190 години от рождението на Григор Пърличев, учител в Априловска гимназия през учебната 1879/80 година

Grigor-Parlichev-katoucitel-v-Aprilovska-gimnazia-17-03-2020.jpg
190 години от рождението на Григор Пърличев, учител в Априловска гимназия през учебната 1879/80 година

190 години от рождението на Григор Пърличев, учител в Априловска гимназия през учебната 1879/80 година

"Българин съм ... Не се отказвам

от своята народност!“

Георги Пърличев

 

Македонистите от днешната Република Северна Македония са обявили българския възрожденски просветен и културен деец, поет и писател Григор Пърличев за „етнически македонец“ и са го превърнали в знаме на македонистката теория. А истината е, че той с гордост сам винаги е заявявал, че е българин по рождение.

Григор Ставрев Пърличев е роден преди 190 години на 18 януари 1830 г. в бедно българско занаятчийско семейство в град Охрид. Син на Ставри Пърличев и Мария Гьокова. Негови по-големи братя са Никола и Иван Ставреви Пърличеви, родени и живели в град Охрид. Сестра му Зографина Ставрева Пърличева е родена 1818 година. Омъжена била за Пармаков и живели в град Охрид. Имали двама сина: Климе и Иван.

Когато Григор Пърличев е само на 6 месеца умира баща му Ставри и той остава сирак. Майка му Мария сама отглежда децата си като работи по чужди домове. Живеят при дядо си в неговата къща. Когато е още на четири години дядо му започва да го учи да чете гръцките букви. След това учи в гръцкото килийно училище в Охрид. След две години постъпва да учи в българското училище в Охрид при учителя Димитър Миладинов, българин. В 1848 г., на 18 години, става учител в Тирана, Албания, която също е турско владение. Учителствува една година и със спестените 2 000 гроша през 1849 г. отива да учи в Атина, Гърция. Записва се във факултета по медицина на Атинския университет. след една година парите му свършват и през 1850 г. е принуден поради липса на пари да прекъсне следването си.

От Атина Григор Пърличев се връща в Македония и от началото на учебната 1850/51 година в продължение на девет години учителствува в Охрид, Прилеп, село Белица, Охридско и др. Със спестените пари от учителствуването отново отива в Атина и се записва във втори курс на Медицинския факултет. Медицинските науки не го влечели и в 1860 г. той се прехвърля да учи филология в университета. През тази 1860 г. той участва в провеждания в Атина ежегоден поетически конкурс със своята поема „Арматолис“ (Войводата) написана на гръцки език. Поемата му е класирана от журито на конкурса с председател професор Рангавис на първо място. Григор Пърличев е награден с лавров венец и значителна сума пари. Литературната общественост в Атина го обявява за втори Омир. Затова изненадата на проф. Рангави, председател на журито на конкурса, е много голяма, когато ма въпроса му какъв е по народност Григор Пърличев отговаря, че е българин. Гръцките власти му предлагат след като е написал толкова хубави стихове на гръцки да го наградят с гръцка кралска стипендия да учи в Англия или Германия и след това да работи в Атина за развитие на гръцката култура. На това гръцко предложение Григор Пърличев отговаря: „Обичам народността си повече от живота си. Българин съм. Не се отказвам от народността си“.

По това време наклеветените от гръцки духовници братя Димитър и Константин Миладинови и хвърлени в цариградска тъмница са отровени и умират. Григор Пърличев дълбоко скърби за тях. Тяхната смърт е причината той да се дистанцира от елинизма в България. Напуска Атина и се връща в Охрид да учителства. Става водач на българското население в борбата срещу гъркоманите в града. Допринася много за въвеждане на българския език в българските църкви и училища в Охрид от началото на месец ноември 1868 година. Владиката Милетий и българи гъркомани го наклеветяват пред турските власти, че е бунтовник. На 26 срещу 27 ноември 1868 г. турски жандарми го арестуват в дома му заедно с брат му Иван. Откарват ги в турския затвор в Охрид. Там заварили затворени и синовете на сестра му Зографина Георги и Климент. На следващия ден брат му Иван и племенникът му Климент са освободени от затвора, а него и другият му племенник Георги откарват с конвой от 60 турски жандарми в затвора в град Дебър. След време в затвора в Дебър е докаран брат му Иван. В затвора живеят в страшна мръсотия, подлагани на разпити, боледуват тежко. В затвора в Дебър прекарват до месец януари 1869 година. Тогава дошли от Охрид седем български първенци и донесли молби и пари за освобождаване на Григор Пърличев, брат му Иван и племенникът му Георги. Дарили богато българския владика Антим и на Коледа той уредил да ги пуснат от затвора. Владиката Антим отвежда Григор Пърличев в митрополията. На 16 януари 1869 г. заедно с брат си и племенника си тръгват от Дебър за Охрид. След това на 20 януари 1869 г. турците отново арестуват Григор Пърличев и го отвеждат в Дебър. Трябвало да плати 20 бели миджидии, след което го отвели в митрополията, където го държат до месец април 1869 г. От Дебър освободен се връща в Охрид. Отново въвежда българския език в църквите и училища в Охрид. Изгонват владиката Милетий от града. След победата над гъркоманите Григор Пърличев се оженил за Анастасия Христова Узунова, сестра на възрожденския охридски учител Димитър Христов Узунов.

В 1874 г. в Охрид идва българският владика Натанаил който по неизвестни ми причини започва да гони учителя Григор Пърличев. След като 18 години непрекъснато е учителствал в Охрид, владиката Натанаил успява да го уволни. Една година учителства в град Струга. Тук спестява пари, оставя на семейството си 2 000 гроша в Охрид и заминава за София.

Министър-председателят и министър на народното просвещение Тодор Бурмов, родом от Габрово, назначава Григор Пърличев за учител в Априловската класическа гимназия в родния си град за учебната 1879/80 година да преподава класическите езици латински и старогръцки. Тъй като нямало подготвени ученици да изучават старогръцки език, той преподавал в габровската гимназия латински и френски. Бил също класен ръководител. Наскоро след започването на учебната 1879/80 г. Григор Пърличев произнася пламенно слово пред учителите и учениците от Априловската, в което той се обръща към учителите и учениците с думите:

Помнете, прочее, че майка България е в окаяно състояние; помнете, че майка България е разкъсана на пет части. Когато всички народности се съединяват, България биде разединена. Никога не забележила толика неправда. Майка България като притърпе зверския ярем в разстоние пет векове, днес тя плаче по изгубените си чеда Македония и Тракия“.

Оригиналният текст на словото е открит в ръкописния архив на Григор Пърличев от сина му Кирил Григоров Пърличев, който е публикувал в своята статия „Към характеристиката на Григор Ст. Пърличев“, в-к „Македонски преглед“, год. IV, 1928 г., кн. 2, стр. 121-122. По времето, когато е учител в Габрово в писмо до Константин Иречек в София той се оплаква, че не може да свикне с по-суровия климат и габровското наречие. Моли К. Иречек да го премести в София.

През учебната 1880/1881 г. Априловската гимназия е преустроена от класическа в реална, в която латински не се изучавал и Григор Пърличев е освободен. Напуска Габрово и се връща в Македония. Учителства в Охрид, Битоля и българската гимназия в Солун. От 16 април 1884 г. до 1 май 1885 г. пише своята „Автобиография“ когато е учител в Солун.

Със съпругата си Анастасия Хр. Узунова имали три деца: дъщерите Луиза и Деспина и син Крил. Луиза била омъжена за Николаки Манев, аптекар в Охрид.

В 1889 г. Григор Ст. Пърличев се пенсионира и се прибира да живее в родния си град Охрид, където умира през 1893 година.

 

 


Коментирай!

(при коментар без регистрация, написаното автоматично се проверява за спам!)

0 коментара

  1. Още от Памет

Към началото