Духовно израстване или стремеж към позиции във властта има при политиците днес?

Философията, която Областният управител сподели, е доста изчистена и ясна, а също така абстрактна. Като заемеш дадена позиция и не покажеш качества, всички ще видят и така по естествен път ще бъдеш отхвърлен. Извинявам се предварително, ако съм разбрал неточно позицията, но ако е така, значи просто разсъждавам върху собственото си възприятие на нещо, което съм приел.
Колкото и позитивно да разсъждавам, все пак съм зареден и с немалка доза реализъм. Представители на висшите среди на сегашните управляващи преди време с притиснати към гръдта си ръце призоваваха да бъде казано на хората да свалят плакатите на сегашния премиер. Това се случваше в годините на пълен възход на ГЕРБ и преди последните им стъпки към овладяване на националната власт. След този период критиките към Борисов и манталитета му се изостряха, особено от страна на същия тип опоненти, които притискаха ръце към гърдите си, превръщайки това в свой характерен жест.
Духовното израстване дойде, когато получиха шанса да се сдобият с високи държавни постове. И се възползваха от ситуацията, без да ги е еня, както казват простосмъртните българи, от оглушителните си призиви отпреди време. Така де, то нали времето лекува. Като има такива лечебни свойства, защо да не заложим и на това, че може да действа като опиум - да отнася съзнанията на хората далече от зловредни и неудобни спомени за изразявани ярки позиции, скандали и критики.
Други коалиционни партньори на Борисов и партията му само преди два месеца заподозряха генерала, че вече се бил договорил с ДПС. Дори даваха с уверен тон аргументи в полза на това твърдение. В годините сблъсъците и скандалите, провокирани от действията на този тип коалиционен партньор, даваха поводи за не един сутрешен новинарски блок или остър коментар във вестникарска колонка.
Третият коалиционен партньор повече от година едва ли не агитира в полза на ГЕРБ и Борисов, а днес се дърпа от пряко участие в управлението и от поемане на отговорности.
Скандалите между лидерите в България веднага се пренасят на по-ниските политически нива, а оттам в обществото. Ако се замислим, ще се съгласим, че единственото ненормално нещо в политиката е политиците да не разговарят помежду си, да избягват диалога и да създават впечатление, че са скарани.
Преди месеци, още не бяха минали изборите за Европейски парламент, в Кърджали седнаха на една маса, при това публично, Борисов - лидер на опозицията тогава, и Местан - лидер на управляваща партия. И това се превърна в сензация и в повод за догадки. Вероятно има защо. Но да се срещат и да разговарят лидерите на политическите формации, би трябвало да е най-естественото нещо. Макар й опоненти, те не са врагове. Или поне не би трябвало да бъдат.
В такава среда участието на партиите от сегашното мнозинство в едно правителство нямаше да е странно и будещо въпроси.
Но може би Сираков е прав. И все някога трябва да се създаде среда за това. Не би било добре да се отправят непременно критики, ако има някакви знаци, че се случва. Колкото до вътрешното духовно израстване на български политици - опитвам се, но не мога да отхвърля съмненията, че това се случва. Независимо от средата. Познанията ми върху част от субектите в управляващата коалиция ме навеждат на мисълта, че не духовно, а кариерно израстване е по-водещ техен мотив.