Филм за габровския род Станимирови - в събота по БНТ

Мая Карагьозова, директор на НМО, и Борис Станимиров

На снимката: Борис Станимиров - наследник на Станимировия род, и директорът на Националния музей на образованието Мая Карагьозова до портрета на Станимир Станимиров - най-яркият представител на рода, ръководил най-реномираните за времето си български учебни заведения, заемал редица постове в областта на културата и образованието. Учител в Държавната мъжка реална гимназия в Габрово 1883/84 г., директор на Априловска гимназия 1884/1886 г.

Един от най-старите габровски родове - Станимировият, влезе в стартиралото преди месец предаване на БНТ "Джинс". 30-минутната лента ще бъде излъчена утре от 17.30 ч. Филмът, половината от който е заснет в Габрово, разказва за големия принос на фамилията в просветното, църковно и икономическо развитие на българите в продължение на повече от две столетия.

Миналата седмица екипът направи снимки в Шести участък, църквата "Св. Богородица", Националния музей на образованието, Държавен архив, ЕМО "Етър" и други места, където са запазени веществени и документални следи за известните личности в рода. Най-яркият представител на 7-8 поколения Станимирови е Станимир Станимиров, ръководил последователно всички елитни български учебни заведения - Априловска гимназия, Българската духовна семинария в Цариград, Първа софийска гимназия, един от основателите на Софийския университет, наставник и учител на бъдещия цар Борис III и принц Кирил. Станимиров и неговите родителите поп Стефан и х. Екатерина са сред големите дарители за образованието, затова и в Габрово има улица, кръстена на рода - „Станимирова“. Станимиров, който съвременниците описват, като строен, елегантен, респектиращ с външния си вид, прави изключителен комплимент на габровци. Като директор на Първа мъжка софийска гимназия, една от най-реномираните, Станимиров казва: "Учениците, особено онези от долните класове, не ми направиха впечатление, най-вече - облеклото. В Габрово още от турско време бе се вкоренил обичаят в училището да се отива тъй, както се отива в църква – чисто облечен и обут." Още един представител на рода със същото име - Станимир, още по кърджалийско време донася от Брашов първия гайтанджийски чарк. В родовата си къща на Ковашката чаршия в Габрово започва да прави чаркове, които продава на производители на гайтан от двете стари на Балкана. Това е една от версиите как чарковете стават част от икономическия живот на обществото, документирана от историографа на Габрово д-р Петър Цончев. По следите на рода назад във времето - чак до 1515 година (когато за пръв път се среща името Станимир в един турски регистър), водач на екипа е Борис Станимиров, който от 20 години пише родовата история. Това се превръща и в професионално занимание - Станимиров е член на ръководството на Българската генеалогична организация и на Международната конфедерация по генеалогия и хералдика.