137 години от Съединението на България

 В Габрово празникът ще бъде отбелязан с поднасяне на венци и цветя пред паметника на Чардафон. Мероприятието е насрочено за 10 часа.
В Трявна ритуалът ще е пред паметника на Петко Славейков - започва в 10.30 часа. Със Съединението тревненци свързват името на капитан Райчо Николов - роден в село Райковци, нелепо загинал в Пловдив. Той преплувал Дунав, за да предупреди руските войски за готвеното от турците настъпление.
Петко Славейков е неразривно свързан със Съединението. С указ на Княз Александър I той е назначен за член на Комисарството в Южна България заедно с д-р Георги Странски и Йоаким Груев. Комисарството има за задача да ръководи бившата автономна област Източна Румелия до окончателното административно и юридическо сливане с Княжество България. Затова е естествено тържествата да са пред паметника в парка пред Районния съд.

МАИР „Боженци“ отбелязва два празника на 6 септември – денят на Съединението и 58 години от създаването на музейната институция. По традиция на рождения ден на музея гостува ФА „Сивек“. Мястото е мегдана на Боженци, a часът е 12:00.
Концертът е посветен на Европейските дни на наследството.

Там ще бъде експонирана изложба „Изкуство върху коприна с полъха на Балкана и морето”, дело на Школата за приложни изкуства в Габрово на Ива Пенчева, за която „100 вести” писа миналата седмица. Нейните творби ще могат да бъдат разгледани до обедните часове на деня. Празничната програма ще продължи в 11:00 часа с обръщение на кмета на Община Трявна г-жа Силвия Кръстева, както и с патриотични стихове, изпълнени от възпитаници на ДГ „Калина”, ОУ „Проф. Пенчо Н. Райков” и СУ „Петко Р. Славейков”. В знак на признателност и почит към делото и заслугата на Петко Славейков, в края на отбелязването ще бъдат поднесени венци и цветя от официалните лица, както и от жители и гости на града.

Съединението на България

След Берлинския конгрес от 1878 г. България е разделена на Княжество България и Източна Румелия (в пределите на Османската империя). Останалото под османска власт българско население се стреми към обединяване с освободените българи.
Така през 1880 г. е създаден Българският таен централен революционен комитет (БТРЦК), чиято основна задача е да осъществи обединението на Княжеството с Източна Румелия. За да се координира работата с местното население, се учредяват и комитетите „Съединение”.
През февруари 1885 г. начело на БТРЦК застава Захари Стоянов, който подкрепя идеята Съединението да стане под скиптъра на княз Александър Батенберг.
Ролята на българския княз в този момент е решаваща, защото ако той, в качеството си на лоялен васал на Османската империя, откаже да признае акта на Съединението, въпреки силната народна воля, начинанието губи смисъл и било обречено на неуспех.
На 6 септември 1885 г. в Пловдив навлизат отрядите на Чардафон Велики (Продан Тишков) и майор Данаил Николаев. Арестуван е областният управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич. Създадено е временно правителство начело с д-р Георги Странски, което обявява присъединяването на Източна Румелия към Княжество България.
Два дни по-късно Батенберг с нарочен манифест утвърждава присъединяването на областта и приема да бъде титулуван занапред като княз на Северна и Южна България. Пристига в Пловдив и определя за свой помощник в Южна България д-р Странски. След продължителна дипломатическа борба на Цариградската посланическа конференция (1885-1886) Съединението получава признание с подписването на 24 март 1886 г. на Българо-турска спогодба.
Денят е обявен за официален празник на страната с решение на Народното събрание от 18 февруари 1998 г.

Знаме на Съединението

На зелен атлазен плат със сърмени конци е извезан български лъв с корона, изправен, стъпил на пречупено турско знаме, и текст: „За последното свързувание на целокупна България”, и три житни класа, символизиращи образите на трите части на България, както и годината 1884, а на обратната страна кръст и образите на светите братя Кирил и Методий.