Кин Стоянов: Баща ми Радой Ралин показа как може да оцеляваш, без да се снишаваш

Kin-Stoyanov-i-Rositsa-CHernokozheva
Кин Стоянов и Росица Чернокожева
На 23 април се навършиха 100 години от рождението на Радой Ралин. По повод тази годишнина и 50- годишния юбилей на Музея на хумора и сатирата се организира среща с Кин Стоянов, син на Радой Ралин и Росица Чернокожева, съпруга на покойния вече Виктор Чернокожев, автор на литературни анкети с Радой Ралин "Просто живях". На въпросите на 100 вести отговаря Кин Стоянов.

- Как отбелязвате 100-годишнината от рождението на вашия баща?
- Излезе литературната анкета на Виктор Чернокожев с баща ми "Просто живях". Освен това излезе фототипно издание на "Люти чушки". Издадохме и един сборник с негова лирика, отпечата го издателство "Милениум". Готвим един сборник с трите спрени сатирични книги на Борис Димовски и Радой Ралин. Издателство "Рива" готви един сборник с подбор на Божидар Кунчев. В момента семейството ни има сили да направи толкова.

- Сатиричният театър също се включи с представление в честване на неговата годишнина?
- Радой Ралин е един от основателите на Сатиричния театър. Директорът на театъра, трупата ме поканиха са отбележим неговата стогодишнина. Имаше документален филм, свириха негови песни, имаше изказвания на хора, които са го познавали. Напълни се Сатиричният театър.

- Доволен ли сте, че и Музея на хумора и сатирата отбеляза това събитие, той е свързан с творчеството на Радой Ралин, който измисли и неговото мото "Светът е оцелял, защото се е смял"?
- Много. Аз съм синовно признателен на екипа на Дома на хумора и сатирата. Когато обсъждахме как да протече срещата за представяне на литературната анкета на Виктор Чернокожев с баща ми "Просто живях" в Габрово, решихме да наречем събитието "Начин да оцеляваме, без да се снишаваме".Като съвсем съзнателно използвахме девизът на дома "Светът е оцелял, защото се е смял", специално създаден за дома от Радой Ралин. На тази среща се опитахме да.открием рецептата на Радой Ралин как да оцеляваме, без да се снишаваме. Тази рецепта в своята най-дълбока конкретика можем да я извлечем благодарение на един литературен подвиг, който направи литературния критик Вихрен Чернокожев. Този подвиг имаше една десетилетна история. Много критици и историци са предлагали на Радой Ралин да направят с него анкета. но той отказал, искал само с Вихрен да работи.Тази анкета е началото на едно дългогодишно приятелство. В най-близкия приятелски кръг на баща ми бяха проф. Димитър Аврамов, изкуствовед, заедно с режисьора Владимир Янчев, литературният критик Божидар Кунчев.
- Разкажете повече, ако обичате за тези литературни анкети?
- В тях се виждат едни непрекъснати експлозии. Може да се започне още от участието но баща ми като доброволец във Втората световна война. той излиза от тази война с едни изключително силни стихотворения за войната, които особено днес в тази ужасна война, в която ние също сме въвлечени, звучат силно пророчески и силно убедително. След това той се оказва за две години в Чехословакия по, както е модерно сега да се казва резидентски програми. По онова време млади поети от различни социалистически страни са гостували в други социалистически страни. Така Радой Ралин отива в Чехословакия да научи чешки и да превежда чешката поезия. На него непрекъснато в живота му се случват разни неща. За да изразят уважението си към другаря Радой Ралин му подаряват един пакет с 12 големи грамофонни плочи, на които са записани речите на Клемент Готвалд, тогавашния първи държавен и партиен ръководител на Чехословакия. Една вечер кани на гости едно красиво момиче,то видяло плочите, помислило че са с музика и поискало да потанцуват. Той и разказал какви са плочите. Това момиче се оказва, че е продавачка в магазин за грамофонни плочи.Тя сменя плоча за плоча, така че той се прибира в България с една много сериозна колекция с модерна и джазова музика. Самият той ми е разказвал как вечер неговата квартира в София се е превърнала в джаз дискотека.
Друго интересно, е че става дума как са го изгонили от в."Стършел", същото са направили и със Стефан Продев от неговия вестник. Случва се, когато номенклатурата и кликата около Тодор Живков вече използва десталинизацията да укрепи своите позиции. Започнали да се разправят с тези творци, които са били антифашисти и имали силна позиция. Пращат ги в една многотиражка и мислели, че са ги унижили. Обаче те събират такива автори, че това става най-сериозният вестник, седмичник за култура "Литературни новини". На всичкото отгоре това бил първият цветен вестник, защото се свързали с ректора на МЕИ, където има специалност полиграфия и са си купили за учебна цел една цветна немска машина.
- Разкажете, моля още някоя история от интересния, необичаен живот на баща ви?
- След вестника го пращат да прави "Фосуси"-те в кинопрегледите. За да не сгази лука му слагат за директор на продукция бай Пеньо Казака, пенсиониран офицер, бивш партизанин. Но двамата така добре са се разбирали, че се стига до най-скандалния "Фокус" от село Гавраилово в долината на прасковите, където за да не влезе екипа да снима са докарали милиция. Но бай Пеньо Казака се обадил на своите приятели от армията и им пращат военен хеликоптер. Фокусите стават любими на хората, защото музиката пишел Милчо Левиев, играли актьори като Григор Вачков, Рангел Вълчанов. Излъчват се всяка седмица.
Няма да забравя как през 1992 година заедно с него и Борис Димовски направихме една вестникарска авантюра, издадохме в. "Щастливец", орган на нещастния народ беше мотото. Точно бяхме вързали пилотния брой и се канехме да го носим в печатница, когато влетя баща ми. Размахваше няколко листа със ситно изписан печатарски шрифт. "Страхотна изненада, това трябва да излезе в броя. Това е словото на Петър Увалиев пред Софийския университет във връзка с удостояването му с доктор хонорис кауза", каза той. Обяснявам му, че няма място, вестникът е готов. Той каза, че ако не излезе, напуска. Нямаше как да му откажа и сложихме речта на цялата осма страница.
- Помните ли какво се случи с "Люти чущки", как пострада баща ви и как се отрази това на семейството ви?

- Историята с "лютите чушки" е добре позната. Има цяла книга за това. Беше удар върху цялата българска интелигенция след като Варшавският договор прегази Пражката пролет. Една малко зловеща аналогия. Войските на Варшавския договор тръгнаха от Украйна, където сега се води ужасна война.
Когато Радой Ралин беше ударен за "Люти -те чушки"е имало решение на Градския комитет на БКП да бъде интернирано семейството ни. Оказа се, че БиБиСи Лондон е имало своя къртица в пленума на ГК на БКП, защото още преди това решение да бъде формализирано като протокол и да тръгне за изпълнение БиБиСи съобщава същата вечер в своя емисия, че Радой Ралин е интерниран. Това принуждава номенклатурата да покаже, че това е лъжа на вражеската радиостанция, не ни интернират. Внушават на Радой Ралин да стои повече в Хисаря, в почивния дом на писателите. Уволнен е от редакторското място в издателство "Български писател". Три месеца той получава заплата от отчисления от творческия фонд на Съюза на българските писатели. На четвъртия месец отиде и каза,че пари не може да взема за нещо, което не работи. "Или ще ме назначите на работа, или повече тези пари не мога да ги вземам", казал още той. Така Радой Ралин стана писател на свободна практика. Но бе немислимо да отпечата каквото и да е негово нещо. Четири години след 1968 година един от неговите приятели пристига в къщи да съобщи, че репресията спрямо него е спряна. Съобщи радостен новината, че името на баща ми го имало в една кръстословица.
Баща ми продължи да оцелява, без да се снишава. Правеше преводи. Колко са били добри личи и от факта, че и до днес режисьори, поставяйки творби на Молиер, използва преводите на Радой Ралин.

 

Коментирай!

(при коментар без регистрация, написаното автоматично се проверява за спам!)

0 коментара

Към началото