Българска академия на науките и изкуствата (БАНИ) - клон Габрово

Българска академия на науките

Антропологична характеристика на българския народ д-р Георги Илиев

Генофондът е съвкупността от гените на една популация. През последните години интересът към тази тема нарасна неимоверно във връзка с популационно-генетичните проучвания, провеждани в повечето страни, включително и в България.

В тази лекция, предизвикана от големия интерес и коментари, свързани с „генофонда на българите” и дори с „генома на българина”, няма да обсъждам пълния обхват на понятието „генофонд” на българската популация. Няма да говоря и за сложните диференциации, за наследствените болести и тяхното унаследяване, а само за онези физически и умствени качества и предразположения, които се предават по наследствен път. За това какъв е произходът на расовите белези, които откриваме при българите, как са се формирали и изменяли през вековете.

Когато нещата не вървят, нормално е да търсим причината. За съжаление, често я търсим не в неправилния отговор на предизвикателствата, с които се сблъскваме, а в лошия късмет. Понякога той приема вида на нашата въображаемо дефектна човешка същност.

Съгласно расистките убеждения нецивилизоваността се корени в гените. Обратно на това много българи вярват, че нецивилизованият живот, среда или управници предизвикват невъзвратимо увреждане на гените. Това е най-крайният и най-мазохистичният вариант на социалния дарвинизъм.

Накрая, не бива да забравяме че през по-голямата част на двадесети век, а и на предходния, в националната психика, наранена от погроми и катастрофи, непрекъснато е впръсквана отровата на пропагандите на съседни държави, целяща създаване на тежък и нелечим комплекс за непълноценност и нагон към национално пораженство, дори самоубийство на българите като национална общност. Една от отровните съставки е внушението за варварския произход, предпоставка за вродената враждебност на българите към цивилизацията и негодността им за културен обществен живот. Точно това е подбудило Паисий да напише „История славянобългарская”.

ПЪРВИЯТ ВЪПРОС

Какъв е нашият произход?

Популярната представа:

От трите основни компонента, образували българската народност за единия - траките казват, че е „отмрял” и като такъв е съвършено безинтересен за мнозинството от желаещите да разберат произхода на българите. Другите две изходни съставни части - прабългарите и славяните, са дошли отвън и следователно нямат корени на полуострова. Съществуващото мнение за незначителността на траките идва от едно предубеждение, породено от натрапливите твърдения за тракийската малобройност в римската епоха и за обезличаването на това население под влиянието на древните гърци. За прабългарите има различни и взаимоизключващи се становища, които няма да обобщавам, защото са общоизвестни.

Оттук възникват въпросите:

• Откъде идват тези населения?

• Какви са били като външен вид и като носители на духовни качества?

• Какви сме ние днес?

В първата част ще предам в съкратен вид описанието на европейските клонове на бялата раса, направено от проф. Ханс Гюнтер. Заедно с това ще представя и разпространението им в Европа (според проф. Карлтън Кун) и в България.

Във втората част ще се спра на етногенезата на българския народ, на външните вмешателства и на промените в българската популация, включително демографските, от времената на нашите антични предшественици до съвременността. Особено място заема съдбата на българските ръководни кръгове и на интелигенцията във времената на чуждо владичество, размирици и кризи.

Накрая, в третата част завършвам с кратки сведения за хаплогрупите и провеждащите се в момента популационно-генетични проучвания. Те основно са взети от пресконференцията на акад. Гълъбов и ръководената от проф. Драга Тончева работна група за изследване на митохондриалните маркери, от публикацията на Десислава Каравеликова в Интернет за маркерите на хаплогрупите в „Y” хромозомата и от материалите на Eupedia пак там.

Не съм привърженик на вторачването на такова биологично ниво, но кризата на националната идентичност и наглите внушения за некачествения състав на нацията ме принуждават да дам няколко ориентира, разбираеми за всички. Не можем да си позволим предизвиканата от преднамерени нихилистични внушения улична мълва да диктува самосъзнанието ни като хора и като българи.

В основата на объркването по тези въпроси стои едно всеобщо и дълбоко залегнало предубеждение:

Че народите „трябва” да са създадени веднъж завинаги и всяко добавяне на нови елементи е оскверняване на волята на Създателя. И тъй като нашият народ е мачкан неведнъж от чужди нашествия, той „трябва” да се е изменил до неузнаваемост. Това ни втълпяват книгите, филмите и любимата фраза на маса историци, че „Който е минал оттук, все е оставил по нещо.”

Само че те никога не уточняват каква част от българския народ е била засегната от това оскверняване. Впечатлението, което оставят, е, че това е мнозинството, истината обаче е, че е нищожна част.

Тази лекция не е предназначена за специалисти по генетика, нито е за историци. Тя е популярно средство, целящо да постави въпросите правилно и да внесе яснота в представите, а също и да отговори накратко на наслоилите се внушения.

Основни деструктивни убеждения

Това не са повсеместни убеждения на целия народ, а на онази самомнителна и нихилистично настроена, но влиятелна чрез медиите и общественото си положение група, затаила дълбоко в себе си представата за собствената нация, като за объркана и самопровалила се общност, от която трябва непременно да се разграничат. Макар че за разлика отпреди 15 години те рядко смеят високо да крещят тези си мисли, въпросните хора - а те не са малко - си остават един мощен катализатор на разрушението, който би се включил всеки момент при напредващата деградация на обществото в настоящата криза.

1. Че сме уж славянски народ, но в действителност сме потомци на сбирщина от племена с „татарски” и друг варварски произход, без всякакви корени на Балканския полуостров. Сган, неподдаваща се на каквато и да е култура.

2. Че до голяма степен сме резултат от масовите изнасилвания, извършвани от турците, и сме турци по кръв.

От което следват две неща:

1. Че нямаме място в цивилизования свят и никакво право на приятелски отношения с които и да било народи.

2. Че сме завоеватели на своята страна, която е историческо наследство на съседните нации.

Митовете в основата на тези предубеждения са:

• Митът за отмирането на траките.

• Митът за чистите раси.

• Митът за въображаемия физически облик на славяните при идването им в българските земи. (Използваният източник е Херодот, но описаните славяни са живели далече на север, векове преди да се преселят на Балканите.)

• Митът, че българите са носители на наследствени качества, придобити от ориенталските раси, в резултат на системни изнасилвания на голям брой български жени от турците.

• Продължение на този мит: „Kойто е минал оттук, е оставил потомство“.

ВЪВЕДЕНИЕ

Що е раса?

Расата е група от хора, които се отличават от другите популации по своята комбинация от физически и умствени характеристики и която на свой ред се възпроизвежда със себеподобни. (Ханс Гюнгер)

Говорим за популации, за групи хора с общ произход в дълбока древност, а не за езикови общности и етнически групи. Няма славянска раса, тевтонска раса, латинска раса, нито българска, арабска или гръцка раса.

Не съществуват специфични народностни гени – тракийски, елински и финикийски. Такива твърдения са спекулативни и експлоатират предубежденията, създадени преди векове.

Нациите и етническите групи са социални, а не зоологически общности и са формирани в резултат на дълговечен исторически процес, от социалните и културни условия на определена територия. Наследствеността дава само предразположението, наклонностите и темперамента. Изключително важни са икономическите и социалните характеристики, които не се дължат на расовия тип. В числото на последните спадат и традициите, както и устойчивостта на обществото при всички социални формации и политически режими.

Японците и китайците не са европеиден тип, но имат и винаги са имали много издигнати хора и отлична организация на обществото. Значителна част от най-големите открития на всички времена - компаса, барута, реактивната тяга - са направени от монголоидните китайци.

1. Европейски клонове на бялата раса.

Нордически клон

Според Карлтън Кун (виден антрополог от САЩ), това са променили облика си под влияние на северния климат хора от средиземноморската раса, а според Ханс Гюнтер, са еволюирали кроманьонци.

Характеристики:

Висок ръст, тясно лице, изпъкнала брадичка, издължен назад череп, с изпъкнал тил. Развити надорбитни дъги и глабела (костно задебеляване, свързващо надочните дъги), изпъкналост зад ушите. Главата в областта на слепоочията е стеснена, като че ли е стегната в менгеме. Скулите са малки и когато слабо изпъкват, това е напред, а не настрани. Всички скулптури на траки, както и рисунките в гробниците изобразяват тези древни хора с леко изпъкнали напред скули. Носът е тесен, очите са дълбоко разположени. Телосложението е стройно, често със силно развита мускулатура. Половото съзряване настъпва по-късно в сравнение с другите клонове на бялата раса и съответно на това растежът продължава до по-късна възраст.

Разпространение:

Северна и отчасти Западна Европа, като високата концентрация на хора с такива черти не преминава южната граница на Белгия и р. Майн.

В началото на XX век в Германия тъй наречените чисти арийци (определени по външни белези) са били само 6 до 8% от населението. В останалата част на Европа хората от нордическата раса са още по-силно смесени в различни съотношения с други европейски разновидности на бялата раса. В България този клон е важен компонент на тракийската народност, а също и на славяните. В древността в България се заселва малобройно население от келтски произход и дори създават държавица със столица днешната гара Тулово, Старозагорско. Това население е от нордически произход, но има слабо значение за оформяне на генофонда в античността.

Хората от нордическия клон на бялата раса имат склонност към абстрактни знания, любознателни са и имат стремеж към откривателство. От тях произлизат много от най-известните откриватели и учени на всички времена – древногръцките и древноримските философи; Леонардо, Нютон и много други хора, дали приноса си предимно в областта на точните науки. Хората от този тип проявяват голяма творческа сила и са основатели на велики цивилизации в древния свят: тракийска, микенска, индийската арийска, старогръцка и римска цивилизация.

Средиземноморски клон

Характеристики:

Среден или нисък ръст, удължен череп, тясно лице, по-малко изпъкнала брадичка, тесен нос с висока основа, дълбоко разположени очи, високо стоящи вежди. Главата е издължена към тила, което създава впечатление за заострен тил. Особено подчертан е този белег в разклонението на средиземноморската раса в Иберийския полуостров. Косата е мека, черна или кестенява. Ръстът е по-нисък от този на нордическите хора, тялото е стройно, но не е силно.

Средиземноморската раса е създател на най-древните цивилизации като Варненската (процъфтяла от добив и търговия със сол). Некрополите в Градешница, Караново (наченки на писменост), Винча и други са на населения от този расов тип. Създатели са на мегалитните култури в Стоунхендж, Малта, Бретан (във Франция) и в различни средиземноморски страни.

Динарски клон

Характеристики:

Висок ръст, череп с относително малко разстояние между челото и тила, тясно и дълго лице, прав, като отсечен тил, силно изпъкнал нос, надочните дъги не са ясно изразени, косата е черна или кестенява. Разпространение – в Австрия, отчасти в Чехия и Североизточна Италия и на Балканския полуостров - във всички планини, като особено висока е концентрацията в Далмация и Херцеговина. Подобна на нея е предноазиатската раса в Кавказ, така наречена арменоидна раса, с известни вариетети в лицето и особено носа. Динарската раса е резултат от смесването на оцелелите от палеолита първи европейци и средиземноморската раса.

По сведения, получени от Интернет, приблизително 90% от прабългарските черепи са били от тъй наречената от фон Хердер сарматска раса, която е вариетет на динарската раса. Автора на тази статистика не мога да съобщя, тъй като сведението в Интернет е от втора ръка и не разполагам с оригиналното му съобщение, а и той вече не е между живите. Приемам това за достоверно, тъй като във византийските миниатюри кан Омуртаг и Петър Делян са изобразени с черти на тази раса.

Почти всички български възрожденски дейци, произхождащи от подбалканските полета, носят черти на този расов клон.

(продължава в следващия брой)

Бележка на редакцията:

Тази, открита за обществеността, лекция беше изнесена на 12 юни в Техническия университет в Габрово. Д-р Илиев е почетен член на Българската академия на науките и изкуствата.

Българските вестители се завръщат при Омуртаг с отговор на Михаил II

Срещата на Петър Делян с Тихомир. Византийска миниатюра.

Алпийски клон

Характеристики:

Нисък ръст, къс и широк череп, широко лице с неизразена брадичка, къс, вдлъбнат нос със широка основа. Косата е твърда и тъмна, склонни са към напълняване, често пъти челото е кръгло. Тези хора имат относително къси крака. В Алпите съществева смесица от алпийски, динарски и средиземноморски типове хора. Като компонент на славяните, хора от алпийската раса проникват в България в ограничен брой през ранното Средновековие

Оноре дьо Балзак

Източнобалтийски клон

Характеристики:

Нисък или среден ръст, широка глава с кръгло лице, масивна долна челюст, но с неизразена брадичка, чип нос, леко наклонени изпъкнали светли очи, косата е руса. Тези хора са широкоплещести и силни. Представители на източнобалтийския расов клон са главно източните славяни, като примес от популацията е проникнала и във Финландия. В България хора с такива черти са рядкост, те се губят поради доминирането на характеристиките на другите расови клонове.

Достоевски

Фалски клон

Характеристики:

Много висок ръст, долихо- или мезокефален череп, широко лице, изпъкнала брадичка, широка долна челюст, средноширок нос. Приема се, че това е еволюирал кроманьонски човек. Населяват Вестфалия и Фландрия. В България има изключително малко хора с черти от този тип, вероятно потомци на преселили се в различни времена хора от Западна Европа.

Фелдмаршал фон Хинденбург Фелдмаршал Макензен

2. Етногенеза на българския народ

В най дълбока древност Балканския полуостров е бил населяван от оцелелите от палеолита първи европейци.

По време на ледниковата епоха Средиземно море е било система от езера, между които е имало няколко сухоземни връзки. Средиземноморската раса се формира в Северна Африка и се разселва на Балканите и цяла Южна Европа, населявана до момента от палеоевропейски тип хора. Смесването на средиземноморската и палеоевропейската раса води до появата на хибридния динарски расов тип, заселил планините на Австрия, Чехия, Северна Италия и Балканския полуостров.

В пето хилядолетие преди Христа българските земи се населяват от хора от средиземноморската раса в равнините и динарска раса в планините. Стопанството все още е първобитно, затворено, липсва поминък в планините. Резултат от това е факта на разселването на динарската раса, която слиза от високите места и се смесва със средиземноморците в равнините.

Развитие на първите цивилизации – Варна, Караново, Градешница, Винча и Чаталхююк /Мала Азия/. Според някои учени, с отдръпване на ледниците, средиземноморската раса се разселва в Северна Европа, където за няколко хилядолетия се променя в нордическа. Четвърто хилядолетие – започва формиране на прототрако-пелазгийската общност. Първото заселване на нордически племена в българските земи е около 3000 години преди Христа. Започва формиране на тракийския етнос. Забележете, че точно тогава започва формирането и на минойската култура. Тя няма нищо общо с древните гърци и предхожда идването на ахейците на полуострова с векове. Тракийската керамика е със същите мотиви като критската и по-късната гръцка керамика. Същите мотиви съществуват и при филистимляните, за които е известно, че са балкански преселници в Палестина. Траките от северен тип се заселват и в днешните албански земи и се смесват с местното население от динарския клон.

Характеристика на траките:

Смесени белези от нордически, средиземноморски и динарски елементи, като при върхушката е преобладавал северия тип /описанията на Херодот, скулптури, рисунки в гробниците/. Нордическите елементи са много по-силно изразени при траките в Южна България. И досега русите и синеоки българи са повече в Южна България.

Вероятно са осъществени търговски връзки с Крит /в Кърджалийския музей се намира плочка с линеар А – писменост, използвана в Крит преди идване на гърците/. С римските легиони траките, които са известни като много добри бойци, се разселват из цяла Южна Европа, включително и в Испания.

Докато траките са континентален народ, обърнат към сушата, ахейците и по-късно гърците, са морски народи с поглед, вперен в морето. Те създават търговски фактории и анклави по бреговете на Черно и Егейско море. Между тях и траките не е имало сериозни сблъсъци и демографско влияние, но дори и да е имало смесени бракове, не е било възможно да се получи ефект върху външния облик поради това, че в онази епоха между двата народа е имало малки генетични разлики. Илирите идват 1800 години преди Христа, заселват земите на днешна Сърбия отвъд Морава, Албания, Хърватско, Босна и Херцеговина. Те са от същата расова група и контактите с траките не са довели до някакви промени, по-скоро те самите са били генетично асимилирани от хората от динарската раса, живеещи в албанските планини, Далмация и Херцеговина.

Римска епоха

В българските земи, главно в Мизия се заселват част от легионерите, служили тук, а те са били по произход траки, италийци и нарбонски гали. Само при императорите Тиберий и Веспасиан в днешните български земи се заселват легионери от малоазиатски произход.

Общо римските сили, разположени почти изцяло за отбрана на дунавската граница варират по брой от 27 000 до максимум 60 000 бойци. Към последната цифра са включени и 2000 легионери във Филипопол.

Събития, довели до промени в броя и състава на населението в българските земи

Опустошение на източната част на Балканския полуостров от варварските нашествия

1. Разрушаване на Никополис ад Иструм и опустошаване на Долна Мизия

2. Приемане на славянизирани гети от левия бряг на Дунав и на прабългари като заселници в Мизия. Прабългарите заселват поречието на Янтра при император Маврикий през първите години на седми век./ П. Добрев/

3. Изселване на остатъка от населението на Македония в Северна Тракия и последващото им преместване в Източна Тракия, в хинтерланда на Константинопол.

Антично население в Македония остава само в четири крепости. Остава и съвършено малък брой хора, избягали хора в планините. Тези остатъци са залети и асимилирани от славяните.

Преселение на славяните от българската група

Племенните общности на Славиниите се разпростират от Белград до Пелопонес.

Малка група славяни от днешна Украйна носят белезите на алпийската раса – племето „анти“ в Източна България.

Заселване на авари за пръв път в Мизия се извършва при император Юстиниян в района на Силистра./ „Летопис за Моневмасия” /

Възможно е при Крум да са преместени и други авари от Панония в Добруджа. Това обяснява бързото явяване на аварски дружини в битката при Върбишкия проход и наличието на слабо изразени монголоидни белези в някои добруджанци.

Основаване на българската държава южно от Дунава

Заселването на прабългарите на Аспарух и Кубер в Мизия и Македония довежда до вливане на свежа кръв в местните аморфни общности и постепенното им формиране като народ. Прабългарският облик според византийските миниатюри е определено европеиден. Постепенно настъпва хомогенизиране вследствие дългия процес на смесване на трите различните по произход популации в българските земи и на територията на съвременна Румъния. Съвременните генетични проучвания показват изключителна близост на българи и руманци. Монголоидните елементи са незначителни.

Ние не си задаваме въпроса за произхода, към който ни насочват прабългарските имена:

Ейсперих, Кубер и Кубрат, Сабин и Паган, Телец и Мостич, Винех, Крум, Тервел, Расате, Глад, Салан, Менемороут, Токту и Омуртаг, родове като Дуло и Угаин.

Това говори за многокомпонентен, многоетнически състав на българската върхушка. И ако това е така, с какво този факт я прави неадаптивна и управленски несъстоятелна? По-скоро това е достойнство на ръководните среди на първобългарите, приобщили съм себе си способни хора от чужд произход. Така е постъпвала аристокрацията в много държави по света.

Създалата се през девети век българска народност е била хомогенизираща се социална, езикова и политическа общност, споила в едно съставящите я прабългарски, тракийски и славянски елементи. В антропологично отношение тя е съдържала расовите типове на тези изходни етноси-средиземноморски, динарски и нордически и много малко примеси от други расови клонове.

Чисти раси няма и никога не е имало - поне откакто човекът е излязъл от пещерата и има исторически живот. Най- големите миграции и смесване на расови типове е имало именно през най- ранните епохи, а не по времето на Великото преселение на народите. Хората и съставените от тях нации не са състезателни коне, чиято надеждност и цена се определят от родословното дърво. В последна сметка това не е най-важното и го споменавам само защото много хора вярват, че сме генетично увреден народ, който за нищо не става. Вдействителност създаването на обща менталност и на жизнеутвърждаващи стремежи се дължи на културата, която се формира бавно при съвместния живот под грижите на Държавата и Църквата. За нас е важно, че Първата българска държава преодоля етническото разделение, а съставните елементи на народността ни имат много добри заложби, които взаимно се допълват. И понеже българската народност се е създала тук, въпросите „Кои сме?” и „Откъде идваме?” имат еднозначен отговор. Оттук сме, не идваме от никъде, а сме се създали тук.

ДЕМОГРАФСКИ ПРОМЕНИ ОТ РАННОТО СРЕДНОВЕКОВИЕ ДО ДНЕС

Покръстването

Първата катастрофа на българската аристокрация

Избиването на 52 рода не би имало катастрофален исторически резултат, ако те не бяха основата на държавнотворческите сили на Средновековна България.

Борис унищожава до крак 52 болярски рода, с което обезглавява прабългарските управляващи елементи. Занемарява земите отвъд Дунав, които постепенно се феодализират при приемниците му, а големи територии от тях са оставени да бъдат заграбени от унгарците. Изоставена е огромна териториална, демографска и икономическа база, недостъпна за византийско нашествие. Точно това е геополитическия стълб, превръщащ България през онези години във велика сила.

Византийско завоевание на България

Византийската политика на етническо прочистване, демографско отслабване и колонизация на България започва още през осми век. Тук ще изброя само най мащабните византийски мерки:

Походи срещу славяните в Македония – избиване, покръстване /византизиране/, преселване дори в Мала Азия.

Заселване на азиатски колонисти по българските граници или в завоюваните български земи. Започва още от Никифор I Геник.

Подмамване на славянските вождове от Мизия да се преселят във Византия с целите си племена при Омуртаг.

Заселване на азиатци южно от Еркесията.

Заселване на манихеи от Мала Азия в Пловдивско . Опити /вероятно неуспешни/ за внедряване на колонисти от Азия и Кавказ в Загоре, Пернишко и Струмишко.

Заселване на печенеги в Софийското поле и пълното им асимилиране от българите.

Създаване на опорни пунктове с азиатско население близо до евентуални театри на военни действия.

Ако сравним византийската колонизационна политика с тази на римската империя, ще видим нейната целенасочена денационализаторска мотивация. На второ място, разлика има в произхода на колонистите – едните заселват италийци и гали, другите – азиатски заселници: малоазиатци, кавказци, печенеги.

Но най-големият удар ни нанася Византия с унищожаването на българското болярство. Ослепяването на 14 000 пленници от Василий Българоубиец е нищо в сравнение с лишаването на българската народност от държавнотворния й елемент. Царската династия и болярите са отведени в Константинопол, Мала Азия и Армения. Те запазват живота си, получават титли и обществено положение, един от тях претендира дори за императорския престол. Но престават да бъдат българи и се византизират. Пример за това е Алусиан.

България се лишава от творческите си ръководни прослойки до такава степен, че през 1071 г. по времето на въстанието на Георги Войтех, приема чужд княз за български цар.

Възстановяване на българската държава и демографските промени през дванадесети и тринадесети век

Пристигане на куманите като наемници. Те са били толкова ценни за Асеневци, че са допуснати до върховете на държавата и даже се сродяват с царското семейство. Куманка е и жената на Калоян. Има кумани боляри и дори куманска царска династия – Тертеровци. Куманите са малобройно племе с европеидни/руси и синеоки/, монголоидни и уралски елементи. Идването им има слаб антропологически резултат, главно в Търновско и Дряновско.

Опустошителна чумна епидемия в края на царуването на Иван- Асен Втори

Татарско нашествие

Търново като космополитен град

Освен българи, там живеят и чужденци както във всяка столица:

„Франки”, имащи обособен квартал

Гърци

Кумани

Евреи

Турското нашествие

Още началото му е белязано от ужасяваща демографска катастрофа.

Хората в главните направления на движение на османските войски са масово избивани, отвеждани в робство или ислямизирани. Анклавите от инородно население, оставени от византийците, са били демографска база за лесно асимилиране. /Кърджали/

Търновските боляри са били избити, а населението на столицата се е пръснало, главно в Балкана. Съвременните градове Трявна и Плачковци и някои села в региона са потомци на избягали търновци.

Заселвания на мюсюлмански колонисти в Североизточна България, татари в Северна Добруджа.

Кръвния данък също допринася за омаломощаване на народа, лишавайки го от най-силните момчета.

Приели исляма албанци под покровителството на властта започват да се заселват в Македония.

По изчисления на Елизе Реклю, за целия период на робството, 2.5 млн. Българи са се преселили във Влашко. Стотици хиляди се преселват в Сърбия.

Градовете придобиват турски облик и това се запазва до втората половина на 18 в.

Изселване на българи в Банат и Южна Русия.

ИЗВОД: Към седемнадесети век българската народност е отслабена до предела, под който не би могла да оцелее. Лишена е напълно от своите ръководни слоеве и интелигенция. При никокой друг завоевател в Европа народите не са били подлагани на такова унищожително въздействие.

Отвоюването на България

Икономическият подем още през 18 в.води до заселване на градовете с българи.

Хора от Сливенския Балкан и Ямболско заселват Източна Тракия. Многоетническият състав на Тракия се запазва до изселването и избиването на българите и гърците през двадесети век.

Българи основават многолюдна колония в Цариград.

Руско-турската война 1828-29г. и нейните последици

Завършва с най-масовото изселване на българи в Русия. Отпада западният бряг на Тимок, анексиран от Сърбия, като последица от споразумения наложени от Одринския мирен договор.

Кримската война – заселване на черкези в България, особено във Видинско. Опитът за изселване на българи от Пловдивско в Русия е провален от Раковски.

Църковните борби и схизмата. Създаване на Екзархията. Гръкоманите и изпитващите страхопочитание към гръцките владици българи в Македония и Тракия са обявени от Вселенската патриаршия за „гърци”.

Първите опити за сръбска пропаганда в българските земи претърпяват неуспех.

Априлско въстание и Освободителна война

Трудно е да се каже колко са жертвите от българското население. Най-малко 80 000 убити през 1876 –77 г.

Демографски промени непосредствено след Освобождението

1. Изселване на турци и помаци от България.

2. Значително изселване на българи от Тракия /1878 г./ и по-малко от Македония / 1878-79г./.

3.Започва денационализация на българите в Поморавието; начало на заселване в Северна Добруджа с румънци.

4. Малък брой турци приемат христианството и в следващите поколения доброволно се асимилират.

Преселване на българи от изгубените територии в Княжество България

- Варна от гръко-турско-гагаузки град, става град с български облик преди всичко вследствие заселването му с българи от Северна Добруджа, а по-късно и с македонски българи.

- Селото Цариброд става град благодарение на заселилите се в него българи от Моравско.

Същия произход имат и улиците „Пиротска“ и „Нишка“ в София.

Последни демографски удари

Жертвите от войните

Обезбългаряването на Одринска Тракия през 1913г.

Изселване на българи от Беломорието по силата на спогодбата Моллов-Кафандарис

Вътрешни размирици 1923, 1925, 1944 г.

Девети септември и разправата с националната интелигенция.

Геноцидът над българската интелигенция във Вардарска Македония.

Емиграцията – два етапа – първи – 1944 – 1989 г. – нелегална и втори – масова легална емиграция след 1990 г. Това е най-големият демографски удар, нанесен на България в цялата й история. Той е утежнен до крайност поради това, че засяга най-интелигентната и дееспособна част от българския народ в епоха на много ниска раждаемост.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Българите са народ с античен корен. Народ, който точно поради взаимното допълване на заложбите на неговите компоненти е толкова богат на таланти. Въпреки чуждите завоевания, демографски сривове и националните катастрофи той е оцелял благодарение на своята воля за живот.

За това, че днес държавността е пред провал, че живеем бедно и неуредено можем да обвиняваме всичко друго, само не и нашите гени.

3. ГЕНЕТИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

ДНК е носител на наследствеността, намиращ се в хромозомите и митохондриите. Последните са клетъчни органели, в които се осъществяват окислителните процеси С течение на времето с минаване на поколенията, гените на хората претърпяват определени мутации. Те са особено чести в нова, необичайна до момента географска среда. За да се проследят мутациите във времето и географското им разпространение се използват хаплогрупите.

Хаплогрупата е съвкупност от варианти в хромозомата, които се предават свързано в следващото поколение. Това са генетични варианти, получени чрез мутации в редица предходни поколения и са различни при отделните индивиди.

Митохондриална ДНК има 557 варианта, групирани в 45 хаплогрупи. Тя е унаследяема само по майчина линия. Мъжете имат ДНК в своите митохондрии, но не я предават в следващото поколение, което приема само тази от яйцеклетката на майката. Така тази ДНК маркира произхода и движението на женската част на населението, а „Y”- хромозомата-на мъжката част. Митохондриална ДНК може да се изследва както при живи хора, така и от костни останки- от зъбната пулпа.

„Y”- Хромозомата, която съществува само при мъжете е носител на ДНК по бащина линия и съдържа всички мутации от целия живот на рода „ назад до времето на Адам и Ева”. Тази хромозома е единствената, която не обменя генетичен материал с друга хромозома, а проучваният и участък мутира много рядко, веднъж на 500 години. Това я прави своеобразен биологичен сертификат за бащиния произход. По мутациите в нея / както и при мутациите на митохондриалната ДНК/, чиито възникване е уточнено приблизително по епохи и места, се прави извод за произхода и миграциите на мъжете.

Как учените решават, че даден скелет носи ДНК на човек с определен произход? В ДНК спиралата няма място, където да е записан конкретния етнически произход. Когато учените открият кости на хора, те вземат предвид в кой културен пласт са открити останките, според какъв погребален обичай е погребан човека, анализират какъв начин на живот е водил човека. После сравняват наличните данни с това, което знаем за всяка епоха и народ от изворите. И най-накрая сравняват ДНК, ако е запазена годна за генетичен анализ, с ДНК на други останки, за които се предполага, че принадлежат към даден народ, живял в определена епоха. Интерпретацията се прави от антрополози, археолози и други специалисти, в зависимост от артефактите.

Чрез ДНК- изследвания може да се направи „молекулярен образ” на българското насeление и да се сравни с други популации.

В момента се провежда мащабно общоевропейско изследване на митохондриалната ДНК. При резултатите от кръвни проби на 855 души етнически българи взети равномерно от всички области на страната се работи с цел да се установи генетичния статус и мястото на българите сред другите европейски народи. Това е едно от трите най-големи проучвания заедно с тези в Италия и Шотландия. От вече получените резултати могат да се направят следните изводи:

1. По митохондриална ДНК / т.е.по „линия на жените”/ българите са много близо до населението на Северна Гърция, Северна и Централна Италия. Това не е никаква изненада: в Северна Гърция асимилирано или не, физически съществува многобройно население с български произход, а средиземноморската раса е силно застъпена както в Италия, така и в България и Гърция. Интересно е да се знае дали потомците на понтийските гърци, заселени в Егейска Македония и Тракия през периода 1924-25г. и които имат различен произход са включени в проучването. За това няма данни.

2.Отдалечени от нас са съвременните турци от Република Турция и особено централноазиатските / тюркски / народи. С т