Бързам да дам надежда на хората, пострадали от торнадото в България днес

Никола Рахнев

събота, 4 ноември

 Огромно бедствие, торнадо (смерч) удари днес / 4 ноември/ с. Лъвино, Исперих, а по периферията и съседни села, като отнесе покривите и части от СТОТИЦИ къщи и сгради!

Първо искам да кажа на всички пострадали, не сте сами, хиляди Хора от цяла България сме до Вас й и ще Ви помогнем!

За 3 часа създадох организация и в понеделник сутрин тръгвам към Вас, към 14:30 ще Ви доставим:

1. Над 10 хиляди кв. метра платнища, за да може преди дъждовете в сряда, да се покрият временно покривите и прозорците.

2. Хиляди метри въжета/връзки, с които да се завържат платнищата.

3. Стотици чифтове ръкавици за разчистването.

4. Ще организирам и подкрепа с доброволци на място.

След като видим ситуацията на място, говорим с хората и институциите, сме готови да помогнем и с:

1. Заплащане на наеми на машини за разчистване и ремонт.

2л Осигуряване на каквото е нужно - друга техника и средства.

3. Материали за покриви и огради.

4. Всичко друго, което е спешно и можем да осигурим.

За допълнителните неща започваме спешна дарителска кампания, с която да помогнем на пострадалите да възстановят животите си.

^{Никола Рахнев}

^{понеделник, 6 ноември}

Станах в 6, минах през офиса за малко, през майка ми и в 7 разтоварвах жълъдите от вчера в гаража, вчера не успях. Претеглих ги, 203 кг. сме събрали, браво, но са малко...

В 7:35 дойде Веско и тръгнахме към склад на летището, там кафе, чакане, когато бяха готови с нашите стоки отидохме да товарим.

Никой не вярваше, че ще съберем 2 палета в моята кола. Зор беше, но СЪБРАХМЕ ГИ!

От там 390 километра до село Лъвино, близо 5 часа, колата пренатоварена до пръсване, а ние с изпънати гърбове, че нямаше много място...Разговори по телефон, някой казус, някоя драма, шепа мечти.

Стигаме там, а там това, от снимките, стихия, истинска драма, но хората не са отчаяни, действат. А в действието - надежда. Посрещат ни с благогарност, че возим дарения и че сме дошли от София (така го казаха все едно идваме от Андромеда)....

Разтоварваме 5000+ квадратни метра платнища, това са стотици бройки 5х8 метра, 5х4 метра и т.н., няколкостотин чифта ръкавици. Складът с даренията има само вода и нашите платнища, друго няма. Ще карали керемиди и докарали, но те не са тук.

Опъваме платнище, огромно е, 8х5 = 40 кв. метра, примерно 4 спални в кв. "Манастирски ливади" в София, огромно, хората доволни, ще им свърши работа, има за всички, смеем се нещо.

Идва Докторът, зъболекар, отказал днес пациентите за следобед и пак дошъл да помага, с колата си, товарим вода, пита къде е хлябът? Нямало вече, само еднократно били дарили... Питам как няма, предлагам да купя от Исперих, отиваме в магазин, пълним 80 хляба в 3 колички, плащам ги.

Това са най-добре похарчените ми 117 лв. тази година, мисля си за кампанията ни за 50 тона брашно=70 000 хляба, за първи път усещам колко силна и значима е.

Обратно в Лъвино, с хляба, обикаляме пеша с Ники (местния ни водач, добър Човек) и Веско, снимам, срещаме пак Докторът и две жени, возят вода и хляб за всички, раздават.

В Лъвино видяхме и Катя Андреева, наша фенка, от групата, от Попово отишла да помага, за втори ден, НА 70 ГОДИНИ и е там, втори ден! Снимаме се, грозна била, казах, че по-красива от нея там няма, защото сърцето и добрината й са красиви, 70 годишна и е там, втори ден!

Говорихме си и с един депутат, който не беше като депутат, а като доброволец, с майка си, просто го познавам, защото преди да стане депутат ни е бил много пъти доброволец. Ще го наречем Иван, той идва от много далеч, примерно от Русе. И такива Хора има, дето не са забравили какво е да си Човек! Зарадва ме, искрено!

Иначе гледката грозна, тежка, засяда, но пък Хората работят, бързат на всеки покрив някой, абе има и надежда...

Има още едно пострадали село Долец, Ники (водачът) ни беше организирал, ние разделихме по 5000 кв.м. платнища, звъняхме - имат хляб, вода, отиваме само с платнищата.

Слизам в началото на селото, да снимам да видя, говоря с хора, то не е за говорене. В това село е по-тежко, щетите са същите, дори по-малки, но няма толкова доброволци, няма и майстори, някак самотно, забравено, по-тъжно. И си мисля, то и в новините го няма, Вие чухте ли за това село в новините? Друга община, може би затова..

Там още 5000 кв.м. платнища, повече се радваха хората, снимаха се с нас. Казват, че платнищата ще им свършат отлична работа.

Дойде два тона вода, дарение, верига и десетина души и всеки от нас 2 тона...и ние с Веско, жена, дете, мъже и депутатът Иван и той тихо помага.

Дойде новата кметицата на селото, говорихме с нея, с хора, всички свестни, човечни, на хората им тъжно, че са забравени и благодарни, че сме там, че сме сетили ЧАК от София (все едно от Андромеда).

Не ги лъжа, казвам, че май са прави, забравени са и те, и хиляди други села, но и завършваме с надежда, че събираме дарения и може би с 200-300 лв. на къща ще им дадем като строителни материали (ваучер), АКО съберем... къщите без покрив или сериозни щети в двете села са над 100.

Бием ръцете, мили думи, благодаря и ние към София, Иван към Русе, други към Силистра...

Към 00:45 с Веско ще сме в София, под покрив на затворени прозорци, ама не всички ще са така...

И ме стяга гърлото и си мисля колко мъка има в малка България...пътувам и ми се реве...

И ми се иска да им съберем по 200-300 лв. поне, за да им помогнем, но най-вече да им покажем, че не са забранени, поне не от всички...

ЗАЩОТО СМЕ ХОРА!

Добавям: Можете да дарите:

с ОСНОВАНИЕ: ЗА ПОСТРАДАЛИТЕ БЪЛГАРИ

Банков път:

IBAN: BG74RZBB91551011840078

Титуляр: Фондация „Гората.бг“

С банкова карта, или с PayPal от тук: paypal.me/gorataBG

Даренията ще бъдат за пострадалите хора, каквото съберем ще им дарим ефективно и директно, на тях, не през институции, най-вече като строителни материали и подкрепа, за да оправят покриви, огради и така да възстановят животите си!

Вече много пъти сме правили чудеса с хилядите дарители и доброволци на терен - България е Велика и вярвам, че отново ще направим чудо от Човещина,

ЗАЩОТО СМЕ ХОРА!

БЛАГОДАРЯ ВИ!

източник: facebook.com/nikola.rahnev