Актрисата Мая Новоселска: „Трудно се издържа без духовност в битието, а на радиостанциите има малко музика, тъга, мечти”

<p>В Деня на шегата - 1 април, тандемът Мая Новоселска
Актрисата Мая Новоселска: „Тру

В Деня на шегата - 1 април, тандемът Мая Новоселска и Теди Москов гостува в Габрово с моноспектакъла „Едно малко радио“. Вълнуваща среща, в която персонажът на героинята имаше какво да каже на публиката - смях, поднесен с малко тъга в една

Актрисата не е гостувала в Габрово от далечната 1996 година. В приветствието си зам.-кметът Нела Рачевиц увери актрисата и режисьора, че са винаги добре дошли.
След овациите по време на представлението и тези в края на спектакъла, с които публиката многократно награди актрисата Мая Новоселска и режисьора Теди Москов (мозъка на спектакъла, по думите й), тя благодари за поканата да гостуват с пожелание: „Да бъдем щастливи и няма да се предаваме!“


- Г-жо Новоселска, в Деня на шегата донесохте ли доза смях?
- Да, представлението има доза смях. Но не бурен, а тихичък, ободряващ смях. Вие, балканджиите, се славите като много предприемчиви, хора с бодър дух.
- На кои радиостанции превключвате?
- Радиостанциите на човешката душа. На мислите, които се въртят в главата ми, въображение, мечти. Мисля, че човек няма как да оживее без тези неща. Защото бита, както пише Мила Кудрина, битието трудно се издържа без духовност. На радиостанциите има малко музика, тъга, мечти.
- Музиката не е ли първата Ви любов?
- Да. За голямо съжаление, на нищо не съм свирила, но съм пяла. Започнах точно с радиостанциите. Нали в онова време някой род музика беше забранен. Като чух Рей Чарлс, Стиви Уондър, се влюбих в тяхната музика - соул, джаз - музиката на черните. Музиката на Ив Монтан, на Едит Пиаф открих малко по-късно, защото тя е повече на предишното поколение.
- На какво се смее зрителят? 
- Много е странно, че всеки се смее на различни неща. А във всеки град публиката е много различна. Ще ми бъде много интересно на кои места тази вечер тя ще реагира. Спектакълът няма сюжет. Той е по-скоро калейдоскоп, който се върти, мозайка. Двамата с Теди харесахме текстовете на Фелини, Мастрояни, Юрий Олеша, на румънеца Чоран, който е поглед на философ, и други, които са насочени в различни посоки. Например мисълта на Чоран: „Да живееш, означава да се нагаждаш“, „Всеки, който не е умрял от глад, предизвиква подозрение“... Ха, ха, ха...
- За какво се иска смелост във време на съмнителни ценности? 
- Не е много лесно, защото в един момент си казваш: „Аз ли съм лудият или всички полудяваме?“. Това е една много тънка граница. Ако човек си чува гласа на сърцето, дори когато този глас не е много приятен, мисля, че няма много да греши. Ако емоцията и разумът вървят ръка за ръка, ще бъде много добре, защото понякога разумът ни тегли в не толкова добра посока. Тогава сърцето казва: „Аха, недей натук. Върни се!“...
- Как е при вас, актьорите?
- Много рядко има представления, при които нещата да не минават дълбоко през сърцето. Излезеш ли на сцената, сърцето ти е отворено. Няма начин. 
- Къде е силата на актьора?
- Според мен тя е в приятелството с публиката. 
- Слушате ли режисьора?
- Зависи. С Теди работим заедно. Аз му вярвам. 80 процента му вярвам. Той - също. Просто имаме почти еднакъв поглед към нещата и това улеснява работата.
- От какво се вълнувате с поглед напред?
- За роля - не. Вълнува ме животът. Светът ме вълнува. 
- А в Габрово?
- Тъй като Теди си е габровец, половин габровец (майка му Рада Москова е габровка), когато идваме до Габрово, го чувствам като много близък град. Един хубав български град, в който много приятно се диша. Такава красота в него са църквите, особено бялата („Успение Богородично“). Усеща се, има го българския дух. 
- От какво се зареждате двамата с Теди Москов?
- От хубава книга, хубава музика, хубав, смислен разговор с приятели, дори с непознати приятни хора, с които може да си кажеш приказката.
- Какво е да сте носител на много награди? 
- Разбира се, че радват, но след два-три дни... животът продължава. Продължава борбата с битието. 
- Очаква ли Ви скоро премиера?
- Наистина след „Херкулес и Авгиевите обори“ в Народния театър (през декември 2013 година) ще има нова. Тя ще е по красиви стихове на едно съвременно момиче. След това, живот и здраве, ми се иска да направя едно музикално представление (моноспектакъл) с аранжименти и участие на музиканти. Още сме в преговори в кой театър.
На габровци пожелавам бодър дух и само напред.
 
.

Коментирай!

За да коментирате, влезте в профила си или се регистрирйте. Ако нямате регистрация, може да се регистрирате тук. Можете директно да коментирате чрез профила си във Facebook.

0 коментара

Към началото
  1. Още от Театър

Календар

ПОН ВТО СРД ЧЕТ ПЕТ СЪБ НЕД

Адрес "100 вести"

И това го има"

Виц на деня