И тази година ща спазим традицията - ще свържем съхранената в Архива памет с актуалната реалност

    – Г-жо Койчева, вестник „100 вести“ има традиция да прави срещи с културни и образователни институции в началото на годината – за кратък обзор на изтеклата и за дейностите, които планирате през настоящата. Ако позволите, да внесем малко провокация в разговора – няма да Ви питам за резултатите през 2023 г., а ще споделя какво ме впечатли в работата на Архива като журналист
     – Добре. Така ще разберем дали приоритетите, които сме си поставили като институция, ще се покрият с Вашето впечатление. Дори да не съвпадат, външният поглед винаги е полезен. Използвам възможността да благодаря на регионален вестник „100 вести“ за традиционно доброто ни сътрудничество. 
    – Първото според мен е, че създадохте условия за доброто съхраняване на документалното богатство. Това е не само изключително за опазването им, но и уважение към хората, които даряват свои документи тук.
    – Винаги сме се грижили за документите, не само през изминалата година. Но наистина ние много се радваме, че успяхме да преместим наличните фондове от масив „К“ (капитализъм), т.е. фондове, формирани с документи създадени до 1944 г., от ул. „Черно море" № 1 в архивохранилището на ул. „Бодра смяна" № 3. Този нелек процес приключи през октомври миналата година. Тук искам да благодаря и на Габровската фирма, която ни помогна с транспорта, логистиката и необходимата техника. Макар да сме в малък състав от четирима служители, при липса на технически сътрудник и хигиенист, поддържаме ред и добра хигиена в архивохранилищата. 
    Стриктно спазваме изискванията – редовно контролираме и отчитаме температурно-влажностния режим, подготвяме месечни справки с измерените стойности, в края на годината ги обобщаваме. За намаляване на влажността, се закупи нов мощен влагоуловител (изсушител), който може да се използва в различни помещения. През ноември-декември се изгради нова вентилационна система във всички помещения. Ако работи съгласно дадените указания, очакваме да намали значително влажността и документите да се съхраняват съгласно изисквания на Държавен архив.
    Искам да подчертая, че грижата за документите не е само в преместването им. Тя е свързана с повече разходи, със средства за поддръжка. Проблемът с течащия покрив на архивохранилището на ул. „Бодра смяна" беше решен през 2020 г., но сега трябва да се поддържа – да се почиства поне 4 пъти годишно. Тоест трябва регулярно да бъдат осигурени средства за неговото почистване с превантивна цел.

Стефка Вуцова, Венета Георгиева, Цветомира Койчева, Галя Врачовска – малкият екип, който се грижи за близо 3 километра документално богатство, обработва и събира още.

    Пак с превантивна цел, ремонтираната отоплителна инсталация трябва да продължи да се използва и през зимния сезон, чрез нея се избягват заледяванията на покрива, които отново може да го увредят. 
    Казвам всичко това, защото това е не е акт, а непрекъснат процес, за който информираме Агенцията в края на годината – какви са условията на съхранение на документите в архивохранилищата според действащите стандарти и норми и за наличието на документи в риск. Имаме идея, вероятно в края на пролетта, да поканим колеги, всички медии, представители на габровската общественост, да разгледат новото архивохранилище. 
    – Освен доброто съхранение на документите е важно те да бъдат колкото се може по-достъпни, да им дадете публичност. В предишен разговор бяхте споделили, че един от експертите непрекъснато извършва дигитализация. Това е прекрасна новина – архивът да става все по-достъпен. Колко напреднахте?
    – В Държавна агенция „Архиви“ дигитализацията е процес, който започна преди 12 години. Функционира Информационна система на държавните архиви (ИСДА), която обхваща всичките 29 архива и в която се намират всички дигитализирани изображения.
    Има и изградени дигитални колекции, които се радват на голям интерес: Фотоархив, Документи за Народния съд, Войните на България (1885 - 1945), Протоколи на политбюро на ЦК на БКП и др.. През 2023 г. се изградиха нови фотоколекции, посветени на националните ни герои Васил Левски и Гоце Делчев, налична е дигитална колекция и за видния политик Константин Стоилов. Габровският архив традиционно работи всяка година по дигитализиарне на документи, свързани с институции, събития и др. от местната ни история, миналата година беше посветена на документи, създадени от дейността на Музей „Дом на хумора и сатирата“. 
    Продължава дигитализацията и на Протоколи на Градско общинско управление - Габрово. През 2023 г. се изгради и Система за електронно архивиране (СЕА), която е свързана с приемането, обработката и използването на електронни документи. За запознаването й с нея, извършихме 5 обучения, на място в Архива, с представители на 13 фондообразуватели, сред които Община Габрово, Областна администрация - Габрово, Районна прокуратура – Габрово, ОД „ДФ Земеделие“, както и образователни, културни и социални организации. Работата с нея предстои. 
    Но да се върна на дигитализацията. На наш, архивен език отговорът на въпроса какво и колко е дигитализирано, звучи по-различно – ние измерваме съхранената информация в байтове, както и в дигитални обекти и съответните дигитални образи към тях. 
    За 2023 г., общият обем на дигитализация в Габрово е 39,5 гигабайта, което включва 260 дигитални обекта със 1110 дигитални образи. За периода от 2012 г. до края на 2023 г., в ИСДА от Габровския архив са качени 5026 дигитални обекти, с 11 910 дигитални образа, с обем от 510,95 Гигабайта. И още една интересна статистика, броя на посещенията в ИСДА за разглеждане на дигитализираните от нас образи за 2023 г. е 3059. Тази стойност не е просто механичен сбор. Има специална методика за извършване на процеса по дигитализация. Документът се сканира със задължителна резолюция, съгласно размерите му. В самата ИСДА, експертът прави описание (т. е. създава метаданни на съответния документ). След това, началник-отделът проверява и одобрява или връща за корекция, ако е необходимо, дигиталните образи се прикачват и накрая се одобряват от колеги в специализирана дирекция в ДА „Архиви“ или се връщат за корекция, ако е необходимо, след това образите се визуализират за читателите. Т.е. за да стане видим за потребителите, един документ преминава през минимум трима служители.
     – Ние, потребителите, какво виждаме в ИСДА – тези 260 мастер обекта, със 1110 дигитални образи, които са с високо качество и които се съхраняват при вас, не мога ли просто да сваля и да ги ползвам за печатно издание например?
     – Дигиталният образ (съответствието) е за дългосрочно съхранение. Той може да се използва като източник за изготвяне на производни дигитални обекти или образи. Имаме правила за публикуване на архивни документи и правила за дигитализиране в Архивите. Ние слагаме воден знак на дигиталните образи и обекти, които излизат в публичното пространство. Да, може да си използват дигиталните образи (на оригиналните снимки, страници от документи) за печатно издание, албум, изложба или други. 
    Услугите за граждани или юридически лица имат определени цени, които са уредени с Тарифа и цени на услугите, които се събират от ДА „Архиви“. Цялата ни дейност по формиране, опазване и използване на документите е уредена със Закона за Националния архивен фонд и последващите от него Наредби и Правилници.
     – Да обобщим. Архивът има 510,95 гигабайта дигитализирани документи, а богатството на целия архив в Габрово в неговите оригинални документи, се измерва в друга единица – линеен метър.
     – Това са различни неща. Представете си папките с документи, наредени прави, като книги на рафт, не една върху друга на купчинка. Измерваме в линейни метри гърбовете на папките и отчитаме, че в Държавен архив – Габрово от създаването през 1959 година до днес има обработени документи, които са 2 834,15 метра, близо 3 километра наредени като изправени папки. Доста е в сравнение с други архиви, чиито административни области като територия и население са значително по-големи от нашата. Това показва, че поколения габровски архивисти са комплектували съвестно и прецизно документи на институции и на личности.
    Самите фондовете като брой са 2 570. От тях фондовете от личен произход са 205.
    Архивните единици са много на брой – 346 147. 
    – Може ли да цитирате от всичките тези архивни документи за една година колко се ползват? 
    – Правим такава отчетност. За 2023 година в читалнята имаме 120 читатели със 126 заявления. Посещенията в читалнята са 341. Използваните архивни единици са 4062. Подадените заявления са с различна цел – изследователски теми, имуществени въпроси, популяризаторска работа, справки и др. Трябва да се има предвид, че читалнята беше затворена за физически посещения през януари – за планова инвентаризация, а през септември и октомври – за преместването на масив „К“. В това време обаче сме изпълнявали всички заявки и справки, които са постъпвали на електронната ни поща.
    Направените копия на документи също са внушителен брой – 6076. Най-голям брой са незаверените копия – 4187 страници. Заверените са близо 19 пъти по-малко. Дигитални копия са 140. Десет пъти повече са дигиталните копия, направени с техника на заявителя – 1527.
    – Още един момент, свързан с дигитализацията. Ако не греша, Вие започнахте да обработвате аудиовизуални документи в цифров формат благодарение на партньорството с фирма „Перфект“.
    – Да, това е повече от партньорство. Вълко и Десислава Пингелови от фирма „Перфект“ се ангажираха, проявиха специален, траен интерес кама нашата работа и успяхме да дигитализираме съхранявани при нас стари киноленти. Това бе безвъзмезден процес от тяхна страна – правят го без възнаграждение.
    През 2023 г. подготвихме лятно кино "Спомени от старите ленти", в рамките на което прожектирахме архивни късометражни филми, свързани с Габрово. Изпълнението на дейностите беше по Програма Култура 2023 на Община Габрово, приоритет 2: Творческо преживяване и социализация на пространствата. Започнахме точно на 1 август, вечерта в 21:00 часа, като за прожекционна стена използвахме северната фасада на бившия Техникум по текстил, откъм градинката. Направихме три киновечери на открито с излъчване на дигитализираните ленти. Технологиите ни дават възможност да съпреживеем миналото на габровци, да почувстваме труда, творчеството, самочувствието на поколенията, създавали града и неговия облик преди нас, да бъдем част от тази история. Например как габровци преди 4-5 десетилетия са изграждали общност чрез така наречения Общоградски празник на колективния отдих. Има стара лента, която ни „разхожда“ в Боженци, друга ни показва Карнавала в Габрово преди 55 години. Дигитализираха се филми за създателя на Етъра - Лазар Донков, за известния краевед Илия Габровски, за Иван Вазов и т.н.
    През тази готина сме си поставили една амбициозна задача, свързана със популяризирането на документи от дейността на Дом на културата „Емануил Манолов“, работата по нея е започнала, като към момента вече са дигитализирани и качени в ИСДА 38 дигитални обекта, с 75 дигитални образи с интересни справки, информации, снимки, грамоти и пр. от богатата 60-годишна дейност на Дома. Работата по темата продължава.
    – Третото важно нещо, което ме впечатли, е разширяването на кръга от дарители. Срещата на дарителите миналата есен спонтанно се превърна във форум на важни теми – за идентичността, за наследената памет, за семейството, рода и общността, за стремежа и усилията да открият и изложат историческите факти. Впечатлих се, че за вашите приятели – дарителите, документът е носител на информация за миналото, и някои от тях правят изследвания, като Стефан Цокев например.
    – Да, г-н Стефан Цокев е родов изследовател, който дари ценни документи на османо-турски език (които вече са преведени), родословни дървета на родове от селата Костенковци, Лесичарка и др.
    Увеличават се дарителите и младите хора, които даряват, също. Ние се стараем да изразим благодарността на Архива към тях по специален начин и всяка година го правим на 10 октомври – Деня на българския архивист. Да се чуе техният принос за попълване на тази национална съвкупност от документи, която отразява материалния и духовния живот на обществото. Тази година отличихме с грамоти, освен г-н Стефан Цокев, г-жа Стефка Карапенева – диригент и композитор, за дарените от нея документи от дейността на създадения и ръководен от нея хор „Старопланинско ехо“, г-жа Тодорка Мирчева – кметски наместник на с. Зелено дърво, която дари документи за личен фонд и документи на жители от района на заличените села Топлеш и Делижеци; г-жа Татяна Димова-Рачева - дари родословни дървета, изготвени от нея, едно от които е на опълченеца Христо Бончев; г-н Иван Любомиров, сега зам.-областен управител на Габрово, дари документален филм за историята на професионален ансамбъл за народни песни и танци „Габрово“, изготвен по негова инициатива; г-н Маргарит Георгиев и г-н Васил Тачев дариха снимки, свързани с историята на габровския футбол. 
    Отличени бяха и няколко организации, дарили документи от тяхната дейност: Областна служба на Българския червен кръст чрез директора му Стефан Стойчев, Областен съвет на Съюз на ветераните от войните – Габрово чрез членовете му Христо Мандев и Пеньо Славов, Регионален клон „Цанко Дюстабанов” – Габрово към Национално дружество „Традиция“, чрез управителя му Антон Колев. С грамота бе отличен Атанас Сидеров за безвъзмездния му труд и принос за опазването на материалната база на Държавен архив – Габрово. През изминалата година документи към фондовете си подължиха да даряват Милка Пурел, Венета Козарева, Николай Попов, Илко Илиев и Христо Мандев. Към вече направените дарения нови направиха Мирела Костадинова, Вела Лазарова, Петър Тоцев и Николай Колев. Наши нови дарители станаха г-жа Илона Цанева – съпруга на резбаря проф. Кънчо Цанев, г-жа Любов Чолакова – с документи на нейния брат, художника Николай Ръждашки, г-жа Живка Иванова, г-жа Десислава Пингелова, г-н Анатолий Петров и г-н Михаил Михов. Подготвихме дигиталната изложба „Да дариш Памет”, а в архива подредихме изложба от оригинални документи.
    – Вие също търсите хора, личности, които биха могли да станат дарители.
    – Това е постоянна дейност, която изисква и ние да сме информирани, да следим процесите в различни области на живота.
    Минала година проведохме девет срещи с потенциални фондообразуватели от личен произход. Сред тях и много журналисти; фотографи; личности, свързани с творци или творческа дейност, общественици, краеведи. 
    Продължава дейността по установяване на контакти с потенциални фондообразуватели (фирми, предприятия, политически партии, неправителствени организации и др.) 
    – Какви са приоритетите за дейността Ви през тази година.
     – Приоритети ни са съобразени със стратегическите цели на Държавна агенция „Архиви“, съгласно действащата Стратегия на Агенцията за периода 2021-2026 г.: осигуряване на публичност и улесняването на достъпа до архивната информация; извършване на постоянен ефективен контрол във фондообразувателите и привличане на нови фондообразуватели и дарители от личен произход; строга отчетност, опазване и съхранение на архивните документи.
    За нас голям приоритет, който сме заложили в плана си са 2024 г. е паспортизацията на преместените през 2023 г. огромен масив документи. Т.е. ще извършим проверка на всяка архивна единица, съхранявана в този масив „К“. Друг голям приоритет ще бъде кадровото обезпечаване на нашия отдел, който от две години работи в състав от трима или четирима служители. Една от причините за изключително намаления ни състав е ниското заплащане в системата, нашата агенция значително изостана от други държавни структури, много колеги в цялата страна се преориентираха да работят в сферата на образованието, където заплащането е чувствително по-високото от това в ДА „Архиви“. Крайно време е да бъдем обезпечени кадрово и финасово, за да можем да изпълняваме висококвалифицирания си и обществено отговорен труд по приемане, обработване, опазване, съхраняване, популяризиране и предоставяне за използване на документалната памет на Българската държава. Да си пожелаем при следващата ни годишна среща да можем да кажем, че тези проблеми са решени, дано (както си пожелаваме от много години насам) бъде решен и проблема с новия дом на Държавен архив -Габрово и да заемем място, което ни подхожда.