Габрово отбелязва 100 години от обявяване на 1 ноември за Ден на народните будители

Преди 100 години Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение, внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември като Ден на народните будители. Инициативата е на група интелектуалци, сред които габровците Станимир Станимиров и Христо Цанков - Дерижан и още народният поет Иван Вазов, писателят Стилиян Чилингиров, актрисите Адриана Будевска и Елена Снежина (Елена Янкова Кирчева), учените - проф. Беньо Цонев, проф. Любомир Милетич, проф. Иван Георгов, Александър Радославов, Михаил Арнаудов, военният деец Димитър Лазов и др. На 28 юли 1922 г. с Окръжно на Просветното министерство денят е записан като “празник на българските будители, ден за отдаване на почит към паметта на големите българи, далечни и близки строители на съвременна България”. Министър Омарчевски счита, че чрез този празник “първата грижа” на българското общество е “да обърнем погледа на нашата младеж към всичко ценно и светло от нашето минало и да я приобщим към това минало, за да почерпи тя от него бодрост и упование, сила и импулс към дейност и творчество”. Българската младеж, отбелязва той, “трябва да знае, че животът само тогава е ценен, когато е вдъхновен от идейност, от стремеж; само тогава животът е съдържателен и смислен, когато е обзет от идеализъм, когато душите и сърцата трептят за хубавото, националното, идеалното, а това е вложено в образите и творенията на всички ония наши дейци, които будиха нашия народ в дните на неговото робство, които го водиха към просвета и национална свобода през епохата на Възраждането и които му създадоха вечни културни ценности през неговия свободен живот”.

На 31 октомври 1922 г. излиза и постановление на Министерския съвет за обявяване на празника, а след около месец - на 13 декември ХIХ-то НС приема Закон за допълнение на Закона за празниците и неделната почивка. На 3 февруари 1923 г. цар Борис III подписва специален закон за въвеждането на Деня на народните будители като официален празник. Така 1 ноември - денят на св. Йоан Рилски (по нов стил) е узаконен и уреден планомерно и системно като ден “за помен на великите и малки българи” по думите на Александър Теодоров-Балан.

През 1945 г. той е отменен, за да бъде възстановен отново през 1992 г. по предложение на Петър Константинов, председател на общонародно сдружение “Мати Болгария”. Години преди официалното му обявяване със закон, българският народ почита своите будители и ги канонизира като светци, вписани в историческата ни памет. За първи път е честван в Пловдив през 1909 г., а от 1922 до 1945 г. е общонационален празник, за да се превърне в общоучилищен.
Две събития, част от общата програмата в Габрово, бележат празничния ден. Изложбата “Бунтът на духа - основна сила по пътя към свободата” и среща-разговор с професор Пламен Митев от Софийския университет “Св. Климент Охридски” на тема “Нови документални свидетелства за Васил Левски и дейността на комитетската организация, съхранявани в турски архиви” са инициирани от Обществен комитет “Васил Левски” - Габрово с подкрепата и домакинството на Национален музей на образованието. 100-годишнината от обявяването на 1 ноември за Ден на народните будители и предстоящото отбелязване 150 години от гибелта на Апостола на българската свобода са значими факти от историческото ни минало, на които са посветени тези изяви.

Проф. Пламен Митев. Снимката е на "24 часа"

Фотодокументалната изложба се реализира от Национален музей “В. Левски”, Карлово и РБ “Любен Каравелов”, Русе по повод две важни годишнини - 150 години от Общото събрание на БРЦК в Букурещ и 150 години от смъртта на Ангел Кънчев, сподвижникът на Апостола от Трявна. На 5 март 1872 г. при опит да премине в Гюргево на пристанището в Русе се самоубива Ангел Кънчев. Той е сред преданите помощници на Васил Левски. От есента на 1871 г. тревненецът се включва в изграждането на комитетската мрежа с пълномощия за самостоятелна работа в североизточните български земи. Ангажиран е и със специална мисия във Влашко за среща с българската емиграция на север от Дунава, поради което в началото на 1872 г. е изпратен от БРЦК в Българско за нейното осъществяване. От 29 април до 4 май 1872 г. в Букурещ се провежда Първото общо събрание с представители на емигрантските общества и вътрешната организация. Цел на събранието е приемането на Програма и Устав на БРЦК, Л. Каравелов е избран за председател, а Васил Левски получава специално Пълномощие за работа навсякъде сред българите. Изложбата е по проект на Фондация “Васил Левски”, финансиран със съдействието на Министерството на културата. Представя дейците на националноосвободителните борби - Георги Раковски, Любен Каравелов, Васил Левски, Христо Ботев, създателите и деятелите на Тайния централен български комитет в Букурещ (1866 г.), Евлоги и Христо Георгиеви, ръководители на Добродетелната дружина (есента на 1867 г.) и десетките техни сподвижници и съратници от различни краища на българските земи, вписали се в създаването на мрежата от революционни комитети, които да дадат направление и извършат революционната подготовка на българите.
В позив от 1 август 1862 г. идеологът на организираното българско освободително революционно движение Г. С. Раковски бележи: “ Ставайте, братя, на оръжие, мало и голямо, за нашата мила свобода и независимост! Нека никой не чака от другиго да го освободи. Нашата свобода от нас зависи!”. В продължение на повече от две десетилетия този призив поддържа духа на хилядите, застанали с оръжие под знамето на Свободата с едничка цел “да подигнем несъборим Храм на правата свобода и да дадем всякому своето”, както пише Васил Левски на 6 октомври 1879 г. до богат българин във Влашко. В 15 табла са илюстрирани различни моменти от проявите по пътя към Свободата. Представени са чрез факсимилета на снимки и художествени картини (автори художниците Калина Тасева, Хенрих Дембицки, Васил Стоилов, Иван Петров), на документи (писма, вестници - “Дунавски лебед”, “Народност”, “Дунавска зора”, “Свобода”; страници от джобното тефтерче на Апостола; “Нареда на работниците за освобождението на българския народ от 1871 г.; карти на комитетите от Вътрешната революционна организация, на Първия революционен окръг с център с. Голям извор, Ловешко), както и вещи - печатничката на В. Левски за изработване на квитанции за революционната организация, фалшиви турски печати, използвани от него за фалшифициране на тескерета (паспорт, документ за самоличност), които днес са част от експозицията на музея “Васил Левски” в Ловеч, както и печат на БРЦК (Привременно правителство) в България, който е изработен по поръчка на Апостола и днес се съхранява във фонда на РИМ - В. Търново.

В изложбата са показани учебници, училищни тетрадки, вестници, книги от фонда на НМО-Габрово, които са своеобразно свидетелство за съхранената памет и популяризирането й сред учениците и образователната общност през годините.
В уводна статия на в. Свобода от 7 ноември 1869 г. Л. Каравелов отбелязва: “Свобода е българското желание; Свобода е българската надежда; Свобода е българската девиза!”, думи, които най-точно и емоционално силно представят стремежът на българския дух и неговият бунт по пътя към осъществяването на желаната свобода, надеждата за поколения дейци от периода на нашето Възраждане.
Срещата-разговор с проф. д-р Пламен Митев на тема “Нови документални свидетелства за Васил Левски и дейността на комитетската организация, съхранявани в турски архиви” се организира като първа инициатива на Обществен комитет “Васил Левски” - Габрово за отбелязване 150-годишнината от гибелта на Васил Левски. Основен акцент са неизвестни досега документи от Османския архив в Истанбул, които се отнасят до дейността на Апостола и създадените от него революционни комитети. Те разкриват информация относно рождената му година, съдебния процес и разкритията, които се правят, съдбата на участниците в съзаклятието. Кой е проф. Пламен Митев? През 1981 г. завършва специалност “История” в Софийския университет. Специализира във Франция. От 1982 г. като преподавател в същия университет преминава през всички степени на научно израстване и от 2013 г. е професор. Заместник-декан е по магистърски програми, научна и международна дейност в Историческия факултет. А в периода от 2007 до 2015 г. два мандата е негов декан. Научните му интереси са в областта на Българското възраждане. Освен въпроси по стопанското и социално развитие на българските земи и Османската империя през ХVIII – ХIХ век, изследванията му са насочени към българските политически движения (центрове, дейци, идеи и програми, мястото на българите в Източната криза). Дългогодишен изследовател е на живота и дейността на Васил Левски, на съратниците му и комитетската организация. Той е автор на редица монографии и студии, на десетки научни статии, книги, учебници и учебни помагала. Член е на Общобългарския комитет и Фондация “В. Левски”. Носител е на наградата на Община Карлово за 2022 г. Статуетката “Златната Богиня” му е връчена на 18 юли т. г. на специална церемония в Националния музей “В. Левски” в Карлово от неговия кмет Емил Кабаиванов. Чрез нея се “изразява уважението и благодарността на карловци” към проф. Пламен Митев, човек отдал се на “своята мисия” да бъде полезен “за хората около себе си, за българите като народ” - отбелязва Е. Кабаиванов. Още повече, защото “тя се явява символен знак за това общоделство и приятелство”, което градът на Апостола има с представителите на различните институции.
В свои изказвания проф. Пламен Митев бележи, че “новите документи хвърлят светлина върху редица спорни въпроси, по които дебатът вече започна и трябва да продължи”. Според него те “могат да предизвикат смут, по няколко причини, едната от които е, че преди самия обир [в Арабаконашкия проход] турските власти знаят поименно участниците. Софийската комисия предлага смъртни присъди на 4-5 човека”. А досега се знаят, че са само две - на Димитър Общи и Васил Левски. Но документите сочат още имена - на “председателите на комитетите в Тетевен и Етрополе”.
Сред документите се откриват данни и за създадения от Левски местен революционен комитет.

* * *
Авторът на статията Даниела Цонева е председател на Обществен комитет "Васил Левски" – Габрово