Георги и Симеон на световното MILSET EXPO в Бразилия

Топ новина!
Georgi-Simon-robot-ruka-179.jpg
Georgi-Simon-robot-ruka-179.jpg

Младите габровци Георги Георгиев, завършил Природоматематическата гимназия „Акад. Иван Гюзелев“, и Симеон Симеонов, завършил ПТГ „Д-р Никола Василиади“, представьят България на Световното младежко изложение EXPO Science Europe 2

Младите габровци Георги Георгиев, завършил Природоматематическата гимназия „Акад. Иван Гюзелев“, и Симеон Симеонов, завършил ПТГ „Д-р Никола Василиади“, заминават утре за Световното младежко изложение EXPO Science Europe 2017 г., което се провежда в град Форталеза, Бразилия. Там те представят роботизираната ръка ExoBrahium (RobotHand v. 7-8), над която работят повече от две години.
Двамата приятели, таланти в областта на роботиката и програмирането, заслужиха правото си на участие в световното младежко събитие, след като се класираха на първите места в Националния конкурс „Млади таланти“, проведен в столицата.
Идеята за робота е на Георги. Когато Симеон се присъединява, ръката е само една длан. Двамата я доработват до китката, а на световното изложение я представят с рамото й.
Симеон се занимава с хардуера и се е специализирал в изработването на чертежите, но проблемите решават заедно.
През месец май той работеше върху чертежа за рамото – как да лагеруват различните части, къде да са разположени моторите, които имитират движенията на човешката ръка.
„Това е биомеханична ръка, която имитира човешката, а тя има безброй приложения - разказа Симеон. - Особено в света, в който живеем. Едно от приложенията на нашата ръка се стремим да бъде някаква протеза, която е достъпна, защото по принцип сегашните протези за хора, загубили крайниците си, са много скъпи. Затова разработваме ръкавица към ръката, която подпомага роборъката да може да се движи като се контролира от ръкавицата.

Ако например човек има ампутирана дясна ръка, може да си сложи ръкавицата на здравата лява ръка и с нея да контролира дясната роборъка... Ние дори доказахме, че тя може да хваща телефонна слушалка, успяхме да хвърлим кутийка от липов чай и ръката да я хване. Другите приложения на ръката са за превеждане на езика на глухонемите. Другите приложения са за среди, опасни за човека, като например в АЕЦ „Фокушима“, където имаше радиоактивност.“
Всъщност стремежът на Георги и Симеон е роботизираната им ръка да може да прави всичко, което може да прави човешката ръка.
Георги Георгиев разказа как идеята му се е превърнала в реалност. Докато учи в паралелка по информатика и математика с немски език, но основният му интерес е към софтуера и направата на приложения към него.
Като гледа много филми, в тях все се вижда един робот, който прави различни неща и радва зрителите. Оттам му хрумва, че е много добра идея да си направи свой робот, но той да върши някаква реална работа, да има истинско приложение, а не само да е екшън фигура в компютърна игра или филм.
След като изгледал доста клипове в Интернет, Георги стигнал до идеята да направи роботизирана ръка. Двамата със Симеон са съученици от основното училище и са приятели от 8 години. От две години те усилено работят по ръката и обикалят с нея на различните етапи от нейното усъвършенстване почти цяла България за участие в национални състезания, организирани главно от УЧИМИ – Ученически институт по математика и информатика към БАН. Те печелят редовно награди за отличното си представяне.
„Последната новост и най-голямото предимство за момента на роборъката е, че моторите се движат независимо един от друг и в същото време синхронно – разказва Георги. - Например два мотора да се движат в различни посоки едновременно. Това допринася ръката да си движи единия пръст нагоре, а другия - надолу. Има жестове, които изискват такова движение.“
„Затова трябва да се движат няколко мотора по различен начин – допълва Симеон. - Сега използваме 32-битов драйвър, който позволява движението на 32 мотора, независимо един от друг. Например като искаш ръката да хване нещо, кутрето и безименният трябва да са наполовина свити, а другите три пръста да са напълно изправени. С този контролер можем да кажем на ръката да свие всички пръсти за едно и също време. Така могат да се изпълняват по-сложни движения, като например жестовете за превод на езика на глухонемите.“
За два месеца до изложението в Бразилия двамата се занимаваха с усъвършенстване на робота си. Още през месец май те изработиха рамото на ръката.
Според Симеон освен това те работят и върху сензори на ръкавицата. Те ще позволят, когато ръката се докосне до гореща повърхност, да върне информация към ръкавицата, за да може човекът, който я използва, да усети температурата. Засега сензорът е само върху един от пръстите. Намерението е да се направи за петте пръста и дланта като освен температура, роботизираната ръка да може да усеща още натиск и да получава куп друга информация от околната среда.
Той и Симеон са в екип от две години и много се разбират и допълват. Непрекъснато имат идеи в последния момент, включително и в нощта преди представянето в поредното състезание, също и 5 минути преди представянето. Те са благодарни ан учителите, които са бил до тях - Красимир Иванов, старши учител по информатика и информационни технологии в ПТГ „Д-р Никола Василиади“, помага за развитието на знанията и уменията на Симеон Симеонов, откакто той е бил в девети клас. Учителката в Природоматематическата гимназия Галя Неделчева работи с Георги Георгиев от 3-4 години, но по-усилено помага последните две години. Тя казва, че е удоволствие да се работи с Георги. „Удоволствие е да се работи с търсещи хора – коментира Неделчева, - които преследват идеите и мечтите си и постигат такива успехи.“
Георги и Симеон имат и своите планове за бъдещето си. Симеон твърди, че се е ориентирал като цяло към авиацията - авиотехника, но най-голямата му мечта още от дете остава да прави нещо, което да помага на хората. Затова толкова го привлякла идеята за роботизираната ръка.
„В днешно време всички се опитват само да печелят пари, което е доста грозно - разсъждава Симеон. - А това, което искам аз, е нещо, което да дава смисъл на живота ти като цяло и да обръщаш внимание не само на себе си, а и на другите. Ако ме приемат в авиацията, това няма да ми попречи да си реализирам другата мечта – да правя нещо за хората. В момента работим и върху още проекти, свързани с тази насока. Ако не стане с авиацията, може да завърша образование, свързано с електрониката и механиката.“
Георги смята, че успехът е доста относително нещо. За него един нормален живот със семейство с две деца и едно куче би бил доста успешен, но роботът продължава да е неговата детска мечта, към която още се стреми. „Сигурно това желание идва от комплекса ми да имам повече приятели. Затова си създавам робот – гласно разсъждава Георги. - Робот, който да се движи и помага на хората, какъвто съм виждал по филмите, това най-много ми е харесвало.“ Георги вече е избрал да кандидатства атомна физика в Софийския университет или математика. Коя от мечтите им ще се реализира, предстои да видим.

Коментирай!

За да коментирате, влезте в профила си или се регистрирйте. Ако нямате регистрация, може да се регистрирате тук. Можете директно да коментирате чрез профила си във Facebook.

0 коментара

Към началото

Календар

ПОН ВТО СРД ЧЕТ ПЕТ СЪБ НЕД

Адрес "100 вести"

И това го има"

Виц на деня