Изложба за братя Шкорпил идва в Габрово

На 8 юли, петък, от 17.30 часа в Интерактивен музей на индустрията в Габрово ще бъде открита една много интересна за габровци интерактивна изложба „Братя Шкорпил – пазители на историческата памет“.
Регионалният исторически музей - Варна предлага един новаторски проект – от съвременния дизайн на таблата до използването на мобилни устройства и добавената реалност.
Братята Хермин и Карел Шкорпил (първият естественик, вторият математик) са чехи, работили дълго време в България и направили изключително много за откриване и разработване на археологически обекти.
на 21 години Хермин пристига първо в Габрово и отива при директора на гимназията
След като завършва Института по политехника в Прага, Хермин Шкорпил изучава „Природни науки“ със специализация „Минералогия и ентомология“ в университетите в Прага и Лайпциг.

През септември 1880 г. вече дипломираният Хермин пристига в България, търсейки възможности за назначение на учителско място. Независимо че по това време българската държава едва започва да изгражда своята образователна система и няма достатъчно квалифицирани кадри за целта, изискванията към учителите, особено към чужденците, били твърде големи и кандидатите трябвало да преодолеят доста трудности и бариери. Назначенията били централни от Министерството на народното просвещение, а препоръчителната процедура имала особено голяма стойност. Важно условие било и съвършеното владеене на български език.
Хермин пристига първо в Габрово. От писмо до братовчед му Константин Иречек с дата 22 /10/ септември 1880 г. става ясно, че той е пристигнал в града с ясната идея да се запознае с български език. И с голямата нагласа и намерения за едновременна изследователска дейност „поради обстоятелството, че тоя град лежи най-близо до геологически малко проучения Балкан“. Хермин описва сърдечния прием на Райчо Каролев - директор на габровската петокласна реална гимназия, и изказва надеждата, без да отправя директно формулирана молба, за евентуално учителско назначение.
Няколко месеца по-късно Хермин е в Пловдив, повикан от директора на образованието Йоаким Груев.
Габрово е първият от няколкото български града в които е живял и работил Хермин Шкорпил - два пъти учител в Пловдив, след това в Сливен, София, Русе и във Варна, По собствено желание той се мести от град на град, за да може да опознае и да проучи по-добре уникалните природни богатства и скритите в нея древни съкровища.
Карел идва малко след Хермин също като учител
Пристига в България август 1881 г. и работи като гимназиален учител по математика, естествознание, технически науки и рисуване в Пловдив, Сливен, Варна, Русе и Велико Търново (1890 – 1894). След пенсионирането си в 1915 г. е несменяем директор на Варненския археологически музей. Преподавател е в Морското машинно училище и Търговското училище във Варна. Започва да се преквалифицира в професионален археолог още като млад учител. Шкорпил постепенно развива забележителна научна дейност.
В продължение на над 50 години публикува самостоятелно и в съавторство с брат си Херман около 150 научни труда, от тях 30 на чужди езици – немски, чешки и руски. Той е сред основателите на Варненския археологически музей и Варненското археологическо дружество.
Първите планове на старите столици са дело на Карел Шкорпил.
Планът на Велико Търново, създаден от него се ползва и до сега.
Братя Шкорпил са оставили сведения и статии за всичко – не само за трите столици – Плиска, Преслав и Велико Търново. Те описват и прабългарските и средновековни християнски паметници, праисторически селища, тракийски могили, пишат за печата на княз Борис Покръстителя, открит във варненската местност Караач теке, за всички паметници около Варна и др.
Братя Шкорпил документират релефа на Мадарския конник. Поставят началото на подводната археология в България с проучванията си. Изследват антични селища и паметници, сред които Одесос (Варна) и околностите му и участват в проучването на емблематичния за Варна – Аладжа манастир. Заслуга на Херман Шкорпил е откриването и разкопките в местност Джанавара, близо до Варна.
Кина Койчева ги нарча "пионери на българската археология".