Девизът на индустриалеца Пенчо Семов да бъде част от герба на града искат габровци

 В навечерието на тази годишнина група интелектуалци, начело с проф. д.н. Иван Кабаков, д-р Мариана Проданова и Емил Михов, и знакови лица от различни сфери на обществения живот, свързани с Габрово, подемат инициативата девизът на Пенчо Семов „любов, труд и постоянство” да стане част от герба на града. 
Председател на Инициативния комитет за организирането на инициативата е Николай Косев – предприемач, ангажиран активно със социална и благотворителна дейност.

Наричат Пенчо Семов „българският Рокфелер“ и „най-социалният индустриалец на Балканите”, но преди всичко той е вдъхновяващ Човек, който върши всичко с любов, труд и постоянство.
Роденият в габровското село Цвятковци предприемач е главен акционер в 28 дружества и фабрики и участва в управата на четири банки и две застрахователни дружества. Пенчо Семов строи къщи на своите служители и работници в Габрово и плаща образованието на децата им; дарява за църкви и манастири; създава фонд в габровската библиотека за литература с най-новите изследвания в областта на техниката и медицината; дарява 300 хил. златни лева за лобиране в полза на България, за да се намалят претенциите към страната ни по времето на Ньойския договор; заедно със съпругата си Радка Семова прави щедри дарения за Женско благотворително дружество „Майчина грижа”; построява старопиталище за своите служители, като дарява една фабрика за издръжката му; завещава половината си имущество за благотворителност.
При национализацията Пенчо Семов оставя на държавата материално-техническа база и средства за над един милиард и осемстотин милиона лева и голям кадрови потенциал от отлично подготвени висшисти и средни специалисти, които са получили образованието си в неговите фабрики и с негова финансова подкрепа. Държавата присвоява фабриките и имуществото му, а голяма част от отлично подготвените специалисти са изпратени в концлагери. 
Завещанието му остава неизпълнено.
Има обаче три думи, които Пенчо Семов оставя в наследство, и които не могат да бъдат изтрити от паметта на габровци. Те са издълбани върху чешмата (1934 г.), непосредствено до сградата, която той подготвя за старопиталище. Любовта, трудът и постоянството са ценностите, в които Пенчо Семов вярва и изповядва през целия си живот.
През 1934 г. по предложение на тогавашния габровски кмет Илия Кожухаров общинският съвет обявява конкурс за герб на град Габрово. Изискването е гербът да символизира същността на града - един от най-големите просветни, индустриални и търговски центрове на страната. В герба задължително трябва да се включи мотото „Труд и постоянство“. Гербът е приет.
По времето на социализма се предлагат няколко промени в герба, но нито една от тях няма успех. Старият герб с мотото „Труд и постоянство“ е върнат отново през 1994 година по предложение на кмета Иван Ненов и с решение на общинския съвет.
ЗАЩО ГЕРБЪТ Е БЕЗ „ЛЮБОВ“?
Трудът и постоянството са добродетелите на габровския дух, които са в основата на духовния и икономическия просперитет на града. Но, Пенчо Семов, който пряко или косвено е вдъхновителят на мотото на герба на Габрово, през целия си живот, наред с труда и постоянството, дори преди тях, поставя думата „любов”.
Кога забравихме за любовта? Защо и къде я изгубихме?
Днес, когато с просто око се вижда дълбокото разделение и нарастващото напрежение между хората, ескалиращата грубост и жестокост, този въпрос звучи плашещо. Нашумелият наскоро случай с обезобразеното момиче е садистичен апотеоз на българското озверяване. За засилващите се разломи в нацията основна вина носят българските политици и желанието на партиите да разделят хората на собствени изборни епархии. „У нас се делим на вълци и овце“, коментира наскоро гражданин по една от централните телевизии.
В тази порочна среда ни е необходима кауза и надежда за бъдеще.
Любовта е силата, която няма цвят и политическа власт. Тя не може да разделя. Любовта означава внимание, мисъл, грижа и обич за другия, емпатия. Това е дума – заклинание и щит срещу злото в душите ни.
Защо, когато потърсим повод за гордост, най-често се връщаме в миналото?
Къде сме, кои сме днес, втурнали се поединично да подредим живота си, без мисъл за другия, без мисъл за града, без мисъл за общото?
Историята на Пенчо Семов и неговия девиз е красива, смислена, стойностна и я разказваме горди на децата и внуците си. Но не трябва ли и ние да създаваме ценности и да ги завещаваме на следващите поколения.
Едва ли добавянето на думата „любов” в герба на Габрово ще ни промени внезапно. Но сплотяването на общността около този символен акт, ще ни накара да разсъждаваме, да спорим, да разговаряме за толкова пропуснати важни неща в живота ни като хора и като общество.
Нужна ли ни е тази нова енергия за Габрово? Отговорът е – ДА!
Какво по-стойностно би било от това да вплетем думата „любов“ в герба на града и в отношенията си. Нека с личния си пример да покажем колко важно и необходимо е да върнем любовта към другия, към родния ни град, към нас самите, и това да ни ръководи в действията, в мислите и делата ни в бъдеще.
В герба на Габрово има изобразени три кули, символизиращи просветата, търговията и индустрията. Три трябва да бъдат и нашите словесни кули: 
„любов, труд и постоянство“.
За да се случи това, инициативен комитет, в който участват габровски интелектуалци, предприемачи и общественици, ще подготви провеждането инициативата на местно ниво за промяна в герба на град Габрово.
Инициативен комитет:
Проф. Володя Попов – историк и археолог, директор на регионален исторически музей – Плевен.
Емил Михов – историк, археолог, сценарист и режисьор на документални филми, посветени на габровски индустриалци – Иван Хаджиберов, Стефан Бобчев, Пенчо Семов и др.;
Проф.  д.н. Иван Кабаков - заместник-декан на Философски факултет в СУ “Св. Климент Охридски", преподавател в катедра «История и теория на културата";
Николай Косев – предприемач, ангажиран активно със социална и благотворителна дейност;
Маргарита Стоянова – дългогодишен журналист и общественик, кореспондент на радио „Дарик“ за региона;
д-р Мариана Проданова – културолог, изследовател в областта на нематериалното  индустриално наследство;
Росица Бинева – уредник в РЕМО „Етър“, историк, професионални интереси, свързани с материалното и нематериалното културно наследство на балканджиите и изучаването на водните съоръжения в района на Централна Стара планина; член на женско благотворително дружество “Майчина грижа“.

Николай Косев
Председател на Инициативния комитет