Изданието на РИМ – Габрово “Подбрани османски документи за историята на Габрово XV – XIX век“ е второ в България след Омуртаг

Излезе от печат сборникът „Подбрани османски документи за историята на Габрово XV – XIX век“ на Регионален исторически музей – Габрово.    
За първия по рода си том за историята на Габрово, който би подпомогнал със знания и идеи историци, студенти, учители, ученици, както и всички, които имат отношение към изследователска работа, разговаряме с неговия съставител д-р Ива Инджова от Регионален исторически музей – Габрово.

– Д-р Инджова, какво Ви провокира да се насочите към този ранен и малко изследван период от историята на Габрово?
– Благодарение на установените договорни отношения между архивохранилищата в България и Турция за достъп до османските архиви, през последните години започна да излиза нова информация за редица селища. В някои градове се издадоха сборници с документи, а водещи историци публикуваха данни, които касаеха пряко историята на Габрово през тези ранни векове. Това провокира в мен желанието да се проведе мащабна издирвателска дейност на извори от османския период.
Акцентът XV – XIX век е наложителен и поради факта, че единствената история на града датира от 1980 година, написана от екип на Българска академия на науките. 
През 1996 година колектив от габровски историци издава труд, в който се нанасят известни допълнения в османския период. В него са използвани основно анотации на документи от фондовете на Ориенталския отдел на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, както и по-обширни публикации.
В началото на тази година благодарение на доц. д-р Христо Темелски, директор на Църковно-историческия и архивен институт при Българската патриаршия, ангажирах екип от най-добрите преводачи на османотурски език в България: доц. д-р Стефан Андреев, доц. д-р Мария Калицин, проф. д. ист. н Красимира Мутафова и д-р Невена Неделчева.
Само за 4 месеца те успяха да преведат 24 нови документа. Османските извори съдържат и непубликуван материал за посочения период.
– Какви османски документи са включени в сборника – известни или новоиздирени?
– Това са подбрани документи. Подборът е правен само в Ориенталския отдел на Националната библиотека в София. Всички останали, които са от Истанбул и Анкара, не са подбирани. Това е всичко, с което разполагаме за историята на Габрово през този период – XV – XIX век. Има още три документа от възрожденския период, които все още не са преведени и не ги включих в този сборник.
Новопреведените са 8 броя – 7 са от Истанбул и 1 един от Анкара. Включени са също така и вече публикувани документи от същите архиви. 
Освен документите, които се превеждат за първи път, в сборника са поместени публикувани вече документи, сред които е и нов превод на ходжета от 1704 година за ремонт на църквата „Св. Петка“ в Габрово (на снимката).

Стари и новопреведени са общо 36 документа. Единият е само анотация. 
– Какви по вид са документите? В съдържанието на сборника се вижда голямо разнообразие от заглавия и информация – статут на население, опис на население, заплати, отказ на раята да плаща данъци, разбягала се рая от Габрово...
– Автори на заглавията на документите са научните редактори на сборника, които са и преводачи на по-голямата част от изворите. Разбира се, заглавията са дадени на базата на информация в съответния документ.    
Много са разнообразни документите като вид – от тапии до поименни описни регистри на населението (съкратени и подробни регистри). Това разнообразие на документите характеризира и работата в османската канцелария.
– Кой е най-ранният документ?
– Най-ранните са известни. Те са два документа, които касаят историята на Габрово през XV век. Първият, непубликуван до този момент опис на данъкоплатците от село Габрово, в пълен превод, е от 1541 – 1545 година. Той дава информация, че проходът (дербенда, който се намира по протежение на пътя от Акча Казанлък към Нийболу, т. е. Никопол и Търнови) се охранява на 4 места и на всяко място има по 30 домакинства (ханета), общо 120. След това следва поименен списък на 286 семейства неверници, т. е. християни, от които 269 души не са женени. Споменати са и 2 мюсюлмански семейства.
– Четирите места посочени ли са?
– Разполагаме само с наименованието на 3 местности в документ от средата на XVIII в.: Богаз кьопрюсю, Саръ яр и Яша елван. Тези от XVI век не са посочени. В случая се спазва султанска заповед – всички проходи (дербенди) се охраняват на 4 места и габровци си изпълняват задълженията си, което ги освобождава от данъци (посочени са в документа).
Трябва да уточним, че населението в Габрово не е било само от дербендджии. Било е от смесен тип. Дербендджиите, които са освободени от извънредни данъци, са по-малко. Другата част си е плащала данъците. Например в края на XVI век семействата на дербендджии са 120, а останалите са 208.
Освен дербендджиите е имало още 2 вида лица със специални задължения, охранителни функции – войнуци и мартолоси. В мирно време войнуците се грижели за държавните конюшни, а по време на война служели в обоза, копаели окопи и други. Срещу задълженията си получавали данъчни облекчения. Мартолосите първо са охранявали несигурни пътища и проходи, после изпълняват и полицейски функции. Имали са право да носят оръжие.
– Може ли да уточним нещо – досега ги наричахме „дервентджии”. Вие ги наричате „дербендджи“ 
– С „б“ и две „д“, от дербенд – пазя проход. Преведено на български и с „в“ не е грешно – дервентджии. Но доц. д-р Стефан Андреев каза задължително с две „д“ – дербендджии. Османистиката е със сложна терминология. Поради това в сборника има терминологичен речник, който дава определение или описание на понятията. Има и географски показалец. 
– Какво да разбираме под „домакинство“ в този ранен период?
– В сборника има прекрасна студия на професор Мутафова, доста обширна, обобщаваща, с кратък анализ на документите, която дава отговор на много въпроси. Тя се явява и първата сериозна работа за този период. 
Според нея едно домакинство се е състояло средно от 5 души и в средата на XVI век населението на Габрово е било над 2000 души. Това е изключително голямо селище.
– Тежка ли е била османската данъчна система?
– По-скоро сложна. Дори някои от данъците не знаем точно какво представляват. Знаем само термина. 
– Това не означава ли и още нещо, че населението извършва дейности, които да бъдат облагани?
– Естествено. Но по-важното, което трябва да се посочи е, че картината, която можем да реконструираме, касае стопанската история на Габрово, както и социално-икономическия профил на населението. В документите има точно какви професии са изпълнявали дадени лица. Проф. Мутафова ги изброява всичките. Всъщност тя обръща внимание, че няма ковашки занаят, който се приема за символ за Габрово, нали. Чобани, овчари, говедари, тъкачи, шивачи, коняри, воденичар, механджия, пчелари дори, но ковачи няма в нито един документ. Занаятите са малко на заден план в този период, повече са животновъдите.
Освен данни за професионалната насоченост на населението много стриктно в описните регистри се проследява кои са били и пришълци, чужди хора. Има дори и власи, хора с влашко потекло. 
– И неспециалист може да види, че в документите има изключително много имена. Вероятно ще има възможност да се проследят промените в антропонимията на Габрово – едно, както знаем, чисто християнско селище.
– И то в продължение на няколко века. В студията си проф. Мутафова е отделила място и на антропонимията и е направила анализ на използването на личните имена. В разглеждания период има разнообразен набор от общохристиянски имена. Сред тях преобладават тези с гръцки произход, по-малко са латинските и староеврейски. Най-вече се срещат Йован, Никола, Георги, Димитър, Георги, Петър, Михал... Ясно откроена е и славянската традиция в личните имана – Радо, Добре, Радослав, Стано, Станимир. За специалистите по ономастика има изключително богат изворов материал. И не само – за всеки, който се интересува от историята на селището, сборникът ще представлява интерес.
 – В именните форми като че ли няма името Габрово?
– Да, няма. Има Габрова, Габрава, Габриова, Габреве, Каброва. Но Габрово – не.
– Какво най-силно Ви впечатли като историк?
– Аз например бих тръгнала да анализирам ролята на свещениците в местното самоуправление в този ранен период – има 3 изключително ценни документа от Истанбул.  През XVII и XVIII срещаме интересни сведения за злоупотреби на свещеник първенец. Вече говорим за местно самоуправление от края на XVII век. На базата на извори досега знаехме категорично имената на местните първенци от 30-те години на XVIII век. Сега информацията, с която разполагаме е с 30 – 40 години назад във времето. 
В ролята си на селски първенец свещеникът събира неправомерно данъци от местното население, което подава жалба до шериата, наказват го, той избягва от конака. Въобще документът е много красноречив за злоупотребите на местната власт. Той не е представител на турската администрация. 30-те години на XVIII век пак срещаме злоупотреби на местни първенци със събирането на данъците.
Имаме документи с информация, че населението иска разсрочено плащане на данъка джизие, тъй като няма средства. Много са интересни и много разнообразни. Със сигурност мога да направя една просопография на свещениците от този ранен период, тъй като има много техни имена и цели фамилии. Като ги проследим всичките и ги вкараме в един общ списък, ще се проучи общият профил на тази социогрупа. 
Направи ми впечатление, че имаме доста информация за свещеници, не за друга прослойка. После през XIX век пък нямаме свещеници в местното самоуправление, трябва да се изследва.
Моята цел беше да започна отнякъде. Самата идея изкристализира, когато работих върху второ допълнено издание на Габровската община, и исках да навляза в XVIII век, но видях, че нямаме никакви данни. Сега благодарение на този сборник имаме пълно осветляване на целия XVIII век. Мислех директно да се напише една кратка история на Габрово през османския период, но считам, че това е по-правилно – първо да се издаде сборник, да изчакаме специалистите с техния анализ и изследвания. А те имат интерес, вярвам в това. 
Аз съм доволна, че благодарение на тези специалисти – преводачи и научни редактори, се извадиха и преведоха тези ценни документи.
Габровският музей е вторият след Омуртаг, който издава подобен сборник в България.