Чиновници управляват европейските пари на България

Чиновничеството в управлението на европейските пари е в основата на
Чиновници управляват европейск
Чиновничеството в управлението на европейските пари е в основата на нереализираните възможности, които страната ни има като член на Европейския съюз. Съвсем различно щеше да е, ако преобладаваха администраторите. Като кажа чиновник, си представям мъж в ов

С къса пола задължително, секретарките през соца имаха като символ и този атрибут. Но да оставим настрана късите поли и да се върнем на чиновничеството в българското усвояване на европейски средства. Горе-долу схемата, по която се действа, е следната. Управляващият орган на дадена Оперативна програма проверява отчетите на тъй наречените бенефициенти - изпълнителите на проекти. През това ниво преминават и междинните отчети с искания за плащания, и крайните отчети. Лицето, което оглавява Управляващия орган, се подписва, за да одобри отчетите и да нареди да се извършат плащания. И бенефициентът би трябвало да е спокоен, че всичко с проекта му се движи добре, в рамките на закона. По някое време обаче получава писмо, в което същият този Управляващ орган изведнъж направил поредна проверка и взел, че констатирал нарушение. Писмата, които бенефициентите получават, обикновено са доста формални - еди какво си не е наред, връщай пари от дейността, за която се твърди, че има нередности. Ако са добронамерени в Управляващия орган, дори ти обясняват при обаждане по телефона, че не бива да се притесняваш, защото това били „стандартни писма“. Стандартни, стандартни...колко да са стандартни, когато става въпрос за пари и за тяхното връщане? Защо този подход е чиновнически ли? Често се случва институционално ниво, което проверява самия Управляващ орган, да твърди, че има нередност в някой проект. И в „стандартно писмо“ иска от Управляващия орган да се възстановят средства на държавата. От своя страна Управляващият орган, без да губи много време, пише писмо до бенефициента със същото искане. А бенефициентът на кого да напише писмо с искане да се възстанови сумата? На изпълнителя на дейността ли? Подразбира се, че той вече трябва да е изхарчил парите за същата тази дейност. А бенефициентът трябва да е на нула, да няма реализирани печалби от средства, постъпили чрез европейски програми. Откъде по-точно ще ги вземе? Ако е Община - от данъците на хората. Ако е фирма - от дейността, която е печеливша. Ако е НПО... - е, там вече не е ясно откъде, тъй като обикновено тези структури на гражданското общество не правят пари чрез дейността си. 
Я, сега да обърнем нещата! В чиновническа България чиновникът не си плаща за нищо. Вместо Управляващият орган да брани с нокти и зъби проектите, които е проверявал, одобрявал и разрешавал да се финансират, се задоволява просто да напише писмо, в което да преповтори констатации на по-високата инстанция и да прехвърли отговорността. Ами този, който е подписвал плащанията? Защо го е правил - от некомпетентност, от недоглеждане, от корумпираност? И каква отговорност носи за лошо осъществения контрол, ако действително е имало нарушение или нередност от друг характер в даден проект? В чиновническа България чиновничеството няма отговорности. Има права. О, как се надявам администраторите да стават все повече, като присъствие и манталитет в институциите, а чиновниците да са такава рядкост, че да ги държат на работа само за колорит.
Преди няколко дни Община Габрово попадна в мрежите на чиновниците, които бяха изготвили формални уведомителни писма. Е, какво е някой и друг милион, минал през чиновническото съзнание? Защо да се налага да се опишат подробно, ясно и разбираемо какви нарушения са извършени по проектите за Водния цикъл и Регионалното депо за битови отпадъци? Дали защото така или иначе нещата ще стигнат до съд, а там всеки трябва да разполага със свои оръжия?

Коментирай!

(при коментар без регистрация, написаното автоматично се проверява за спам!)

0 коментара

Към началото

Следвай ни