Арх. Таня Стойкова: “Единствено тунелът под Шипка може да промени икономиката на Габрово”

През последните години Габрово видимо промени своята визия. Някои от
Арх. Таня Стойкова: “Единствен
През последните години Габрово видимо промени своята визия. Някои от тези промени като че ли помогнаха по-добре да се открои архитектурата, както и отделните периоди от развитие на града. Какъв град е Габрово и как вложените в инфраструктурата му средства

- Г-жо Стойкова, от позицията на главен архитект, какъв град е Габрово? Кои са достойнствата и кои са недостатъците му?
- На първо място – това е моят роден град и аз винаги ще го обичам и харесвам такъв, какъвто е. Естествено, за всичко, което обичаме, ние желаем най-доброто. Габрово е изключително специфичен град като структура и релеф. Самото му образуване като населено място е стратегически предопределено. Обичам да цитирам известния габровски архитект Нено Ямантиев – „там, където пътят близна реката, се роди градът“. И до ден днешен „реката и пътят“ са двата основни градообразуващи фактора, които оформят визията на града. „Реката“ приемам като обобщаващо понятие за трите реки – Янтра, Паничарка и Синкевица, по поречието на които се е развил градът. Някога енергията на водата е задвижвала машини и е имала изключително значение за индустрията. Сега реката има повече рекреативна функция, но и още едно много важно значение – долините на трите реки изключително благоприятстват града в климатично отношение.
От малкото, исторически развило се селищно ядро, в годините градът е „пълзял“ и се е „разтягал“ по поречието на реките, заемайки всичко, което е равно, а когато равното се изчерпало, започнало застрояването на прилежащите стръмни скатове. Сега градът, погледнат отгоре, е оприличаван на саламандър. Харесва ми този образ, защото саламандърът е символ на пречистващия огън. Преминавайки през пламъците, оцелява със завидна жизнена устойчивост и позитивизъм.
Аз не приемам проблемите на града като недостатъци, а като предизвикателства. Лесно се живее и управлява равен и компактен град. Предизвикателство е да живееш в Габрово и да работиш за него. Релефът създава доста неудобства – чисто комуникационни и транспортни, за благоустрояването, за снегопочистването, за сметосъбирането и т. н. Преодоляването им е процес – бавен и труден, защото нещата са свързани. Затова удовлетворението е голямо, когато се намират добри решения.
- Реализираха се много инфраструктурни проекти в града, как се отразиха на неговата визия?
- Всеки обществено-икономически строй оставя своя отпечатък върху визията на един град. Достатъчно е да погледнем малко назад и да се убедим – свидетелствата са навсякъде. В Габрово са запазени следи от епохата на Възраждането – сгради, църкви, мостове. В градския пейзаж са втъкани и значителни постижения от следосвобожденския период – почти цялата търговска улица.
Периодът на социализма е оставил най-мащабния си отпечатък с образци на индустриалното строителство – безлични жилищни комплекси, заводи. Може да се отбележи, че все пак градът ни е имал късмет и се е опазил от пълното бетониране, което се случи на много български градове по онова време. Успешни за Габрово се явяват 60-те години на миналия век, когато за кратък период се появяват, освен емблематични сгради като Дома на културата, и голям брой елементи на градския дизайн, които започват да дават индивидуалния облик на града – каменните парапети край Янтра, характерните фенери, многото каменна и бронзова пластика по мостовете, градските градини. После следва дълъг период на безлично индустриално строителство без качествени благоустройствени мероприятия.
Годините на прехода са характерни с тежките последици от реституционните процеси - „рани“, които и до днес не могат да заздравеят.
Не е тайна, че никога общинският бюджет не е стигал за обезпечаване на всички необходими строителни начинания. По тази причина той се разходва предимно за поддръжка или ремонтни дейности – също безспорно необходими.
Чак през последните 7-8 г. се появи възможността да се влагат целенасочени средства от европейските фондове за качествена градска среда. Само черногледите не биха отчели, че се реализираха и продължават да се реализират доста проекти в тази насока.
Има какво да се желае по отношение на качеството, но като цяло бих оценила резултатите като добри.
- А как се отразяват промените на привличането на нови инвеститори?
- Едва ли само визията на града ще привлече инвеститори. Считам, че нещата са много по-дълбоки, държавата е длъжник на регионите в Северна България. Няма как при тази централизирана система на управление да се спрат миграционните процеси. Няма как, ако не им се даде необходимия инструментариум, регионите да се развиват, градовете да се самоуправляват, да се очаква развитие и на местната икономика и появата на нови инвеститори. В този смисъл тунелът под Шипка е нашия шанс за съживяване.
Градоустройствените процеси се сравняват с човешката анатомия. И ако зелените площи са белите дробове на града – комуникациите са неговите артерии. Именно една такава силна комуникационна ос, свързана и със стратегическото местоположение на града ни, може да даде ново съдържание. Очаквам промяна на профила на местната икономика, очаквам Габрово да се превърне в логистичен център. Ролята на обслужващата сфера също ще се засили. По-добри позиции ще има и Техническият университет.
- Как ще коментирате мнения, изказани от ваши колеги, че Вие, като главен архитект на Габрово, през всичките тези години сте върнали доста потенциални инвеститори? Какви са условията да бъде допуснат един потенциален инвеститор в Габрово и трябва ли всеки да бъде допуснат?
- Първо да уточним кой какво разбира под инвестиция. Ако в общия смисъл това е влагане на средства, то това обхваща голям брой сфери и дейности – модерни технологии, работна среда, работна ръка и т. н. Да се спрем на инвестициите в строителството. Твърдя, че няма сериозен инвеститор, който наистина да е искал да построи нещо в нашия град и да не е намерил подходящия терен за това. За 22-те години, в които работя в общинската администрация, заявявам отговорно, че всички общински ръководства в годините са съдействали максимално на всеки появил се инвеститор. В това отношение е имало пълна приемственост и разбиране.
Напомням, че главният архитект се явява административен орган, който следи за спазване на законодателството в устройствените процеси и за прилагането на действащите планове за града. Общият устройствен план на града е неговата конституция. Плановете се изготвят в дългосрочна перспектива, така че предвидените зони и допустимите дейности в тях да са съвместими и да не оказват негативно влияние една на друга. За всеки случай на производство се изготвя екологична и санитарно-хигиенна оценка от компетентните органи. Всеки собственик на имот следва да се съобразява с градското планиране.
Все още има остатъчни нагласи за криворазбрана демокрация в областта на градоустройството – имотът си е мой, ще правя с него каквото искам. Ако някой е пожелал да построи нещо, което не отговаря на предвиденото на плана на града или е недопустимо от законодателството – вероятно съм го разубедила. А ако някой колега архитект е подвел свой клиент - това говори най-малко за непрофесионално отношение.
- Инвеститори от кои области на икономиката очакваме или предпочитаме да дойдат?
- Както споменах, единственият реален обект, с който може да се промени съществено икономиката на града, е тунелът под Шипка. Изграждането му ще бъде достатъчното условие за появата на нови инвеститори. Пазарът ще продиктува какви ще бъдат те. В този смисъл предпочитания не може да има. Стига, ако говорим за производства, да са екологични.
- Един от проблемите на Габрово е липсата на достатъчно паркоместа. Географското разположение на града не дава големи възможности в това отношение, няма и достатъчно свободни терени. Как ще се решава този проблем?
- Габрово е дълъг град, с голяма моторизация на населението, предопределена от значителните разстояния от работното място до местоживеенето или до училища, детски заведения, административни сгради. Габровецът е свикнал да „влиза“ в обекта с автомобил. По света не е така. Логично е терените при тази градска структура да не достигат. Те не достигат навсякъде, защото всяка площ в централната градска част е скъпа. Ние не можем да си позволим подземно паркиране – при високите подпочвени води за града това е много скъпа и невъзвращаема инвестиция. Трябва да се положат целенасочени усилия за подобряване на обществения транспорт.
Няма да ревизирам целесъобразността на продажбите на общински имоти в годините – факт е обаче, че продадени терени, които по плана на града са били предвидени за паркинги – няма. Продажбите са се осъществявали с решения на Общинския съвет и в преобладаващите случаи са били свързани или с инвестиционен интерес, или за допълване приходната част на бюджета.
Когато е построен АЕК „Етър”, за недостатъчното паркоместа край който наскоро стана дума, условията са били други, а и мястото е избрано поради природните дадености. Целта не е била да влезем с кола в него. Факт е, че на Етъра се въведе организация на движението, в т. ч. на паркирането, което ограничи броя на хаотично паркиращите МПС, пътното платно се освободи и обезопаси. Изгради се панорамна алея, по която може да се стига и до двата входа. Очевидно не можем да изместим комплекса. Търси се възможност за организирано изнесено паркиране - така, както е по целия свят.
- Как бихте отговорили на онези габровци, които със съжаление и с упрек разпространяват в социалната мрежа снимки на емблематични сгради - на Пенчо Семов – бившето инфекциозно отделение в кв. Дядо Дянко, къщата на „Николаевска”, в която е отсядал Цар Фердинанд и други свързани с историята на Габрово, които са в окаяно състояние. Те са част от културно–историческото ни наследство. Кой трябва да се погрижи за тях?
- Жалко е, че използваме обектите на културно-историческото наследство повече емоционално и за да подхранваме патриотичните си чувства. Грижата за тези обекти не може да бъде само на конкретните собственици - когато са частни лица. Държавата има основна роля при опазването им – не само контролна и методическа. Със Закона за културно-историческото наследство не се създаде оня необходим финансов инструментариум, който да работи в действителност и да реши проблемите с поддръжката и опазването на обектите на КИН. Първостепенно Министерството на културата следва да организира структурите си, занимаващи се с обектите на културно-историческото наследство, за бърза актуализация на списъците. Тези списъци съдържат обекти, които не съществуват физически, дори не могат да се установят като бивше местонахождение, но формират охранни зони с тежък режим на съгласуване. Трябва категорично да се заличат огромно количество обекти в тези „мъртви списъци”. Ще останат само тези, които наистина имат качества в исторически или архитектурен аспект. И тогава следва държавата да приеме дългосрочни политики - според значимостта на обектите, ще ги изкупува ли, ще създава механизми за безлихвено кредитиране ли, ще съфинансира реставрирането им или някакви други финансови инструменти. Жалко е, че се саморазрушиха стойностни обекти. Сградата на бившето инфекциозно отделение е държавна собственост, включена в активите на МБАЛ „Тота Венкова”. Ако не се намери финансиране до 2 години, сградата ще се доразруши. Добре че поне има пълно и подробно заснемане, в т. ч. на всички детайли. За огромно съжаление, всяка сграда, която не се обитава и не се поддържа продължително време, я очаква подобна съдба.
- Като говорихме за онези неща, които определят визията на Габрово, как ще коментирате дискусията в „100 вести” между художници и скулптори?
- Тези дискусии се водят първо в самите творчески среди, а после по страниците на вестниците. Това означава, че гилдията на творците на изкуството не е единна, което е разбираемо. Няма такава картина, скулптура, сграда, музикална или сценична творба, която да се приема еднакво от всички. Произведения на изкуството, в т. ч. и на архитектурата, са продукт на творчески процес и носят авторски права. Авторът, като такъв, влага в тях свое отношение, идея, позиция. Тя задължително е различна и в това е индивидуалността и уникалността на тези произведения на изкуството. Всяка оценка практически е субективна, а само времето ще отсее стойностните неща.
Разбира се, всеки автор носи огромната отговорност да се съобразява със средата, където се експонира неговия продукт – зала, пространство, градска среда, природа. В този смисъл новото демократично законодателство е дало свобода на творческата изява, като е свело външната оценка до преценяване само на законосъобразността. Възникват въпроси – как да гарантираме например, че произведенията на архитектурата, като оформящи същата тази среда, ще се впишат в нея? Законът мълчи – отговорността е на автора и възложителя - на този, който плаща. До 1945 г. в България е съществувал Закон за фасадите в Царство България. Сега такъв не само няма, но и от всички строителни нормативи възможността за външна експертиза е сведена единствено до законосъобразност. Нещо повече - за опит за намеса в правата на автора се носи наказателна отговорност.
За инвестираните от Общината проекти работят Комисията по култура и Общинският експертен съвет по устройство на територията, обезпечени с всички възможни експерти, в т. ч. архитекти, художници и скулптори, определени от самите творчески съюзи. Още повече, част от общинските проекти преминават през конкурс, журиране, обществени обсъждания. Ако професионалните гилдии си въведат свои вътрешни правила за друг вид предварителни оценки и ако тези правила не противоречат на закона – няма нищо лошо. Дори не изключвам възможността да инициират промени в законодателството, някои принципни постановки търпят нов прочит. Отново обръщам внимание обаче, че никога няма да има 100% единомислие. Произведения на световно известни автори - да не давам примери, много са, и до днес предизвикват ожесточени дебати.
- През първия програмен период, след влизането на България в ЕС, започна видимата промяна в инфраструктурата на Габрово. Какво да очакваме през този, който сега започва?
- Проектите, по които работи Общината, са екипен продукт. От избора до изпълнението им протича дълъг процес, в който участват много хора, често жертвайки лично време и ресурси. Не е нужно това да се оценява, защото са важни резултатите. Отбелязвам го, защото винаги има въпроси от рода – защо се прави това, а не друго? Повярвайте, за да се определят приоритетните обекти, се съобразяваме с много фактори – физически, юридически, технически, особено финансови. Понякога може даден обект да не е сам по-себе си най-приоритетен, но ако шансът му за финансиране е точно сега, а няма алтернативно финансиране за него – поемаме и го работим. Оперативните програми имат своя логика на приоритети, с които трябва също да се съобразяваме. За следващия програмен период сме подготвили или доработваме проекти за различни сфери – образование, култура, градска среда, транспорт. Мерките още не са отворени и правилата не са оповестени. Така че не мога да гарантирам, за кои обекти ще получим финансиране.
Със сигурност мога да кажа, че вече започна строителството по парк „Маркотея”. Предстои започването и на благоустрояването на ул. „Дунав“ - пространството между ул. „Орловска“ и река Янтра. В проектната ни готовност са включени ОУ „Св. Св. Кирил и Методий”, ОУ „Ц. Дюстабанов”, Дома на културата, Център за работа с деца „Р. Умников”, саниране на спортното хале, много благоустройствени проекти за междублоковите пространства и дворовете на училищата и детските градини, парковете „Баждар” и „Колелото”, комуникационни проекти - кръгово кръстовище на Шиваров мост, напречна връзка между ул. „Чардафон“ и ул. „Скобелевска“, част от източната градска улица с включване на тунела под Камъка и др. Задължително ще се започне проектиране и по други обекти. Програмата е амбициозна - трябва да се използват всички възможни източници и механизми на финансиране, защото само така може да се стигне до реализирането й. Макар и не общински обект, мой фаворит е тунелът под Шипка. Не само обходът, а тунелът.
- Коя е Вашата сграда, която искате непременно да се случи в Габрово?
- Надявам се да се решат още няколко комуникационни връзки в града, да се решат и проблемите с благоустрояването на вътрешно-кварталните пространства. За мен това е по-приоритетно. Разбира се иска ми се и Домът на хумора и сатирата да добие уникална визия и функция, отговарящи на емблематичността му.
- През 2015-та се навършват 80 години от рождението на именития габровец Христо Явашев. Какво се случва с проекта за Център на модерното изкуство на негово име? Ще успеем ли да покажем на света, че той е уважаван от своите съграждани?
- Едва ли за тази годишнина. Необходимо е да се обезпечи финансирането, както на международния конкурс за проект, така и за изграждането на самата сграда. И най-важното - за бъдещото й функциониране. Не сме се отказали, продължаваме с проучванията.
- На какъв етап са проектите за Западния обход и тунела под Шипка?
- Знам, че за четвърти и пети етап са готови работните проекти, а петият - самият тунел, в момента се проектира. Процедурата по одобряване на проектната документация е в компетентността на МРРБ.
- Западният обход трябва да бъде завършен през 2015 година – възможно ли е това, при положение, че третият етап е най-трудният?
- Няма невъзможни неща, но не съм аз тази, която може да коментира сроковете, финансирането и процедурите.

Коментирай!

(при коментар без регистрация, написаното автоматично се проверява за спам!)

0 коментара

Към началото