Д-р Мирела Костадинова: „Любовта плаче невидима до всеки човек“

Завършила е философия във ВТУ "Св. Св. Кирил и методий" и е защитила докторат на тема "Философемата Ремке. Тя е автор на на "Основната наука" като епистемически модел" - 2006 г. И на книгите: "Габровската Ремкеанска школа и проф. Димитър Михалчев", "Карнавалите в Габрово", "Спомен за камбани", "Справедливостта на невестулката", Гозбите на старите българи - около трапезата с писатели, политици и стари граждани". Преподавател е по философия.
Интересите на д-р Костадинова са насочени към изследване на история на философията и литературата. През есента на миналата година тя участва в конференции в СУ „Климент Охридски“,  посветени на философите академик Иван Гюзелев и професор Димитър Михалчев. Преди няколко дена се завърна от София, където тя участва в семинар на БАН под надслов: “Мисловни влияния на ХХ век“.
Д-р Мирела Костадинова наскоро завърши своята документална книга, посветена на 61-годишното приятелството между Владимир Димитров-Майстора и Никола Андонов–Венетов, и двамата повлияни от толстоизма. Книгата ще излезе в съавторство с големият български художник Калин Николов, който ще отпечата в нея над сто неизвестни рисунки на Майстора.

- Какво Ви привлече към изследователската дейност, д-р Костадинова?
- Към изследователската работа ме привлича това, че имам вкус към старината. Това е самотно занимание, което ме отдалечава от катадневието и рутината, които са убийствени за всеки човек. Отказвам да живея в тях. Търсенето в книги, архиви, чопленето, ме издигат в по-добри светове, отдалечават ме от жестокото време, в което живея. Искам да знам! Познанието е това, което ме води. Отдавна вече не ми се говори с хора. Или поне общувам качествено с малцина, които също се занимават с наука и книги, подобното се привлича от подобно. Не се родих в добро време, в социална и справедлива държава. Какво ми остава друго, освен да чета, да търся и да описвам света така, както ми се дава на мен. Това е спасение. Спасение от разговори за очевидности. По-голяма радост ми носи едно търсене /все пак съм философ/, отколкото бърборене в кафене. Колкото повече опознавам хората, толкова повече искам да общувам с библиотеки и архиви и да не излизам никога оттам. Благодаря на тези, които ми помагат много - Държавният архив в Габрово, Библиотеката "Априлов - Палаузов", Националният музей на образованието, Литературният музей в София, други музеи и архиви в страната. Правя реверанс пред тях! Много са специални за мен. И е време някой да оцени високо този уникален труд.
- Нека поговорим за участието Ви в конференцията, кои са всъщност мисловните влияния на ХХ век?
-О, много са, но конкретно по време на конференцията говорих за толстоизма. Това е идеята за духовно самоусъвършенстване и живот в съответствие с религиозните принципи на граф Толстой. Това е уникално явление. Толстоизма се заражда в България няколко години след Освобождението. През 1884 г. в „Христоматия“ Иван Вазов и Константин Величков публикуват „История на моето детинство“ на Толстой и слагат началото на интереса към това учение. Типично по балкански ние си „приватизираме“ учението като модел на мислене и превръщаме Толстой в икона. От пет милиона българи в онези години, 2-3 хиляди са толстоисти и вегетарианци. Българите започват с нескрит интерес да четат художествените и философско-религиозните му произведения. Вестниците и списанията публикуват статии за личния живот и творчеството му. През 1894 г. за първи път е преведен на български език известният му роман „Война и мир“. Идеите му се разпространяват главно сред тогавашната интелигенция, хора на изкуството, които вграждат в художествените си творби религиозно-нравствените разбирания на Толстой. Искат това да се превърне в начин на живот. Така толстоизмът се превръща в практическа или морална философия, насочена върху духовното възраждане на хората. Издават се вестници и списания, създават се издателства, отварят врати книжарници, намират се начини за популяризиране на толстоистка литература, създава се масово вегитарианско движение, което разполага с вегитариански гостилници, които служат за места за беседи. Тази духовна вълна залива българите със сила. Макар, че идеите им са окарикатурени по-късно, а преживените физически и нравствени изпитания, като че ли са били напразни, това духовно влияние продължава живота си до 40-те години на миналия век, когато идва новата власт. Политическото хамелеонство и сервилността не е присъща на тези високо морални хора. Гласовете и идеите им затихват. Докато живее толстоизмът пропива българската литература, философия, педагогика, изкуство и обществена практкика. И най-важното: моделира нов мироглед и мислене за българите.
- В какво се изразява философията на Толстой?
- За него животът е висш дар и върховно благо. Човек, като живее в този свят, трябва да желае благо на все повече и повече същества. Следователно да им служи, както служи на себе си. Сам по себе си животът е зло, сравнен с въображаемия живот, в който човек се чувства спокоен. Истинското благо следва само добрия живот. Благото е в любовта. Човек, за да бъде щастлив, трябва да обича всчки, без значение добри или лоши. А човек може да отдаде живота си на любовта, когато замени телесния си живот с духовен. Той е божествен. В повечето случаи човеците се стремят не към добро, а към това да нарекат колкото се може повече неща свои. Обичай неуморно и ще бъдеш щастлив винаги, съветва руският мислител. Любовта ни съединява с Бога. Толстой се противи на всякакви форми на насилие. Против данъците е, съденето, заточването, умъртвяването на хора. Толстоистите са против войната. Те ненавиждат всякакво насилие над човека.
- Не е ли твърде наивистично подобно разбиране днес?
- Не, всяка агресия е недоученост, незнание. Пътят на земния човешки живот трябва да се стреми към усъвършенстване. По-добър човешки живот може да има, когато се обърнем към самите себе си. Чрез усилията на духа ще можем да се приближим към своето усъвършенстване. То се достига с усилието на съзнанието, с дълги негови изпитания, преминавайки дори през заблуждения. После то става уверено, за да върви към доброто и справедливото. Едно от най-мъчителните духовни страдания е това другите да не те разбират, когато се усещаш безнадеждно самотен със своите мисли. Утешението е в това, че знаеш - онова, което хората не разбират в теб, разбира Бог. Трите ключови думи към учението на Толстой са Бог, Любов и Добро. Бог е началото, заложено във всички хора, а човек осъзнал в себе си божественото начало, обича всички. За да изпълняваме неговата воля, значи да следваме разума и любовта в себе си. Любовта е самопожертвование. Толстой високо цени жертвата, дадена за живота на другия, за неговото щастие и добро. Само така се осъществява любовта на земята. Но освен Любов, Бог е и Разум, защото животът се състои в изпълнение законите на Разума. Нещастен и озлобен е животът на всеки човек, който иска всичко за себе си. Според Толстой човек трябва да се въздържа от светски суети, да знае, че не е център на света, нито цел на живота, а само средство за постигане на друга цел, която е скрита за него. Необходими са сериозни усилия, за да се отрекат благата на тялото и да се подчини то на духа. Трябват му усилия за смирение и въздържане от земните съблазни. Цялата толстоистка философия стъпва върху християнството, будизма, даоизма и конфуцианството. Вярата за Толстой е смисъл на човешкия живот. Толстой отрича цивилизацията и съветва човека да се захване за земеделска работа. Човешката свобода е безусловно служене на доброто и „всемирното невидимо начало“.
- Възможно ли е прилагането на тази философия във времето, в което живеем?
- Достатъчно е да се облагородява човекът с любов, с неосъждане на другия, с четене на свещените книги, световната литература. Важно е и изкуството. Живеем в злокобни времена на алчност, воля за власт, омраза към другите. В пространството висят опасности от войни. Ние сме се фиксирали в себе си все едно сме важни за вселената. А сме най-тъжните исторически същества, които живеят като автомати без да вкусят от истинските сладости на живота. А те не са във вещния свят, в измамата на другия, в подчинението му. Те са в човешкото. В нравственото. В истинското, което светлее. Благо. Красиво. Истина. Справедливо. Ето, това са някои от вечните ценности.
 - С какво по-специално Ви плени толстоизма?
- Плени ме с това, че учението е нравствен коректив за много българи тогава. Днес няма такъв. Ударили сме дъното. Живеем в нравствен примитивизъм и духовна нищета. Толстоистите самоотвержено отстояват своите възгледи, идеализмът им е извън всяко съмнение, високият им морал не познава компромиси. Те създават колонии в различни краища на България. Обработват земята. Живеят чрез труда си. Вегетарианци са. Зимата живеят без отопление, спят на отворен прозорец, облечени са в дълги ризи.
Имат своите „апостоли“, както те сами ги наричат. Това са Сава Ничев, Георги Шопов, Христо Досев, Димитър Жечков, Ташко Комитов. Всичките добри преводачи, посветили земните си дни на разумния живот. Кореспондират със самия Лев Толстой. Между тях е и габровецът, малко известният Стефан Андрейчин, брат на писателя Иван Андрейчин. Той е един от създателите на първата колония в село Долна Баня, Самоковско. Редактор, преводач от руски и френски език, създател на колонията в Алан Кайряк край Бургас и списание „Възраждане“, което излиза у нас в продължение на 28 години. Това списание е признато лично от Толстой. В него той публикува свои текстове. По време на бомбардировките над София Стефан Андрейчин оцелява като по чудо. Измъкнат е изпод развалините на една сграда и е приютен от семейството на Минко Михов в квартал „Прослав“. Тогава изчезва богатата му библиотека, изгубени са материали от сборника в чест на Л. Толстой, издаден през 1935 г., както и непубликувани писма от Махатма Ганди и Бърнард Шоу. През целия си житейски път следва духовния завет на своя учител. Оставил ни е оригинални статии върху религията и етиката. Автор е на книги с поезия, но и на други произведения.
Друг габровец, който се увлича по тези идеи е Илия Иванов – Черен, обещаващ белетрист, загинал на фронта. Той казва: “Като художник Толстой винаги ме е респектирал с простотата, сериозността, морално-философската предметност на своето творчество. Навеят от неговото слово не е тенденция, а слово от богослужение“. Да, толстоизмът е богослужение. Нарича Толстой „северният Моисей“. Попаднаха ми документи, в които се вижда, че и Рачо Стоянов, авторът на „Майстори“, е повлиян от Толстой без да е толстоист.
- Кои личности още от българската литература и изкуство се прикланят пред философията на Толстой?
- Няма български писател, който не е преминал през творчеството на Толстой – Иван Вазов, Тодор Влайков, Йордан Йовков, Димитър Талев, Димитър Димов, Людмил Стоянов, Емилиян Станев. Сред тях е и Петко Тодоров. А Пенчо Славейков сравнява Толстой със знаменитите седем ливански кедъра, с които хората някога са мерили вечността. Но най-емблематичен е Николай Лилиев, който е близък приятел на Христо Досев от студентските години в Лозана. Досев е един от малцината живял с Толстой в имението му в Ясна поляна и записал разговори с него. Лилиев през 1907 г. се завръща в България и постъпва като счетоводител във фабриката на Сребърников в Долна баня, където е основана първата толстоистка комуна. В Свищовската търговска гимназия е приятел с Владимир Димитров-Майстора и общите им увлечения по толстоизма ги събират до смъртта на художника. По време на Първата световна война Лилиев е мобилизиран като редник. Той не умее да се пази, не стреля, затова е преместен като военен кореспондент. Никога не демонстрира публично тези пристрастия към учението, но публикува студия „Толстой и драмата“ отпечатана в известия на института за българска литература при БАН.
Ще спомена още литературния критик Георги Константинов, който е летописец на толстоистката литература в България. Поетът Никола Венетов. Също най-талантливият драматург в провинцията Илия Енчев, Константин Константинов, Христо Капитанов. Той е автор на 12 поетични, публицистични и изследователски книги.
В изкуството ще кажа за Владимир Димитров-Майстора, който говори за „могъщата сила на живота“, „вечното начало в живота“, „вечният живот във вселената“, за труда като основа на битието. Животът, човекът и хармонията му с природата са теми, които пронизват творчеството му. Обичал да повтаря, че „нравственост и красота са неделими“ . Известно е онова изречение на Майстора, което изглежда е негово верую: “Всички философи и всяко изкуство започва и свършва тук, при Толстоя“.
Много любим художник толстоист ми е Борис Георгиев живял повече в чужбина, отколкото в България. Нарисувал Теодор Траянов, Мара Белчева, Людмил Стоянов, Владимир Димитров, Любен и Панчо Владигерови. И самият Алберт Айнщайн. Живее в Индия. Лично Рабиндранат Тагор го кани да сътрудничи по въпросите на изкуството. Художникът отклонява поканата, защото иска да пътува, да изучава индийска философия и митология. От Хималаите изпраща текст „Толстой и нашето време“ публикуван в Международния сборник посветен на писателя.
- Каква е ролята на това духовно учение върху децата и възпитанието им?
- Много голямо, толстоистите искат детето да расте свободно и да се разгърне духовната му същност, неговата индивидуалност. Всяко насилствено формиране на тази индивидуалност, чрез общи похвати я убива. Проповядват ново възпитание, което разглежда човешкия живот като път към съвършенство. Насочват детето към човеколюбие. Възраждат прастарата идея, че животът е любов, мир и хармония вътре в нас и около нас. Пазят детето от животорушителството. Всяка ситуация, в която се руши живота, за тях е размирна. Училището е този миротворен фактор, което е дом за децата, където най-радостно да преживеят своето детство. Тук се формира национално съзнание, умение за самостоятелно съществуване, готовност за сътворяване на живот по-съвършен от настоящия. Нужен е образец на поведение, за да формира и детето такъв. Те отричат практиката за насилствено вкарване на детето в определена форма. За тях възпитанието не е дресировка. Правото да възпитаваш е неотделимо от задължението да се самоусъвършенстваш и да бъдеш безупречен. Личният пример е най-действеният модел във всички исторически времена. Толстоистите се стремят към нова организация на училището, сливане на образованието с живота. Образованието е навсякъде, където тече живот. Те възпитават чрез земеделски труд и съветват детето да се пази от ненужни вещи и разкош като от огън. Учат ги на честност и справедливост. Изискват обучението да бъде актуално, да се променя структурата на учебното съдържание. Критикуват тенденцията да се обременява детето с енциклопедични знания, защото те не остават в паметта за дълго и не го учат да мисли. Защитават методите, които гарантират свобода и активност на ученика в процеса на обучение.
- Днешното образование като че ли стои далеч от тези принципи?
- Днес е съвършено различно и упрекът не е към децата. Не, те не са виновни. Това са онези същите деца, които сте били и вие. Виновни са всички възрастни, които възпитават без да са се самовъзпитали. Които нямат сетива, за да видят детската болка. Те задушават в безумен материален свят, без да покажат късно вечер звездите. Родители, които възпитават по интуиция, без да са чели книги. Това са родителите, които сутрин дават на малчугана 50 лева и си купуват спокойствието, устремени към делничното, забравили как се обича. Тази тема е твърде широка. Виновно е цялото общество – опростачено, бюрократизирано, алчно, или подлудяло от бедност, благодарение на политиците ни. Общество, живеещо уж модерно, а всъщност не по-високо от свинете. Съвременният човек готви, яде, спи и ходи на работа – в тези груби рамки протича живота му. То няма духовни потребности. А тези, които имат са намразени, защото са различни и са сритани в ъгъла на живота. Известно е, че в България те са наказани тежко.
Трябва ни нравственост, изучаване на световните религии и любов към познанието, но не онова учебникарското, а човешкото, топлото, земно познание. За толстоизмът като философия сме закъснели. Бог отдавна ни е оставил да се оправяме сами във вълчите си светове. Любовта е превърната в ползи и изгоди, плаче невидима до всеки човек. Доброто се открива по-трудно от столевка. Разумът е изгонен със сопи от човешкия свят и скимти като пребито куче. Това го доказват войните, които стават в различни точки на земното кълбо. Ако беше останала частица разум нямаше да се произвеждат ядрени оръжия. Човекът се развива технологично, но душата и духовния му свят загиват.
- Има ли надежда за очовечаване на човечеството?
- Разбира се. Стига да се грижим повече за душите си и по-малко за телата. Да знаем, че любовта е сложно нещо и да търсим тайната към нея. Да знаем, че доброто не ни се полага. То се извоюва.
- Предстои ли Ви издаване на нова книга и каква?
-Да, тя вече се гласи за издателство. Свързана е с едно топло приятелство между поета Никола Венетов и В ладимир Димитров-Майстора, което трае 61 години, до смъртта на художника. И двамата са повлияни от толстоизма. В книгата ще има над 100 негови рисунки, които никой не е виждал до сега и не са отпечатвани. Други детайли няма да разкрия, нека да останат изненада.