Дарина Маринчевска, глашатаят на Веселата къща:

Водеща!
НАДЕЖДА ТИХОВА
	Дарина Вълчева Маринчевска е родена на 13 септември 1956
Дарина Маринчевска, глашатаят на Веселата къща:
НАДЕЖДА ТИХОВА Дарина Вълчева Маринчевска е родена на 13 септември 1956 г. в гр. Габрово. Средното си образование получава в IV езикова гимназия „Фредерик Жолио-Кюри“ – гр. Варна. През 1979 г. се дипломира по специалността Френска филология във ВТУ „Св.
“Когато работата е удоволствие, трудът наистина е песен“

НАДЕЖДА ТИХОВА

Дарина Вълчева Маринчевска е родена на 13 септември 1956 г. в гр. Габрово. Средното си образование получава в IV езикова гимназия „Фредерик Жолио-Кюри“ – гр. Варна. През 1979 г. се дипломира по специалността Френска филология във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“. В продължение на 10 години е базов преподавател по френски език в габровски основни училища и гимназии. Преминава обучение в редица курсове за педагогическа квалификация в страната и чужбина.

От 1989 г. работи в Дома на хумора и сатирата. След завършване на следдипломна квалификация по библиотекознание и библиография работи като ръководител на специализираната музейна библиотека. От 2000 г. до сега е ръководител на отдел „Екскурзоводно обслужване, туристически маркетинг, реклама, обществени връзки и изяви, международни връзки“. - Завършила сте френска филология и сте била учителка. Защо изоставихте тази професия?

- Изоставила е силно казано, по-скоро прекратила за известно време. Един учител с призвание, докоснал се до магията на преподаването, изпитващ любов към професията и учениците, завинаги си остава такъв. А преминаването беше плавно, защото продължих и през годините да водя курсове по френски език, макар и за възрастни.

Когато завърших висшето си образование във Великотърновския университет, веднага започнах работа по разпределение в няколко училища в Габрово. Казвам няколко, защото часовете по чужд език бяха малко, а трябваше да имам пълен норматив. Но това не ми тежеше, даже внасяше известно разнообразие в ежедневието. След 2-3 часа в едно училище се мятах на автобуса и отивах на другия край на града за още 3-4 часа. След известно прекъсване по майчинство бях назначена на пълен щат в новооткритото тогава XII основно училище „Георги Димитров“ (сега „Отец Паисий“). Последва специализация в Международния център за педагогически науки в Париж и след това станах базов учител на областта. Това ще рече непрекъснато усвояване на нови методи за преподаване на чужд език, разучаване и внедряване на новите програми за всяка година (тогава се въведе изучаването на чужд език от 5-и клас), ежемесечни открити уроци пред колегите от Габровска област и т. н. Едновременно с грижите за двамата ни сина, тогава в I и II клас, може би натоварването ми дойде в повече и това започна да се отразява на здравето ми. Съветът на лекарите беше, че трябва да намаля темпото, а най-добре – да се ориентирам към по-спокойна обстановка, без много шум и стрес. Естествено, дадох си сметка, че здравето трябва да е на първо място и реших да напусна училището, без изобщо да съм наясно какво точно ще правя след това.

- Стефан Фъртунов беше претенциозен към кадрите си. Как попаднахте в ДХС?

- Понеже съм късметлия в живота (макар че съм родена на 13-и), шансът ми се предостави почти веднага. Броени дни след напускането на училище прочетох обява във вестника, че Домът на хумора търси ръководител на специализираната си библиотека с филологическо образование и западен език, подадох си документите, явих се на интервю и ме одобриха.

Като ученичка имах няколко мечти – да преподавам в училище, да създам добро семейство с поне 2 деца, да посетя Франция, която заобичах покрай френския език и да работя сред книги, защото много обичам да чета. И ето че през 1989 г., на христова възраст, вече бях сбъднала тези четири мечти.

Тогавашният директор Стефан Фъртунов не ме е избирал лично, нито е присъствал на събеседването, но несъмнено окончателното решение е било негово. Защото думата му тежеше. Той обичаше да работи с млади и ентусиазирани хора, образовани, добре възпитани, с желание за работа и развитие, а опитът и уменията се трупаха с годините.

Спомням си, че ме записаха в списъка с личния състав под № 119 – толкова служители наброяваше тогава Домът, заедно с артистите от Вариететния театър и персонала на заведението. Още в първите дни чух трима колеги да се шегуват и смеят, да си подсвирват и пеят докато аранжираха изложба в една от залите. Тогава си помислих, че на това място трудът наистина е песен. И не се излъгах – работата в Дома наистина беше удоволствие и всички я вършехме с мерак.

После завърших следдипломна специализация по библиотекознание и библиография към Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ и вече наистина „плувах“ в свои води. Попаднах в страхотен колектив и от първите дни се чувствах точно на мястото си сред толкова много и добронамерени колеги, любезни и винаги готови да се отзоват при нужда.

- Какво си спомняте за Фъртунов? Какъв човек и ръководител беше той?

- Макар че бях в Дома на хумора само последните две години от управлението му, успях да се убедя в неговата непоколебимост и настървено преследване на поставените цели. За Фъртунов нямаше невъзможни неща. Щом нещо е хрумнало като идея и е в полза на институцията, то значи има и начин да се осъществи. А той беше много деен, успяваше да убеждава и най-върлите си опоненти. Мислеше и действаше с размах, имаше ясна цел и визия за това, което иска да постигне. Едновременно с това умееше да изслушва колегите и приемаше различно от неговото чуждо мнение, когато е добро за Дома. Самият факт, че в тоталитарно време успява да защити и наложи идеите си за създаване на Дом на хумористите и сатириците, да събере под покрива му изкуство на автори от цял свят, да го направи място за срещи на творците от двете страни на Желязната завеса, говори много за мащабното му мислене. Мисля, че Фъртунов има голяма заслуга Габрово да се прочуе като столица на хумора и да се отвори към света.

- През 2000 г. бившият директор Татяна Цанкова Ви повери ръководството на отдел с доста на брой и разнообразни функции. Казват, че той бил и с най-дългото име. Как се нарича и какво работехте в него?

През 2000 година имаше реорганизация на структурата на Дома, която трябваше да отговаря на съвременните изисквания към културните институти. Тогава бе създаден и този отдел, който събра в едно няколко отделни направления. Името му наистина е доста дълго, но дава ясна представа за дейността – „Екскурзоводно обслужване, туристически маркетинг, реклама, обществени връзки и изяви, международни връзки“. Всъщност, съвместявах няколко дейности: организирах работата на екскурзоводите, изготвях графиците за дежурствата и беседите за постоянните експозиции, контактувах с туроператори, разпращах информационни и рекламни материали, изготвях оферти за посещение и приемах заявки; участвах в екипи по подготовка на рекламни материали, афиши за събития, дипляни, брошури, албуми, и др., изготвях рекламни карета за специализирани издания за култура и туризъм; поддържах постоянна връзка с медиите и ги информирах с прессъобщения за всичко важно и интересно, което се случваше в Дома на хумора, организирах пресконференции по значими поводи; контактувах с много сродни културни институти, с които имахме общи изяви или обменяхме изложби – музеи, галерии, библиотеки, културни центрове у нас и в чужбина, посолства, университети, творчески съюзи и др.; подготвях сценарии за отделни събития – откриване на изложби, представяне на книги, срещи с творци, стотици „Весели четвъртъци“ за габровската публика; не на последно място – координирах гостуванията на чуждестранни творци в Дома и представянето на изложби от музейния фонд в чужбина. Едновременно с всичко това водех кореспонденцията с френскоговорящите автори, превеждах различни материали. А, и продължих да обслужвам книжния фонд, защото щатът на библиотекар беше закрит, а колегите имаха нужда от специализираните издания – книги и периодика.

- Обикновено владеещите чужди езици не са много на „ти“ с българската граматика. Вие сте перфекционист в това отношение. Не си спомням Ваш текст с грешки. Отдава ли Ви се граматиката?

- Втората ми специалност е българска филология, но знанията по езика не съм получила в университета, а още в началната и основната степен, когато се полагат основите на грамотността и после се надграждат с много четене. Може би всеки на моята възраст пише по-добре от болшинството сега дипломиращи се ученици и студенти. За съжаление, днес сме свидетели на една ширеща се неграмотност, а тенденцията към по-зле е плашеща и определено представлява задълбочаващ се проблем. Навярно постоянните „реформи“, все по-тежките програми и куп други проблеми в училище се отразяват и върху желанието, и върху възможността да се усвояват добре правилата. Сега учебниците са написани на един висок, академичен стил и информацията е трудно „смилаема“, ако учителят не я сведе до нивото на децата и не им я предаде на разбираем за тях език. Естествено, отговорността пада не само върху училището, а ограмотяването зависи и от семейството. Ако грижата не е само за здравето, а и за успеваемостта на детето, нещата стоят много по-добре.

От друга страна, днес, когато при съвременните технологии всяка информация може да се получи за секунди, учениците все по-често и с право се възползват от това. Но, за съжаление, не всичко написано в Интернет е вярно и поднесено на хубав език. Да не говорим за социалните мрежи, където често властват грубият език, жаргонът и писането на неразбираем език. Свидетели сме, че дори във вестниците и в надписите по телевизията се допускат груби грешки, а би трябвало журналистите и редакторите да са за пример и да владеят добре езика. Нали освен да информират, медиите трябва да обучават и възпитават. Според мен, непознаването на елементарни правила в правописа и граматиката на родната реч е непростимо, говори за неуважение към езика и към четящите хора.

- Писане на информации за медиите, организиране на различни събития за публиките, представяне на различни творци. Всичко това също биваше подготвяно със старание и стил от Вас. Как минаваше обикновено един Ваш работен ден?

- Рядко имаше дни, в които определени дейности да се повтарят по един и същи начин. В повечето случаи приоритет са били плануваните предварително задачи за седмицата и работата по подготовката на предстоящи събития. Но неизменно всеки ден започваше с преглед на писмата от електронната поща, съответно отговаряне или препращане до колега за компетентно мнение. Следваше посещение на основните новинарски сайтове, специализираните портали за изкуство, култура, туризъм. Разбира се, публикуване на новини в страницата и групата на ДХС в социалната мрежа Фейсбук и изчитане на споделени мнения от приятели и членове. Всеки понеделник – оперативка, отчет за свършеното през изминалата седмица и планиране на следващи задачи. Почти всеки четвъртък – посрещане на гости и участници във Веселите четвъртъци; всеки петък – разпращане на прессъобщения до медиите и покани до гостите за предстоящо през следващата седмица събитие. През останалите дни – изготвяне и разпространение на месечния културен календар, кореспонденция с творци и партньори на Дома, преводи на писма, писане на съобщения и доклади за участие в музейни срещи и конференции. И между другото – дежурства по залите, посрещане на посетители и изнасяне на беседи, когато е нужно подсилване на екскурзоводния екип.

- Преди години, докато се изграждаше Домът на хумора, някои габровци мърмореха, че го правят скъп – навсякъде с мрамор. За тези пари можело да се построят немалко жилища. Какво даде на Габрово и на България ДХС?

- Домът на хумора и сатирата е уникална по своята същност институция. По света има много галерии, салони и къщи на смеха, но те се ограничават предимно в представяне на карикатури и шаржове. А Домът на хумора събира и представя хумористични творби от всички жанрове – карикатура, живопис, скулптура, графика и рисунка, фотография, плакат. Като се добавят и колекциите от филателия, фолклорни материали, словесен хумор, печатни издания, карнавални маски и костюми, сатирични стенописи и др., хумористичното изкуство на народите по света е изчерпателно представено. Богатият художествен фонд „Хумор на народите“, който наброява над 38 000 културни ценности, дава големи възможности за задълбочени проучвания и изследвания на явлението хумор.

Какво е дал Домът на Габрово? Може би оправдано самочувствие, че е „столица“, но най-вече разнасяне на славата му по света. Благодарение на гостуванията с изложби в други страни и посещенията на стотици чуждестранни творци тук, за Габрово, за неговата история и култура научаваха и в най-далечните държави. Преди години един министър подчерта, че Домът има контакти в повече страни, отколкото Министерството на външните работи и по тази причина е най-добрият посланик на България в чужбина.

- Вие отговаряхте и за екскурзоводната дейност в Дома на хумора. Промени ли се през годините профилът на посетителите? Какви хора посещават музея и какви впечатления споделят? Имате ли обратна връзка?

- След промените през 1989 г. и кризисните 1995-96 г. имаше голям срив в посещенията. Нямаше ги вече стотиците хиляди туристи от организираните по линия на „Балкантурист“ чуждестранни групи, драстично намаляха и руските туристи, които след поклонението на връх Шипка посещаваха музеите в града и нощуваха тук в хотелите. С по-точни факти мога да говоря за периода след 2000 г., когато поех отдела и имах преки наблюдения над посещенията. Много усилия ни костваше привличането на повече посетители. Непрекъснато се разпращаха покани и оферти до туристическите агенции, настоятелно рекламирахме Дома на организираните национални и международни туристически борси, публикувахме рекламни карета в специализирани издания. Естествено, екипът се стараеше да подготвя и показва атрактивни изложби, да кани известни творци, да организира интересни за широката публика събития. Усилията постепенно започнаха да дават резултат и всяка година посещенията бележеха ръст от 10-15%, понякога и повече. През 2000 г. посетителите бяха 16 100, а за миналата 2016 г. достигнаха 39 650, което е ръст от 245%. Тук бих искала да отчета и голямата роля на екскурзоводите, които посрещат гостите и наред с изнасянето на беседи се стараят да ги обгрижват и да откликват на нуждите им. Да си добър екскурзовод и да ангажираш вниманието на посетителите, не е достатъчно да си „изрецитираш“ беседата – нужно е да бъдеш и добър психолог, да имаш индивидуален подход към гостите, да можеш да заинтригуваш и малки, и големи, и образовани, и не толкова образовани хора. Целта при нас е била всеки да научи нещо ново за града, да се докосне до габровския хумор, да се обогати от видяното, да изпита удоволствие и да излезе с усмивка. За късмет имаме точните хора за тази работа и те успешно изпълняват задълженията си – в книгата за впечатления най-честите похвали са именно за тях.

А обратна връзка с посетителите получаваме по различни начини. Периодично проучваме мнението с анкетни карти, на разположение на гостите има книга за впечатления, в която могат да изкажат мнение или препоръка към екипа, да споделят виц, да нарисуват нещо. Вече се попълва 12-и том на книгата и всички те се пазят в архива на Дома, защото са любопитно четиво и са част от историята му. За наше щастие, 90% от мненията са положителни, а към забележките и критиките екипът подхожда с разбиране и се старае да взема мерки. На сайта на Дома също има форма за обратна връзка – тя е подходяща за тези, които отдалеч се информират или правят виртуална разходка из музея. Социалните мрежи също са добро средство за изразяване на мнения и получаване на отзиви.

- В ДХС сте посрещали множество важни личности – посланици, министри, президенти и т. н. Има ли среща, която няма да забравите?

- Наистина е така. Дори миналото лято имахме второ в историята на Дома организирано посещение на целия дипломатически корпус. Всички изредили се министри на културата са посещавали музея, също така известни учени, художници, писатели, музиканти, дори и космонавти.

Като запомнящо се събитие бих отбелязала посещението на президента Георги Първанов, който присъства на откриването на XVII Международно биенале на хумора и сатирата в изкуствата през 2005 г. В деня преди събитието охраната и специалните служби щателно провериха със следово куче всички помещения в сградата и ги заключиха. Рано сутринта на самия ден във входното фоайе бяха монтирани метални врати-детектори за проверка на влизащите в залата. За зла участ точно тогава пристигна голяма група японски туристи, както обикновено оборудвани с всякакви фотоапарати, камери и други електронни устройства. Горките, бяха връщани по няколко пъти да свалят всичко от себе си, а след тях се образува солидна опашка от протестиращи. Понеже водех церемонията по откриването и награждаването на лауреатите, помня, че ме инструктираха как да се държа в близост до държавния глава. А той подходи с чувство за хумор и прие с усмивка приза за заслужил габровец, който му връчи кметът Белчев.

Много хубав спомен ми е останал от гостуването в Европейския парламент в Брюксел на 1 април 2009 г., където представихме пред евродепутатите изложбата „Евросапиенс“ – резултат от едноименния национален конкурс за карикатура, организиран с любезната подкрепа на г-н Николай Младенов, тогава депутат в ЕП, а по-късно и министър на външните работи.

Ползотворна и незабравима беше срещата в гр. Земун (Сърбия) с директорите на известни салони на карикатурата, които организират конкурси като габровското Биенале. Тогава се запознах лично с колеги, с които до този момент само си бяхме кореспондирали и обменяли изложби, но не се бяхме виждали.

Вълнуващо беше и тържественото посрещане на 3-милионния посетител на Дома през август 2015 г. Оказа се, че г-н Су Уим Понг от Тайван, пристигнал с група туристи на екскурзия у нас, вече е чувал за България и Габрово от свой приятел българин. Оказаното му внимание, топлото посрещане от целия екип на Дома, връчените му подаръци и диплом наистина го разчувстваха.

- Привилегия е да работиш в ДХС и заради многобройните срещи със световноизвестни творци . Прераснаха ли някои от срещите в лични контакти? Разкажете за някои от тях.

- Всички тези срещи и гостувания се предшестваха от усилена кореспонденция с творците относно получаването и аранжирането на самостоятелните им изложби, изг

Коментирай!

(при коментар без регистрация, написаното автоматично се проверява за спам!)

0 коментара

Към началото
  1. Още от Анфас

Календар

ПОН ВТО СРД ЧЕТ ПЕТ СЪБ НЕД

Препоръчано от редактора

Адрес "100 вести"

И това го има"

Виц на деня