75 години от кончината на Балканския лъв, който надви най-силните борци в света

В нея са включени оригинални архивни снимки, фотокопия, материали от чествания на други годишнини, издания за Дан Колов – книги и брошури, както и текстове, които представят неговия жизнен и спортен път. За Дан Колов, наричан Балканският лъв, разказва уредничката в Историческия музей Ивета Миленова.
Дан Колов – това е име, което и днес е известно на всеки. Популярност и слава, победи и престижни награди, щедрост и доброта, както и малко тъга, се вплитат в тази човешка история, началото на която е в Севлиевския край. Споменът за Дан Колов е жив. Пази се в архивите, във фондовете на музеите и най-вече в сърцата на хората. Със спомени за него е изпълнена и къщата, която той изгражда в родното си село Сенник, превърната в Дом-музей „Дан Колов”.
Родителите на Дан Колов дошли от тревненските села - здрави балканджии с пословична сила. Предпоследното им дете - Дончо, се ражда на 26 декември 1892 г. След ранната смърт на баща си малкото селско момче тръгва на гурбет в Унгария още ненавършило 13 години.
В края на октомври 1909 година Дончо Колев Тревненски пристига в Америка с надеждата за по-добро бъдеще в страната на неограничените възможности. Без образование и квалификация, той е принуден да се захваща с най-тежката работа първо в Ню Йорк, сетне в Скалистите планини и по поречието на Мисисипи, където получава медал „За достойна работа”. Млад и видимо силен физически, Дончо скоро изпитва първата тръпка от голяма победа – първо в любителска среща, а след това срещу професионален борец.
С желязната му воля и огромното желание да се бори и побеждава са принудени да се съобразяват всички. Става известен в борбата свободен стил – кеч ес кеч кян. Влиза в схватки и побеждава най-силните мъже по това време. В Ню Йорк и Чикаго, Детройт и Филаделфия, Сан Франциско и Лос Анджелис той допира на тепиха плещите на Чудото от Небраска Джо Стечър, Джим Броунинг, Джак Шерей, Руди Дудес, Ед Левис... По време на първото чуждестранно турне в Япония пред неудържимата му сила и ловкост отстъпва дори кумирът на японците Джики Хиген. Следващото дълго турне започва с Аржентина и Бразилия. Следва Китай, където победата над борец, наричан „Геният на борбата”, е поредната, с която се утвърждава световната му слава. Гастролира и в Африка. Славата вече работи за него, той е смятан за непобедим.
След завръщането от Япония в САЩ побеждава повечето изявени американски борци. До края на кариерата си не успява да си уреди двубой с носителя на световната титла Джим Лондос, който всячески избягва среща с могъщия българин. Европа е следващата стъпка на утвърдения вече борец към световната слава. През лятото на 1933 г. той пристига във Франция и с това започва златният период от неговата кариера.
Многократно му предлагат да приеме американско поданство, но той е непреклонен: „Не мога да се откажа от България никога”. С българското си име и гражданство побеждава навсякъде - в Америка и Азия, в Европа, Австралия и Африка - всички се прекланят пред Балканския лъв. Заради феноменалната му сила, издръжливост и пъргавина, както и бързината на мисълта му при съвършеното прилагане на множество хватки, пресата с уважение и възхита го нарича Кралят на ринга. „Всички ме познават. Аз съм Дан Колов” – има основание да заяви нашият земляк преди триумфалното си завръщане в Родината. Скоро след това с победа над Анри Деглан става европейски шампион по свободна борба и носител на диамантения пояс.
Славата не го променя и той остава същият добряк и дарител с благородно сърце. В края на 30-те г. желязната му физика е победена от нелечимата по това време туберкулоза. Дан Колов издъхва, ненавършил 48 години, на 27 март 1940 г. С огромна скръб е изпратен в последния му път. Погребан е под красивите върхове на Балкана, в двора на църквата в родното село, където легендарният исполин намира покой.