Изработвал чехли. Умрял 1893 г. на 75 години. Майка му по баща се казвала Гана поп Стоева - леля на д-р Тота Венкова. Родителите му имали 6 момчета и 1 момиче. Три от тях умрели като малки деца.

Недко Стойков учи в Мъжката гимназия през 1875/76 г. в пети клас. поради Габровското въстание 1876 г. гимназията е затворена от турската власт и той не може да продължи да учи - остава с петокласно образование. През учебната 1876/77 г. е учител в село Копчелии, Габровско.

След пристигане на руските войски в Габрово се записва доброволец в Българското опълчение на 5 август 1877 година. Зачислен е в Десета опълченска дружина. Участвал в боевете на 20 август 1877 г. при село Зелено дърво, Габровско с черкези. На 28 декември 1877 г. участва в щурмуването от генерал Скобелев на турския укрепен лагер край село Шейново, Казанлъшко. След края на Руско-турската освободителна война на 28 юни 1878 г. е уволнен от Българското опълчение.

След края на войната от началото на учебната 1880/81 г. е назначен за учител в Падалското първоначално училище в Габрово, в което учителства до края на учебната 1885/86 година. Взема участие като доброволец в Сръбско-българската война през 1885 година. След това работи като учител в Габрово и други населени места до пенсионирането си през 1918 година. Общо е учителствал 31 години, 7 месеца и 28 дни.

Недко Стойков е и изявен габровски общественик, читалищен деятел и публицист. Сътрудничи в издаването на първия габровски вестник „Габровски глас“ - 1885 година, на първия социалистически вестник в България „Росица“. Занимавал се също и с краезнание. Записвал и публикувал местни предания, легенди; фолклор, биографични сведения за бележити габровци.

Умира в Габрово на 3 май 1938 година

Стефан Недков Стойков е първородния син

на опълченеца Недко Стойков и на съпругата му Деша. Роден в град Казанлък 1889 г., където баща му е учител в Педагогическото училище. Средно образование завършва в Априловската гимназия в Габрово. След това учи три години химия в Хайделберския университет в Германия. Прекъсва следването и през учебната 1911/12 година е „кандидат учител по химия“ в Априловската гимназия в Габрово.

В навечерието на Балканската война 1912/13 г. е повикан в Българската армия да отбие редовната си военна служба. На 17 септември 1912 г. е зачислен в Дополняющата дружина на II-ра Българска армия, XI-та дивизия, 23 Шипченски полк, I-ва рота, III-ти взвод. От Търново за 20 дни били изпратени в град Казанлък да овладеят бойни умения необходими им за бойното поле. Настанили ги да спят на сламеници без завивки. Раздали им руски шинели втора употреба и цървули. Зачислили им пушки. Хранели се по 6 души с една бака. Със свои средства си закупили бинтове, памук, йодоформ и карболова вода.

На 12 ноември 1912 г. ги върнали в Търново Сеймен. Тук се събрали около 7-8 хиляди новобранци. Част от тях, включително и Стефан Недков Стойков били изпратени до село Могобеглии край Одрин. Нямали поща, затова в писмо до родителите си от 2 декември 1912 г. той шеговито пише, че адресът му е: „Поляна хотел морава“ край Одрин. Настанили ги да спят в землянки по 8 души в една землянка, които били постлани със слама. Вода за пиене им докарвали от разстояние 2 км с бурета. Хранели ги добре. Дневно им давали и по 550 грама месо. Нощем копаели редути и окопи до самите крепостни стени на Одрин. На пост стояли по 1 час. Когато били на пост при тях идвали турски войници от Одрин, които им продавали манерки, табакери, часовници, тютюн, а с получените пари си купували обувки и чорапи.

До края на януари 1913 г. Стефан Недков Стойков е на позициите край Одрин. Участва в отбиване на сутрешни атаки на излезли от крепостта турски войници. По време на тридневните бомбардировки от 300 български оръдия от 21 януари до 23 януари 1913 г. Стефан Недков Стойков е на първа бойна линия в окопите. Охраняват артилерията. На 27 януари 1913 г. е изтеглен от първата бойна линия. След като 7 дни е бил на нея.

От Одрин редник Стефан Недков Стойков е изпратен в 8-ми артилерийски полк в Стара Загора да се обучава за артилерист /канонир/. От тук на 6 юли 1913 г. е изпратен в Кюстендил. Зачислен е в 23 Шипченски полк, II-ра дружина, 8-ма рота, I-ви взвод. Участва в сражения на сръбска територия със сръбски войски до края на Междусъюзническата война.

Стефан Недков Стойков участва в Първата световна война отначало като подпоручик от 56-ти полк, III-та бригада, 8-ма дивизия. Взводен командир. Участва в непрекъснати сражения със сръбски войски. На 27 април /30 май/ 1917 г. е произведен в чин поручик. На 26 август 1916 г. е ранен с куршум в лявата ръка. Втори път е ранен 23 август 1917 година.

След края на Първата световна война се установява да живее в Габрово. Оженва се. Имал две дъщери - Зорка и Дешка, кръстена на майка му.

Работил като учител в Габрово, Севлиево, Варна и Трявна. Дъщеря му Дешка Стефанова Стойкова е работила като учителка по биология в Априловска гимназия и учител методист в Окръжния отдел Народна просвета в Габрово.

Тодор Недков Стойков е вторият син

на опълченеца Недко Стойков. Роден е около 1891 г. в град Казанлък. през 1912 г. е студент по право в Германия. Пред вид готвещата се Балканска война се завръща от Германия в Габрово. Записва се за доброволец-санитар в създадената в Габрово Военна етапна болница по инициатива на Дружество „Червен кръст“ и със средства дарени от габровци.

В началото на месец ноември болничният ешелон с инвентара на болницата и пперсонала тръгва от гара Габрово. Минава през гарите Търново Сеймен, Семенлии и Димотича и на 7 ноември 1912 г. пристига на гара Муратлии. Село Муратлии е малко затънтено село в близост до град Чорлу. Настаняват Габровската болница в турски казарми в близост до гарата. Тук болницата остава до края на месец юни 1913 година. През цялото това време доброволецът Тодор Недков Стойков от Габрово работи в нея като санитар. От 1 юли 1913 г. Габровската военна болница е преместена в град Плевен. В нея се лекуват ранени войници в Междусъюзническата война. Тодор Н. Стойков продължава да работи в нея като доброволец-санитар до закриването й след войната. Грижел се за една болнична стая с 50 ранени войници

Тодор Недков Стойков взема участие и в Първата световна война - подпоручик в 23-ти Шипченски полк, III-та рота, командир на I-ви взвод. Участвал в много сражения, атаки на нож със сръбски и френски войски в Македония.

След края на Първата световна война Тодор Недков Стойков се установява да живее в Габрово. Работи като адвокат. Създава семейство. Имал двама сина - Недко и Павлин. След 9 септември 1944 г. е осъден за притежание на стар пищов - реликва и лежи една година в затвора в Търново.

Богомил Недков Стойков е най-малкият син

на габровския опълченец Недко Стойков Недков. Роден е в град Казанлък през 1893 година. Завършва Априловската гимназия. През есента на същата 1912 г. на 19 години се записва доброволец в Юнашкия легион на Македоно-одринското опълчение. Зачислен в 12-та Лозенградска дружина, III-та бригада, I-ва юнашка рота. Взема участие в сражения с турските войски при Дедеагач, Кърджали и Гюмюрджина. През Междусъюзническата война 1913 г. воюва в Македония с гърци и сърби.

По време на Първата световна война завършва през 1916 г. Школата за запасни офицери в Княжево - София. Произведен е в чин подпоручик. Назначен е в 23 Шипченски пехотен полк, в който полк служи и брат му Тодор. Участва в сражения край Битоля, където бил ранен леко в главата и дясната ръка. Лекуван бил в болниците в Битоля, Ниш и София, След оздравяването му до края на войната служи в 88 пехотен полк.

След края на войната Богомил Недков Стойков учи право в Юридическия факултет в София, но не успява да го завърши. От 1921 г. започва да се занимава с търговия. Закупува мелница в гр. Ямбол. Тук се жени за Невенка Петкова, с която отгледали двама сина -Недко, зъболекар в София и Драгомир. През 1926 г. продава мелницата в Ямбол и се премества да живее и работи в Габрово. Закупува пътнически автомобил „Пежо“ и започва да превозва пътници по линията Габрово-Севлиево, но няма успех.

През 1940 г. Богомил Недков Стойков се установява да живее със семейството си в София. Открива бакърена фабрика за вакуумни инсталации.

Богомил Недков Стойков умира в София през 1965 година.