Априловските награди, рецензии на проф. Димитров

       Конкурсът е насочен към автори, родени или дълго пребивавали на територията на община Габрово. 
    Учредители са Община Габрово, Дружество на писателите – Габрово, Народно читалище “Априлов-Палаузов - 1861”, Регионална библиотека “Априлов-Палаузов”, издателство “ЕКС-ПРЕС”, с партньори Областна администрация – Габрово, Музей „Дом на хумора и сатирата”, Регионален етнографски музей на открито „Етър”, НЧ ”Зора-1872”, кв. Нова махала.
    С Априловска награда за цялостно творчество - статуетка и грамота от Община Габрово, както и безплатна читателска карта от Регионална библиотека „Априлов-Палаузов“, беше удостоена Мария Шандуркова. 
    Априловска награда за най-добра книга на годината в категория:
    Художествена литература - грамота и парична награда от Областна администрация – Габрово получи Стоян Цонев за книгата „Самси Бойчо, вехта войвода”
    Историческа (краеведска) литература – грамота и парична награда от Регионална библиотека „Априлов-Палаузов“ получи Николай Христов за книгата „История на габровската адвокатура”
    Литература за деца - Грамотата и паричната награда от Народно читалище „Априлов-Палаузов 1861“ бе връчена на Димитрина Григорова, Полина Станева за „Приказкотерапия”
    Книга с хумористично/сатирично съдържание – грамота и парична награда от Музей „Дом на хумора и сатирата“ получи Веселин Зидаров за книгата „Тревненските зевзеци”
    Априловска награда „Безплатно отпечатване на ръкопис“ от издателство „Екс-Прес“ – Габрово получи Петя Цонева за ръкописа „И сигурно, когато разбера”

Наградените: Петя Цонева, Мария Шандуркова, Веселин Зидаров, Николай Христов, Димитрина Григорова

Проф. дфн Николай Димитров e литературен историк, специалист по българска литература от епохата на  Възраждането и епохата на българския модернизъм, преподавател е в катедра „Българска литература“ във Великотърновския университет.

Стоян Цонев.

САМСИ БОЙЧО ВЕХТА ВОЙВОДА

Позовавайки се на научни, споменни, летописни източници, Стоян Цонев успява чрез средствата на художествената проза да даде една по-цялостна представа за епохата на размирните времена по българските земи от края на 18-ти и началото на 19-ти век, епоха, която Вера Мутафчиева нарича „смутно време“ в едноименния си роман. Въпреки че авторът концентрира сюжета около живота и дейността на тревненските хайдути братя Цеперански, и най-вече на средния брат, Бойчо, описаните събития съвсем на звучат локално. Това е така не само заради следване на стъпките на братята във Влашко и Молдова, та чак до Сибир, казахските степи и диарбекирска пустош, а и заради големите исторически контексти, обрамчили повествованието.

Много убедително, пластично, писателят е предал специфичните културни и природни особености на тези далечни земи. Накарал ни е, както добре отбелязва предговарящата книгата, Даниела Тодорова - Дабкова, да се потопим в онова далечно време, да заживеем със страданията, преживяванията, изпитанията, както на главните персонажи, така и на народа ни. За това спомага разбира се и езикът на разказвача, максимално адекватен на епохата, която описва. Този език би затруднил съвременните поколения читатели, макар че в края има приложен речник. Въпреки това смятам, че стилистичният подход на автора е правилен, защото езикът е и носител на културна памет, а една от целите на книгата е да запази тази памет.

Композиционно романът на Стоян Цонев е издържан в духа на сказовото повествование на летописите. Действието доминира в повествованието за сметка на описателността, няма композиционни отклонения или отстъпления, което придава на разказа динамичност, експресивност, увлекателност на прочита. В това отношение авторът следва добрата традиция в българската белетристика от 60-те и 70- години на миналия век, установена от Генчо Стоев с „Цената на златото“, Анчо Калоянов с „Димитър Злочести и воеводата Патрев“ и др.

Безспорните качества на романа ми дават основание да го предложа за първа награда в раздела „Художествена литература“.

Петя Цонева.

И СИГУРНО, КОГАТО РАЗБЕРА

Поредната стихосбирка на Петя Цонева е поредното доказателство за нейната одареност да изживявава света в образи, емоции, ритъм, да го населва със своите видения, мечти и тишина. Стиховете й създават илюзия за голяма лекота на писането, сякаш то става от само себе си като дишането, като ритъма на сърцебиенето, но всъщност не е така.

Вглеждайки се в стиховата организация, в изграждането на образите, ще се убедим колко прецизно работи с думите, как не си позволява да повтаря метафори, епитетни конструкции, сравнения, а търси индивидуалното звучене на всяко едно стихотворение, превръщайки го в маркер на конкретно душевно състояние. Така се постига една особена пластичност на изображението, типична за Петя Цонева, разпознаваема като стилистика, гаранция за осезаемо присъствие в днешната българска лирика.

Вярно е, че класическата поетика, която тя използва, интимната съкровеност и чувственост на стиховете й, не са в унисон със съвременните тенденции в поезията ни, но за мен това няма никакво значение, когато трябва да се открои добрата поезия от „правената“ или графоманската такава.

Представеният за рецензиране ръкопис на Петя Цонева, „И сигурно, когато разбера“ със своя своеобразен пантеизъм като битиен възглед, със смиреното и омъдрено отношение към малките неща в живота, които се оказват понякога по-важни за индивидуалното човешко битие от големите катаклизми на обществените промени, със силно изразената си виталност и хармонизираща сугестивност, притежава всички качества да бъде издаден като книга. Затова и с моят глас на рецензент отдавам предпочитанието си за този ръкопис и препоръчвам на уважаемото жури да се спре на него.

Мария Димиева.

КОКИЧЕТА ЗА БОГ.

Есета и миниатюри

Тази книга, състояща се от различни по жанр текстове, говори за Бог и вярата през призмата на собствения религиозен опит и чувствителност. Службата на авторката в габровския храм „Свети Онуфрий, Дамаскин и всех мучеников габровских“ е оказала влияние върху нея, върху възприемателския поглед към света, който е видян през божията светлина и доброта.

Книгата съдържа нравствени есета, издържани в религиозен тон, малки импресии, породени от незначителни случки, облечени в метафизичен копнеж, повод за вглеждане във вечните тайни на битието. Авторката демонстрира добра богословска култура, а есето „Христос като Разказ“ напомня и добрата й литературно-семиотична подготовка, демонстрирана преди години в литературоведски текстове. Изповедният й тон в книгата на места преминава в религиозен сантиментализъм, в абстрактна образност и патос, които трудно биха въздействали върху психиката на съвременния човек.

Димитрина Григорова, Полина Станева.

ПРИКАЗКИ И ИГРИ ЗА ДОБРОТО В МЕН

Четирите книжки на „Приказките“ са едно похвално начинание на авторките да приобщят деца в училищна и предучилищна възраст чрез средствата на изкуството към доброто, приятелството, доверието, съпричастието. Кратките находчиви диалози, музикалния ритъм на стиха и благозвучието на римите непосредствено въздействат върху детското съзнание и подсъзнание. Разбира се авторките имат какво още да учат в областта на стиховата и рисувателна техника за деца, за което им препоръчвам запознаване с класиците на българската детска литература и илюстрация.

Добре би било също така в образно отношение произведенията да се адаптират към новия бит на съвременните деца. Въпреки посочените слабости, книжките ще са полезно и занимателно четиво в работата с подрастващите. Доколко функционални ще бъдат ще покаже времето.

Поредицата е едно благородно начинание, което може да се удостои с първа награда на общината в раздел „Литература за деца“.

Румяна Халачева.

ОГНЕН ЗНАК. Стихосбирка

Стихосбирката съдържа четири части, посветени на родината, любовта, душата и духа и посвещения на близки хора. Написана е, с малки изключения, в класически стих.

В първата част прави впечатление поемата „Епопеята при Дойран 1918“, създадена във Вазовски патриотичен дух и патос.

За мен най-стойностна е четвъртата част с посвещенията, където интимността на образите и чувствата, придават известна сугестивност на поетическата изразност. В тази част обаче има стихотворения, които би трябвало да си останат за домашна употреба. Като цяло образността в стихосбирката е твърде абстрактна и банална, липсват ярки образи, оригинални метафори и други изразни средства. Структурата на книгата не е подчинена на някаква цялостна концепция, а е по-скоро сбор от стихотворения, писани по различно време. Тези от 80-те години са по-свежи като образност, но издават поетическа несръчност, поради което може би не е трябвало да влизат в книгата.

Веселин Зидаров.

ТРЕВНЕНСКИТЕ ЗЕВЗЕЦИ

В тази книга известният карикатурист и хуморист от Трявна Веселин Зидаров е събрал част от хумористичното богатство на Тревненския край. Създал е галерия от образи на местни чешити, чудаци, оставили трайна диря в съзнанието на по-възрастните тревненци. Използвах глагола „създал“ неслучайно, защото работата на автора не се свежда само до издирвателската и събирателската дейност, а на практика е творчески опит да се пресъздаде атмосферата в града през миналия век през призмата на празничното, пикантното, през призмата на всичко онова, което разнообразява, прави живота весел и запомнящ се. В края на краищата образът на зевзека е едно своеобразно „криво“ огледало на духовния живот на дадено място.

Веселин Зидаров заема позицията на устния разказвач, даже понякога, преди да разкаже някоя случка се обръща към читателя все едно, че е пред него и го слуша с усмивка и интерес, както и аз „слушах“ неговия текст. Авторът не просто е „слепил“ описаните смешни и пикантни истории, но ги е подчинил на собствения си разказвачески изказ, превръщайки разказаното в една своеобразна хумористична повест.

Книгата е снабдена и с множество фотография, които допълнително обогатяват представите на читателя за едно отминало време от живота на град Трявна.

Горните достойнства на „Тревненските зевзеци“ ми дават основание да я предложа за първа награда в раздел „Книга с хумористично/сатирично съдържание“.

Харалампи Мадагаскарски

(Христо Мандев).

В КРЪЧМАТА

(Мъжки разговори).

Едноактна пиеса в стихове

Книгата е издържана в духа на „зевзешкия“ фолклор. На места личи умението на автора да ритмизира и римува истории. Но достойнствата на книгата се изчерпват общо-взето с това.

Николай Христов

ИСТОРИЯ НА ГАБРОВСКАТА АДВОКАТУРА

Книгата на Николай Христов е изключително прецизно, богато като информация и интересно написано изследване за Габровската адвокатура. Като историк по призвание, както се самохарактеризира, но и като професионално обучение, авторът разбира много добре колко са важни историческите контексти при проследяване историята на едно локално явление. Историческото развитие на Габровската адвокатура е част общото развитие на тази институция по българските земи през Възраждането и след това в освободена България.

Като истински историк и юрист авторът се предпазва от изказвания на свои лични предубеждения и оценки, макар че работата на адвокатурата е свързана с много травматични периоди в българската история като събитията след Първата световна война, събитията от периода 1923 – 1925 година, както и работата на Народния съд през 1944 г.

Книгата „История на габровската адвокатура“ е сериозно, академично по своето осъществяване изследване, написано на хубав, разбираем и за широкия кръг читатели език, основаващ се на богата библиография, документални източници и като допълнение биографичен списък на Адвокатската колегия в Габрово след 1989 г. до днес. С широките си исторически контексти и факти, свързани с историята на Габрово, тя би представлявала интерес не само за юридическото и историческо съсловие, но и за всички любопитни габровци, а и не само габровци. Искам специално да отбележа и полиграфското оформление на книгата.

Тези достойнства на труда на Николай Христов ми дават основание да я предложа за първа награда в раздела „Историческа /краеведска/ литература.

Даниела Стан

ВСЕ ОЩЕ СИ ТИ…

Това е първата стихосбирка на Даниела Стан. Изпълнена е с много чувственост, мечти и скрити надежди. Основната тема е любовта и болката свързана с нея. Истина е, че болката е „най-талантливият художник“, както е написано на корицата отзад, но сама по себе си тя няма как да роди голяма поезия. Болката се нуждае от адекватни изразни възможности, за да бъде внушена на читателя, иначе си остава само при своя носител.

Авторката на тази книга все още не е овладяла силата на поетическото слово. Художествените средства, които използва са банални, изказността е абстрактна, излиятелна, липсват сетивни образи, за които да се закачи читателското внимание. (Може би единствено стихотворението „Зима“ прави изключение в това отношение.) По този начин текстът на цялата книга звучи монотонно и еднообразно, като че ли четем едно и също стихотворение. Не е овладян класическия стих като ритъм, римуване.

Моят съвет е преди да започне да пише поезия пак авторката да се запознае с най-добрите образци на българската поезия – от близкото минало и настоящата такава.

Ангел Ангелов.

ГАБРОВСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ ПРЕЗ ВЪЗРАЖДАНЕТО. УЧИТЕЛИ – НАРОДНИ БУДИТЕЛИ

Новата книга на известния габровски краевед Ангел Ангелов продължава неговите изследвания по историята на образованието в Габрово и Габровския регион. След книгите за Тодор Бурмов и родът Априлови, както и други книги, посветени на Габровската история, най-вече възрожденска, настоящето издание се явява своеобразен „додатък“, ако използваме възрожденския книжовен термин, който влага нови, непознати щрихи към биографиите на учители, общественици, писатели, свързали голяма част от живота си или определен период от него с училищната история на града.

Съдържателният акцент в книгата е свързан с рода Каролеви и учителя Райчо Каролев, на който е възложено от одеското настоятелство на габровското мъжко класно училище внедряване на „звуковата метода“ при обучението по четене. Тази метода е въведена по-рано от друг учител в Габрово, Йосиф Ковачев и продължена от учителя Цвятко Самарджиев, но на Райчо Каролев се пада задължението да я наложи окончателно в обучението.

Интерес в книгата представляват и кратките биографични текстове, за известни писатели, общественици, политици като Антон Страшимиров, Григор Пърличев, Алеко Константинов, Петко Р Славейков, Димитър Димов, съветника на английската кралица Джон Бризби, бразилката Дилма Русеф, които по един или друг начин имат своя житейски епизод, свързан с Габрово и региона.

Книгата на Ангел Ангелов е любопитна, изследователски добросъвестно написана и с безспорен принос към историята на образователното дело в Габрово.

Александър Павлов РАЗКАЗИ И СТИХОТВОРЕНИЯ БЕЗ ГРИМ

Поредната книга на уникалното писателско явление Александър Павлов от село Велковци. Тя отбелязва един забележителен юбилей –неговата 90 годишнина.

В книгата са събрани най-добрите разкази на този сладкодумен разказвач от предишните му книги със същото заглавие. „Избраното“ на даден писател е една своеобразна творческа визитка. А в случая с Александър Павлов в нея можем да запишем: искреност на разказването, народна мъдрост, хубав сочен език, честност и любов към читателя.

Димитър Гиргинов.

ПЪРВИЯТ ректор на Техническия университет – Габрово

Книгата на Димитър Гиргинов е посветана на основателя на Техническия университет в Габрово проф. инж. Весел Савов. До голяма степен професионалният живот на професора е свързан с историята на университета, както и с историята на образователното дело в града, поради което тя има още по-голямо значение. Авторът изключително скрупульозно е проследил живота на проф. Савов, развитието му на професионалист в избраната област, трудностите и успехите като ръководител на учебното заведение и отделни негови звена. Книгата е снабдена с голям обем снимков материал: дипломи, удостоверения, заповеди, протоколи, рецензии, фотографии. Получила се е една добра симбиоза от документални материали, скрепен от авторското слово, лаконично, точно, както подобава за човек на техническите науки. Мисля, че книгата ще е интересна за академичната общност, както и за хилядите студенти, възпитаници на Габровския технически университет.

Росен Гъдев

ДВЕ ШЕПИ ЛЮБОВ

Стихосбирката „Две шепи любов„ се отличава с много чувственост, мечтателност и доброта. Основната тема в нея, както сочи заглавието, е за любовта. Навремето един поет беше написал, че за всяка възраст има и любов, както и за всяка любов има възраст. Любовта в стихосбирката на Росен Гъдев е късна, но не чак толкова зряла, а по-скоро по младежки мечтателна и копнееща, въобразена и непостигната.

На поета не му липсва самоиронията. Откриваме я в стихотворения като „Вятър и песен“, „В роля влязох и успях“, „Елегия за числото 7“, но точно в стихотворенията за любовта на възрастния мъж тя почти не се среща, което донякъде е предало на тези стихотворения известен наивитет и като чувство и като изразност.

Стиховете, посветени на любовта, са мислени по-скоро като текстове на песни, личат заниманията на автора с музика, често се използват клищирани поетизми, флексивни рими, които търсят благозвучието, но резултатът е монотонност на изказността. Други стихотворения като „ Триптих за Варна и един поет“, „Усещане“, „Поетите“, в които стихът е по-сетивен, съкровен и дълбок, резултатите са други – изразността е конкретна, оригинална, въздействаща. Заслужава внимание и романтическия „протест“ на поета срещу отчуждението, суетата, материалността на живота на съвременния човек („Модерното ни време“, „Размисли след мача“).

Петър С. Иванов

ЗА БЪЛГАРСКИТЕ РАБОТИ

Тази книга на Петър Иванов е съставени от кратки публицистични материали върху българската история с две централни теми, травматични за българската народопсихика и силно изкусителни, както за професионални историци, така и за дилетанстващи такива: Македония в българската памет и социалистическото (комунистическо) минало. Личат си пристрастията на автора, неговият искрен патриотизъм и стремеж към истината. Но той повтаря грешките на лаика историк да не се доверява на достиженията на историческата наука, липсват познания на основни източници по темите, за които пише. Все пак неговите текстове са публицистични, а това означава, че те позволяват и една по-голяма волност на тълкуванията. Тяхната задача е да се усъмнят в общоприетото, да изкажат лично мнение и пристрастие по даден проблем. Разбира се, ако беше жив авторът, би могъл да ме опровергае, че се позовава на факти и това е така, но когато се пропускат и други факти по темата, тогава нещата наклоняват към субективната позиция.

Протойерей Стефан Стефанов

ПУСТИНЯТА КАТО РАЙ

Поетическата книга на протойерей Стефан би трябвало да е истинска наслада за душата на вярващия. Тя ни пренася в метафизичната родина на поета, Християния, дарява ни с искрената вяра на автора, с екстазите на неговото общуване с божествения дух. Стиховете звучат омиротворяващо, внушават спокойствие, любов и надежда.

Поетическият език е опростен откъм образност, често си служи с богословска понятийност, изпълнен е с истинско чувство и благослов към читателя.

„Книгата пренася в един друг свят, трансцендентен по своята същност, който е единствено приемлив за лирическия аз, изпълнен с него – извън него„се живей немислимо“, това е белият свят на светлината, който носи всеки от нас и просто трябва да го открие.

Петър С. Иванов

И РЕЧЕ БОГ

Стихосбирката на Петър Иванов е събрала негови стихове, посветени на България и на всички герои и обикновени хора, милеещи за своята родина. Искреният патос и апологетика на българското, както и заклеймяването на онези, предали своята страна, напомнят на една друга епоха в българското културно развитие – Възраждането. Образец на писането на тези патриотически стихове е Иван Вазов. Авторът използва неговата риторика, заглавия на стихотворения, понякога волно или неволно негови образи и стихове. Друг е въпросът, че поетиката на Вазов е била актуална за неговото време. Днес има други читатели, с други нагласи към родното, с други очаквания към поезията. Но все пак е добре да отдадем дължимото на автора, безрезервно влюбен в своята родина, който дори в опитите си да пише интимна поезия, отново пише за „българските работи“ с болка и надежда.

Румяна Халачева

ДЪЛБИНИТЕ НА ДУШАТА

Книгата на Румяна Халачева е написана с искрената вяра, че ще помогне на много хора да проумеят истината за световните процеси, да намерят вътрешна хармония, да постигнат самопознание. В съдържателния си пласт книгата се основава на езотерични учения и практики и на фейсбук-публикации за световната конспирация, което значително олекотява посланията на тази книга, нещо повече, прави ги наивни.

Препоръчвам на авторката, ако иска да се осланя на източната мъдрост да ползва автентичните текстове на будизма, даоизма, индуизма – много от тях са преведени на български. Има и много сериозни книги, посветени на „световната конспирация“, които не се осланят на фейк-новини, а на документи и факти. Една от книгите на големия лингвист и публицист Ноам Чомски е озаглавена „Кой управлява света?“

Относно художествените качества на романа на Р. Халачева трябва да отбележа неосъзнатостта на жанра, какво точно пише – роман, езотерично-дидактичен текст, фентъзи или фантасмагории? Има нужда и от още много работа по психологическото изграждане на образите, диалозите, композицията и др.

Генчо Витанов

ВИСОКО НАПРЕЖЕНИЕ

Книгата на Генчо Витанов е събрала, както сочи подзаглавието, разкази, спомени, стихотворения. Аз не бих отделил спомените от разказите, не само защото някои от тях са белетризирани, а и защото във всеки текст на писателя личи пластическото майсторство да изобразява и психологическото майсторство да доближи читателя до емоционалния заряд, да го накара да се емпатира в атмосферата на съответния текст.

Една част от спомените са лични, интимни. Някои от тях имат значение само за самия автор и неговите родственици и е можело да бъдат спестени. Все пак тези спомени ни потапят в едно друго време, с друг бит и ценностна система и биха били интересни за младото поколение любопитни читатели.

Много интересни са бележките за видни дряновци, представители на изкуствата и науките, които макар и кратки, добавят убедително психологически щрих към техния цялостен портрет. За мен най-силният текст в прозаичната част на книгата е разказът, с който тя започва „Песента“.

Стихотворения на Генчо Витанов са разнообразни като тематика и жанрова постановка. Това, което със сигурност е обща черта за всичките, е специфичният поетически нерв на тази поезия, стремежът да се изгради релефен образ, който да сугестира читателя, разнообразието от изразни средства и ритмична организация, и не на последно място, културният пласт, подплатил авторовите идеи.