Катя Кръстанова: „Старите хора са готови да бъдат убити от децата си, но не и да се изправят срещу т

НАДЕЖДА ТИХОВА

Катя Кръстанова от фондация „Анимус“ в столицата, която работи с деца и семейства в риск и особено с тези, които са жертва на насилие, беше водеща на проведената вчера в Габрово конференция за домашното насилие. Тя е част от организираната от „Анимус“ дискусия на текста за Координационен механизъм за помощ и подкрепа на преживели домашно насилие, който да подпомогне съвместната работа на институциите. Това се прави в 28 регионални срещи във всяка от областите. В Габрово партньор на „Анимус“ е ИМКА. В дискусионния семинар участваха представители на дирекциите за социално подпомагане, на полицията, на РЗИ, на РУО, на центровете за обществена подкрепа. С госпожа Кръстанова говорихме за възможностите за подкрепа на претърпелите домашно насилие в региона.

- В Габрово няма кризисен център за подкрепа на претърпелите домашно насилие. Преди години от неправителствена организация беше направен опит за отварянето на Горещ телефон за сигнали за насилие, но той не проработи.

- Да самата аз бях обучител на този екип през 2001 година за стартиране на Гореща телефонна линия в Габрово. Тогава имаше асоциация „Закрила“ - сдружение на училищните психолози. Горещата телефонна линия е трудно да се ситуира в един град. Тя обикновено е линия с национално покритие. „Анимус“ управлява Националната линия за преживели насилие 9817686. Мисля, че е нормално в Габрово да не се сбъдне инициативата за Гореща телефонна линия. Лошото е, че в Габровска област няма кризисен център за преживели домашно насилие жени и деца. А директорът на ТД „Социално подпомагане“ каза, че работят със старозагорския кризисен център. Колкото до големия проблем за приложение на Закона за защита от домашно насилие, на територията на Габровска област няма местна неправителствена организация, която да работи по домашното насилие. Затова бяха споделени толкова неразвити практики. Районният съд в Габрово си върши работата, но без услуги, които да работят активно и системно срещу домашното насилие, няма как да се получат нещата. Така че наистина има дълг по отношение на жертвите на домашно насилие на територията на Габровска област и няма толкова добри възможности за подкрепа.

- А какво би могло да се направи, за да се създаде такава организация?

- Обективно е някоя от общините в Габровска област да инициира създаването на кризисен център за домашно насилие. Сигурна съм, че това би могло да се реализира. Областният управител Иванка Баева сподели, че в следващата стратегия за развитие на социалните услуги в областта ще се инициира за пореден път създаването на такъв център. Другото, което трябва да стане, е центровете за обществена подкрепа на територията на Габровска област да развият по-висок капацитет за работа със случаи на домашно насилие и по този начин да се попълни тази „дупка“ от професионална услуга за домашно насилие.

- Освен деца, знаем, че жертви на насилие са жени и възрастни хора. В Габрово има звено „Майка и бебе“, където се подслоняват жени с бебета, претърпели и насилие, но за възрастните хора няма вариант за закрила.

- Да звено „Майка и бебе“ е създадено в Габрово през 2003 година и то е първото в страната. Тук е и Надежда Денева, която е първият ръководител на това звено през 2003 година, която сподели за практика за настаняване на случаи на домашно насилие още от тогава. Да, услугата звено „Майка и бебе“ би могла да работи по случаи на домашно насилие, но има едно условие, че в него се настаняват само деца до 3 години, което е много малък обхват. Но за новородени малки бебета това е незаменима възможност за спасяване на жените, жертви на домашно насили, с малки деца. Що се касае до старите хора, там положението е много по-сложно и трудно, тъй като старите хора обикновено са малтретирани от децата си. За да поиска стар човек защита срещу собственото си дете, това е вътрешен морален конфликт, много тежък за преодоляване. За съжаление практиката сочи, че старите хора понякога са готови да бъдат убити от децата си, но не и да се изправят срещу тях. Така че много важно е всички, които имат достъп до старите хора, социалните услуги в областта, както и отделите за хора с увреждания към дирекциите „Социално подпомагане“, да бъдат чувствителни и да не пропускат реакция за всеки един случай на домашно насилие над стар човек, защото могат да се окажат единствените, които имат достъп до този случай и реално могат да помогнат на старите хора. Законът позволява дирекция „Социално подпомагане“ да поиска помощ от съда без съгласието на стария човек.

- Според наблюденията Ви от работата Ви в „Анимус“ увеличават ли се случаите на домашно насилие. Става ли по-лошо обществото ни?

- Няма как да се отговори еднозначно на този въпрос. Случаите на сигнализиране се увеличават, което не е пряко свързано с броя на травмираните и бити хора, а с възможностите за тяхната подкрепа. Все пак от 2005 година досега съществува Закон за защита от домашното насилие, който беше усъвършенстван през 2009 година и той дава сила и възможност на жертвите да търсят помощ.

- В българското семейство насилието е един от методите за възпитание на децата. Все още ли е така?

- Все още има родители, които не знаят, че в България има Закон за закрила на детето, който казва, че децата не са им собственост и не могат да се отнасят с тях както си искат. Все още хората не са наясно, че децата са отделни човешки същества и независимо че са непълнолетни, те имат право на глас, имат право да не бъдат бити.