тях се включват със знанията си в икономическото развитие на младата държава. Техен представител е Васил Николов Карагьозов. Още преди да стане зет в семейството на Иван К. Калпазанов, на него му е гласувано доверие за избора на машините за фабриката и е използвано владеенето му на немски език. Това е видно от подписаното на 21 декември 1881 г. Съгласително (договор) от Петко Цокев, с което той упълномощава Калпазанов заедно с Васил Карагьозов да отидат в Кемниц (Германия), да прегледат машините и като ги намерят за добри, „да може да ги поръча и ослови”.
За габровци значимостта на делата на Иван К. Калпазанов и Васил Н. Карагьозов е безспорна – те издигат града на европейско ниво. Енциклопедични справки за двамата могат да бъдат открити в много издания.
Приносът на Божидар Карагьозов е, че индустриалците Калпазанови и КарагьозовИ са представени като близки, земни хора,
с които той е живял, които са го възпитавали, които са имали надежди той и брат му да продължат семейната традиция в промишлеността – тук, в Габрово, в България.
Цяла глава е отредена за описание на Карагьозовата къща, която и днес привлича минувачите по ул. „Николаевска“ с архитектурата си. С фотографска памет Божидар Карагьозов описва външния вид и вътрешното разпределение, обзавеждането на всяка стая на двата жилищни етажа, мазата, тавана и двора. С тъга пише за разграбването на имуществото след отчуждаването и преустройството й като ресторант и механа през 80-те години на ХХ век, нанесло непоправими щети на интериора.
Интересни подробности читателят ще намери при разходката по главната улица на Габрово през 30-те години на миналия век – с имената на магазините, собствениците им, бирариите, ресторантите и др. Специално внимание е отделено на театъра като средище на културния живот на града.
Много страници Божидар Карагьозов посвещава на ученическите си години – от първи клас до завършване на гимназиалното си образование (1931 – 1943). Пише за учителите, съучениците, дава подробна информация за изучаваните предмети, за честването на църковните и национални празници. С носталгия си спомня за ваканциите и игрите, за подготовката на именните дни, за вида на ученическите униформи, методите на възпитание на учителите. Не спестява подробности за първите любовни трепети, за запознаването с „половия“ въпрос и ученическите „купони“ през 40-те години на ХХ век.
Жестът на наследниците на Божидар Карагьозов да дарят спомените е и израз на признателност към институцията, съхранила знамето на фабриката и бюста на Иван К. Калпазанов. Един предварителен дар и за предстоящата 140-годишнина на музея (11 май 1883 г.). Две значими за Габрово събития, знакови за развитието на съвременния град – първата фабрика и първият музей.
С издаването на „Хрониката“ РИМ – Габрово изпълнява част от основните цели на музея – да популяризира и утвърждава видните личности с историческо значение за града. Да се знае и помни кои са първостроителите на индустриално Габрово през ХIX век – мъжете от фамилиите Калпазанови и Карагьозови. Тези, които полагат основите на вълненотекстилната индустрия в града, индустрия, достигнала до световните пазари с марката „Финтекс“ сто години след 1882 г., индустрия, от която днес няма и следа…
В заключение ще цитирам мотива на Божидар Карагьозов за написване на спомените: „Четете, мислете, пишете, оставете следа след себе си за идните поколения. Там, където има познание и родова традиция, там има все още оная искра, която ни отличава от инертната маса на самодоволството и еснафщината, там има духовен разцвет и прогрес“.
В следващия брой ще публикуваме рецензията за книгата на проф. Светла Димитрова – директор на РЕМО „Етър“.