Иван Стоянов, диригент на Габровски камерен оркестър: Вървим напред, по собствен път

- Г-н Стоянов, каква беше творческата 2022 година за Вас и оркестъра? 
- Изминалата година беше период на възстановяване, след като по време на епидемията нашият оркестър изгуби около 2/3 от публиката. Никога няма да забравя Дните на камерната музика през 2020 и 2021 година, когато на тържественото откриване в зала „Възраждане“ на отстояние почти 5 метра един от друг имаше само около 60 души. Тогава си помислих, че това ще е началото на „края“ на нашия оркестър, защото подобни тенденции имаше не само в Габрово и другите градове в България, но и в чужбина. 
Слава богу, от септември 2022 година нашата публика плахо започна да се завръща в залата, което ни успокои и зареди с предпазлив оптимизъм. Тъй като в оркестъра ни започнаха работа изключително талантливи млади хора, те също се включиха като солисти, като по този начин разнообразяваха програмите ни, без да отделяме допълнително средства.
- Липсваха ли срещите с публиката през ковид паузата?
- Разбира се, че ни липсваха. Ние работим за публиката, а не само за наше удоволствие. Изкуството всъщност е игра и хората на изкуството по нищо не се различават от малките деца. Те имат нужда всекидневно да „играят“ и да показват постиженията си на хората, които се интересуват и имат необходимост от изкуство.     
Особено болезнен за нас се оказа фактът, че между периодичното разхлабване на епидемиологичните ограничения ние подготвихме около 10 програми, които после не успяхме да изнесем, защото мерките изведнъж се затягаха, точно когато афишите ни бяха вече разлепени и рекламната кампания беше в разгара си. Не беше приятно и за поканените солисти, чийто труд също отиде без полза. Някои солисти поради фиксирана заетост все още не са показали музиката, която бяха подготвили за Габрово.
- Кои са традициите в работата на оркестъра?
- Габровският камерен оркестър от много години поддържа цикъла "Избрано от публиката" – един постоянен цикъл, в чието програмиране участва цялата концертна общност в Габрово. Това е жест на специално внимание и огромно уважение към нашата публика, която е сред най-качествените и образовани в страната. Тук трябва да вметна, че благодарение на финансовата и моралната подкрепа на Община Габрово ние вървим по собствен път, който често е диаметрално противоположен на конюнктурните тенденции, които бавно ерозират музикалния живот в България и в Европа в областта на сериозното изкуство. 
Ще бъда цинично откровен. Пазарният фундаментализъм като идеология, който беше безмозъчно копиран от наши политици и наложен на българските оркестри, доведе до огромни щети, които трудно ще бъдат поправени в бъдеще, защото това ще изисква освен много пари, но и поне минимум 10–20 години.
Българските професионални оркестри, които имат едновековна традиция, различна от тази в Западна Европа, 
бяха принудени да превърнат вярната си публика  в „стока“, която трябва да носи „принадена стойност“.
И за да се случи това, всички директори се пренасочиха към леката музика или към най-популярните произведения от световната класика, които се повтарят всеки сезон до втръсване.    
Факт е, че днес повечето оркестри в България поддържат репертоар от около 150, максимум 200 произведения, които са селектирани чрез наблюдение на посетителския интерес. В началото този подход донесе временни ползи за всички страни. На музикантите не им се налагаше да учат нова музика, разходите за поръчки на композиции, авторски права или за наемане на ноти от чужбина се минимализираха или изчезнаха. По този начин концертите станаха повече, а приходите се увеличиха.
Така, черпейки опит от шоу бизнеса, сериозното изкуство започна да се индустриализира. Но никой не се замисля, че и най-големият шедьовър, който публиката слуша до втръсване, изведнъж загубва своята стойност, защото вместо да дава пари за билет и да отиде в концертната зала, всеки човек може да чуе шедьовъра на телефона си на възможно най-приятно за него място. 
През цялата история на европейската музика публиката винаги е ходила на концерти или на опера, за да чуе нови неща. Днес оркестрите се превърнаха в „музеи“ - къде луксозни, къде понамирисващи на „мухъл“, където публиката се лишава от нови впечатления, от „прясна храна“ и по този начин не се възпитава и не израства. Шедьоврите започват бавно да омръзват, а новата музика остава неразбираема, защото за да се достигне до нея, всеки трябва да привикне към често провокативните изразни средства на композиторите. Пазарният фундаментализъм в културата се опира на елементарната логика, че нещо е стойностно, само ако събира в залата много хора и реализира добри приходи. И никой не се замисля, че в културата трябва да се инвестира, иначе тя загива.
Малко хора се замислят, че днес музиката на Бах, Шопен, Шуберт се слуша и харесва от милиарди хора, но по времето, когато са живели тези гении, тяхната публика е била между 15 и 50 човека. Много богати аристократи или църквата са инвестирали в това, за да му се радват днешните поколения. 
Тези дни Жасмина Фудулова, която навремето работеше по програмата „Партньорство Габрово - Тун“, ми сподели, че в швейцарските музикални центрове Цюрих и Базел, въпреки гостуването на световни звезди и качествената реклама, концертните зали вече имат посещение около 1/3. Хората предпочитат да дават пари за пътувания и ресторанти, вместо да ходят да слушат едно и също, независимо от гостуването на знаменитости. Затова ние анкетираме нашата публика, изучаваме нагласите и тенденциите в развитието и като вкус, и евентуално любопитство за нови неща. А останалите неща са представяне на нови композиции от всички исторически епохи и континенти.

    46. издание на международния фестивал „Дни на камерната музика“ - Габрово 2022. Камерният ансамбъл „Софийски солисти“ под ръководството на Пламен Джуров. 

"Дните на камерната музика“. Фестивалът „Дни на камерната музика“ вече 47 години е мястото, където нашата публика получава най-много информация за автори и нови произведения и вписва своите желания в анкетните карти. Ние непрекъснато се опитваме да обновяваме фестивала откъм идеи, но стъпваме здраво на традицията, която ни е завещана от създателя на фестивала Милко Коларов.
Участие в „XX Празник на духовната музика“. Празникът на духовната музика, който вече 20 години организира читалище „Габрово“, благодарение на неуморните Тотка Полякова и Христо Добрев, се утвърди като най-стойностният фестивал за църковна музика в България. Сред много в страната, единствено габровският празник дава подслон на музиката и от други вероизповедания, най-вече католическото и протестантското. Няма да крия, че ми се иска на нашия празник да присъстват мюсюлмански, еврейски, а защо не и будистки песнопения, но все още нашите църковни власти не могат да преодолеят каноническите си предразсъдъци. 
- Не щадите с провокации концертните програми?
- В основата на нашето програмиране се спазва пропорцията около 60–70% от репертоара и авторите да са избрани от нашата публика и останалата част да е информация за нови произведения. Тъй като не маршируваме в униформения строй на концертната индустрия, ние не щадим нашите слушатели откъм провокации. В зависимост от условията, сме имали сезони, в които сме правили около 72 (седемдесет и две) премиери. Докато другите оркестри поддържат около 150–200 произведения в репертоара си, за последните 30 кризисни години Габровският камерен оркестър до юли 2022 г. е направил 1235 (хиляда двеста тридесет и пет) премиери, от които 389 произведения са изпълнени за пръв път в България.  Дали сме живот в Габрово на 100 творби, които специално са били написани за нашия оркестър.
Това е причината нашата публика, както споменах, да е сред най-качествените в България и съответно всички изпълнители да подхождат с изключително уважение и внимание, когато планират ангажиментите за нашия град.

Тубистът Николай Темнисков беше гост-изпълнител в концерт на Габровския камерен оркестър през ноември 2022 година

Как обогатявате репертоара на оркестъра? 
- Разширяването на репертоара закономерно води до сериозна изследователска работа. Днес много световни библиотеки дигитализираха архивите си. Пред нас се откри море от прекрасна, но забравена музика, която не е издадена. Освен свиренето, на нас ни се налага да набираме на компютър нотен материал от всички епохи. Особено големи трудности виждаме, когато работим над ръкописи от XVII и XVIII век, защото някои са нечетливи и се налага буквално да ги реставрираме. Другият важен момент за обогатяването на репертоара е привличането като солисти на Габровския камерен оркестър на нетрадиционни инструменти и изпълнители. За нашия концертен живот отдавна преминаха времената, когато като солисти се изявяваха предимно пианисти, цигулари, виолончелисти и певци. В последните сезони бяха представени произведения за валдхорна, цугтромбон, туба и други екзотични духови инструменти. 
- Сътрудничеството с инструменталисти, солисти, състави, композитори?
- Спецификата на нашия нестандартен концертен живот закономерно води до партньорство само с изпълнители, които са готови да намират и учат нови произведения. Това е много деликатен момент, защото научаването на една творба в нашата област отнема понякога месеци, за разлика от шоу бизнеса, когато една песен може да се разучи за половин или един час. Нормално е всеки изпълнител да желае трудът му да се рентира и когато подготви една композиция, да има възможност да я представи и на друго място, освен в Габрово. Това в голяма степен е невъзможно, защото в други градове, когато директорите и диригентите чуят за непознат автор или произведение, веднага отказват ангажимент заради опасението, че ще свирят в празна зала. В последните години каним звезди, само ако нашата публика ги е пожелала, защото известните музиканти поддържат много малък репертоар. Ние имаме привилегията да имаме щатен класен солист като Христофор Михайлов, който също в рамките на задълженията си всяка година подготвя по някоя нова или непозната творба. 

    15 юни 2023 г. Южнокорейският пианист Ъин Чеон, цигуларят Христофор Михайлов и пианистката Сирма Величкова

Много съм щастлив, че в последните две години Дните на камерната музика получават най-големите субсидии в национален мащаб от Министерството на културата, тъй като високото равнище на нашата публика позволява в Габрово да се изпълняват български и чуждестранни композитори, чиято музика, за жалост, е съвсем неразбираема за все по-стесняващия се хоризонт на публиката в другите градове.
Този факт позволи да подадем ръка и на камерните оркестри в Ямбол и Добрич, като ги каним да гостуват заедно със Софийски солисти в Габрово. Условието ни е те също да се представят с нетрадиционен репертоар. С радост установявам положителни тенденции в тези градове, защото някои от разучаваните произведения за Дните на камерната музика се представят и там. Габровският камерен оркестър има привилегията да работи с най-изявените български композитори. 
Почти всяка година специално за нашия оркестър се създават творби от живеещия в Париж Ясен Воденичаров, Велислав Заимов, който има габровски корени, двама японски композитори и други.
- Стабилност на състава на ГКО - попълнения, приемственост?
- Габровският камерен оркестър има късмета да няма сериозни кадрови проблеми, каквито се наблюдават във всички симфонични оркестри в България. Липсата на висококвалифицирани кадри поради несъответствието за изискваната висока квалификация и минималното заплащане на труда направиха така, че вече няма уседналост на музикантите. Членове на Габровския камерен оркестър ходят да помагат като попълнения във Варна, Добрич, Видин, Враца и други градове, защото кадрите не достигат. Същите процеси вече се наблюдават и в цяла Европа. При нас има баланс на поколенията. В Габровски камерен оркестър все още работят двама от основателите му, които са в прекрасна инструментална форма и добра физическа кондиция. През последните години привлякохме трима изключително талантливи млади колеги. Те още учат в Музикалната академия в София и са мои студенти, което прави работата приятна и полезна и за нас, и за тях, защото в Габрово те имат възможност бързо да израстват в професионален план.
- Бъдещи планове - 2023 година?
- Подготвили сме много изненади на нашата публика. Те включват шедьоври от последните три века, които за пръв път ще прозвучат в България. Ще имаме и световна премиера на композиция, написана за нашия оркестър от Велислав Заимов. Цигуларят Христофор Михайлов и пианистката Сирма Величкова подготвят Концерт за цигулка, пиано и оркестър от италианския майстор от края на XVIII и началото на XIX век Джовани Батиста Виоти. Още на 15 февруари гост диригентът Мирослав Хафузов  и младият тромбонист Петко Колев са ни подготвили букет от шедьоври от последните три века. Ще чуем непозната музика и в концерта на габровския обоист Пламен Проданов и японския фаготист Киоко Мороока, в Дните на камерната музика ще ни гостува отново диригентът и композитор Емил Табаков и др. 
Нека габровци не изпускат наши концерти, защото вероятността да повторим някоя интересна програма е минимална. Нашата мисия е да вървим напред, защото музиката е изкуство, което се развива във времето.