150 годинини от откриване на мъжката гимназия в Габрово. Цани Гинчев - един от първите учители в нея

Те реформират училището и го обявяват за седмокласна гимназия. Един от първите учители в нея е Цани Гинчев.

Цани Гинчев е известен български учител, писател, етнограф, публицист, историк и поет, който допринася много за развитието на българската просвета, литература и култура и духовното издигане на народа ни. От месец юли 1872 г. до месец май 1876 г. е учител в Габровската мъжка гимназия по естествена история, ботаника и химия. Неговият брат Петър Генчев е учител по това време в Габровската гимназия.

Цани Гинчев е роден около 1834 г. в град Лясковец. Баща му се казвал Гинчо Цанев Шкипърня и по професия бил градинар. Дядо му Цани, на когото е кръстен бил по професия дърводелец. Турците му извадили прякора Шкипърнята, което преведено на български означава Брадвичката. Цани Гинчев учи в продължение на четири години в Светогорския метох в град Лясковец, където изучава буквара, наустницата, псалтиря, апостола, светчето, четене славянски, хесап /смятане/ и писане на писма. След това за известно време учи в Търново при даскал Никола Златарски. Напуска училището и отива в Букурещ, Румъния, където работи като градинар. В 1848 г. се премества от Букурещ в Белград, Сърбия, където работи като градинар още пет години.

Със спестените пари от градинарството от 1853 г. до 1857 г. учи в Българската гимназия, но не успява да се дипломира. В 1857 г. в Белград пристига Георги Сава Раковски. Цани Гинчев се сприятелява с Раковски. През есента на 1858 г. Георги Раковски заминава за Одеса, Русия. В Белград под влияние на Вук Караджич и други сръбски просветители у него се ражда интерес към българския фолклор и той започва да събира народни песни, приказки и др. В края на 1858 г. Цани Гинчев се премества от Белград в Одеса. С приятеля си Георги Раковски живеят в една квартира. Записва се да учи в Одеската семинария. И тук продължава да събира песни, приказки, поговорки и гатанки. Заедно с Георги Раковски пишат упътване за събиране на фолклорни материали, което озаглавяват „Показалец“. Цани Гинчев полага много грижи да разпространи „Поаказалеца“ сред българските емигранти в Румъния и Бесарабия. Много от събраните от него фолклорни материали Георги Раковски публикува в „Показалец“ и „Българска старина“. През 1860 г. Раковски напуща Русия и от тогава връзките на Цани Гинчев с него прекъсват.

През есента на 1860 г. Цани Гинчев също напуска Одеса и заминава за Киев. Тук се записва като волнослушател по естествени науки в университета „Свети Владимир“. Посещава лекции по естествени науки, история, езикознание, археология и история. Издържа се от дарения и свои средства. Тук Цани Гинчев се увлича от идеите на революционните демократи Н. Г. Чернишевски, Добролюбов, Т. П. Шевченко. Под тяхно влияние Цани Гинчев оформя народническо-просветителските си възгледи.

В Киев Цани Гинчев учи само две години. От 1862 г. до 1869 г. в продължение на седем години той работи като учител в българското село Караагач в Бесарабия. През 1864 г. си идва в България и се оженва, след което отново се връща като учител в Караагач. Тук се запознава с полски емигранти, от които купува оръжие, което после пренася в България. В Караагач, Бесарабия Цани Гинчев продължава да събира български фолклорни материали, които през 1868 г. публикува в списание „Общ труд“ издавано в Болград, Бесарабия.

През 1870 г. Цани Гинчев се връща в България и става учител в Русенското класно мъжко училище. Тук заедно с учителите Димитър Енчев и Нестор Марков реформират учебното дело в град Русе, изработват нови учебни програми. В класното мъжко училище той преподава естествена история, български език и черковно-славянски. Свързва се с русенски свободолюбиви младежи около читалище „Зора“, изнася неделни беседи в него. В Русе Цани Гинчев написва и издава книгите „Български басни“ /1870 г./, „Учебник по земляделието“ /1871 г./ и баладата „Две тополи или неожидана среща“ /1872 г./.

През месец юни 1872 г. Цани Гинчев става учител в Габровската

мъжка гимназия, където учители са Райчо Каролев, Иван Гюзелев и брат му Петър Генчев. Цани Гинчев преподава в Габровската мъжка гимназия естествена история, ботаника и химия. Още през учебната 1873/4 година Цани Гинчев доставя учебника по химия на Роско на руски език и го раздава на учениците. При преподаване на ботаника и зоология той използва за онагледяване на учебния материал растения и животни и техни органи. Показвал рисунки, а на черната дъска правил скици. Водил учениците из околностите на Габрово, където на място ги запознавал с отделни растения и насекоми, с някои природни и исторически забележителности. Учениците му събирали цветя, билки, минерали, вкаменелости и др., с които попълвали училищните кабинети. Той слага и началото на кабинета по химия, правел в уроците някои несложни химически опити.

Цани Гинчев използвал в уроците всеки възможен случай да възпитава в учениците патриотични чувства, за да станат родолюбиви граждани. Разказвал им за историческото ни минало, за качествата на българина, за величието на България по времето на царете Крум, Симеон, Асен, Петър, Калоян и Самуил. В спомените си неговият ученик Станимир Станимиров от Габрово пише: „Омразата ни към всичко турско се удвои и утрои и чини ми се, че ако подир това дядо Иван би ни предложил да избягаме Балкана, да вдигнем бунт против турското правителство, ние бихме тръгнали подир него без да му възразим нито думица“.

Учениците от Габровската мъжка гимназия на Цани Гинчев, между които са били и Димитър Благоев, Алеко Константинов, Иван Бракалов и други са виждали в своя учител човек с обширни познания, отзивчив и сърдечен, трудолюбив и откровен. П. Радославова, негова ученичка пише: „В часовете при него се чувстваше празник. Не със свиване на сърцето, не със страх се чакаха неговите часове, а с тиха радост, която блика в юношеската душа пред узнаване на нещо ново, хубаво и светло“.

В Габрово учителят Цани Гинчев работил за революционното пробуждане на населението и за подготовката му за въстание. Димитър Благоев, ученик на Цани Гинчев в Габровската мъжка гимназия го характеризира не като борец за национално освобождение. Другият негово ученик Станимир Станимиров пък пише: „Деде Цани беше пръв от учителите ми, който захвана да ми говори за любов към отечеството и омраза към тираните“. А неговият колега Нестор Марков, учител в гимназията, пише в своите спомени за подготовка на въстанието в Габрово, че Цани Гинчев имаше един шнуцер /револвер/, донесъл го от Бесарабия, дето го купил от поляци, пушка и ятаган. След потушаване въстанието в Габрово през месец май 1876 г. турската власт арестува учителите от гимназията, в това число и Цани Гинчев, защото са наклеветени, че са бунили населението е Габрово. Учителите са откарани в търновския затвор, където прекарват три месеца. След дадената обща амнистия от турското правителство габровските учители са освободени от търновския затвор, но им забранява да се върнат за учители в Габрово. Цани Гинчев става учител в Търново. След Освобождението работи като училищен инспектор във Врачанското учебно окръжие. От 1886 г. до пенсионирането си на 1 септември 1893 година за 30 годишна служба е учител в Девическата гимназия в Търново. През м. юли 1894 г. участва в конгреса на българските писатели в София. На банкета вечерта се простудява силно и на 26 юли 1894 г. умира в София. Погребан е в Софийските гробища с държавни разноски и с много големи почести.