135 години от рождението на Никола Конкилев – индустриалец, общественик, политик и дарител

Баща му е виден габровски гражданин: член на революционния комитет в града, създаден от Васил Левски, подвойвода в четата на Цанко Дюстабанов, опълченец. След Освобождението е член на Общинския съвет, кмет на Габрово, народен представител, член и почетен председател на Демократическата партия в града. Той е сред първите габровски индустриалци – собственик на чаркове за гайтани, съдружник във вълненотекстилни фабрики и един от основателите на Събирателно дружество „Троица” за производство и търговия с прежди, шаяци и гайтани.
Първоначално учи в Палаузовото училище, след което продължава в Априловската гимназия, но е изключен за непокорство. 
Изпратен е от баща си в Германия, където получава добро образование и практически опит – работи в текстилна фабрика, за да добие представа за производствения процес, учи във висшия отдел на търговското училище в Лайпциг (1904/1907 г.), след това работи в пасмантерийна фабрика и специализира в Белгия. По-късно, когато е собственик на фабрика, опитът му помага само по пушека на комина да разбере как работи котелната инсталация и да даде указания на огнярите.
След завръщането си в родината Никола Конкилев отбива военния си дълг в армията (май 1909 – 1 януари 1911 г.). От 16 април 1911 г. е назначен за управител на фабрика „Троица“. През 1912 година заедно с баща си регистрират собствена фирма „Христо Конкилев и син”. Верен на дълга си, Никола Конкилев участва във войните за национално обединение (1912/1913 г. и 1915/1918 г.) в 23-ти пехотен Шипченски полк.
След Първата световна война Кольо Конкилев отново се включва в управлението на АД „Троица”. От 1922 г. износът на гайтани за Турция, Гърция и Сърбия намалява, което го кара да пренасочи дейността на фирма „Христо Конкилев и синове” към пасмантерийно производство, като продължение на гайтанджийството. Първите опити започват през 1923 г. с производство на копринени гайтани и шнурове. По-късно производството е разширено, като към него се присъединява и брат му Цоньо. Изградена е специализирана постройка на модерно уредена пасмантерийна фабрика, наречена по-късно „Хрикон“ (по инициалите на баща им), на тяхно собствено място, край река Янтра (зад жилищен блок „Рачо Ковача“). 

Памукопредачна фабрика „Балкан“ АД – Габрово. 40-те години на ХХ век

В началото на 30-те години братя Кольо и Цоньо Конкилеви решават да инвестират печалбата от пасмантерийното производство в една модерна памукопредачна фабрика. Тя е изградена на терен в местността Клисурката (днес фирма „Мак“ АД). Активна роля в подготовката, организацията и строителството на фабриката отново има Кольо Конкилев. През ноември 1933 година са монтирани и пуснати в действие доставените от Германия машини, съоръжения и апарати. Постепенно фабриката се разширява и увеличава производството си. На 10 ноември 1934 г. е основано Акционерно дружество „Балкан” – памучна предачница – Габрово, което дава и името на фабриката. На 30 април 1935 г. Никола Конкилев излиза от „Христо Конкилев & синове“ АД – Габрово, което става собственост на брат му Цоньо заедно с фабрика „Хрикон“.
Като индустриалец Никола Конкилев притежава опит и знания, които му позволяват да анализира развитието на памукотекстилния бранш в България. Той призовава Управлението на БНБ да подпомогне съществуващите български памукопредачни фабрики, за да станат рентабилни и да задоволят нарастващите нужди от прежди на тъкачниците. Идеите си за инвестиции в бранша отстоява в писма до ген. Тодор Радев и председателя на Варненската търговско-индустриална камара. Той е добре запознат със стопанската политика на други държави и дава примери с Турция и Япония, където държавата подкрепя и дава предимство на националния капитал с цел максимална стопанска мобилизация.
Своите разбирания за развитието на едно успешно предприятие Кольо Конкилев се опитва да реализира в собствената си памучна предачница „Балкан“. 
Неговата мечта е да изгради предприятие с пълен цикъл на производство (комбинат),
в което суровият памук да се преработва до завършени текстилни изделия – платове, долни и горни дрехи. Всичко това той планира предварително и вижда осъществено в годините. Сградите на бъдещото предприятие, които се проектират, са нанесени на голям план, закачен в неговия кабинет. Освен модерни производствени сгради, се предвиждат комплекс от работнически жилища с баня и басейн, столова, просторна градина с дансинг, зимен салон за увеселения на работниците, голяма сграда за библиотека с научна, техническа и художествена литература. Голяма част от печалбите на фабриката инвестира в нейното разширяване и модернизиране.
Тези идеи не се реализират във времето поради различни проблеми – остри разногласия между братя Конкилеви, последвани от продължителен съдебен процес, началото на Втората световна война, последвалите политически промени и смяната на обществения строй в страната след 9 септември 1944 г.
Качествата на Кольо Конкилев като експерт в областта на памучния текстил са оценени на най-високо ниво. През зимата на 1940 година той е включен в тричленна делегация от Родовия съюз на памукотекстилната индустрия, която подписва в Москва договор с фирми от СССР за доставка на неограничени количества руски памук. По този начин текстилните предприятия, макар и временно, се спасяват от катастрофалното си състояние и е избегната опасността хиляди работници да останат на улицата.

Фабрика „Хрикон“ – Габрово. 1935 г.

Освен като рентабилно частно предприятие, работещо в интерес на своите акционери, Кольо Конкилев определя и друга функция на „Балкан“ АД – финансово да обезпечи учредената със завещанието му фондация „Кольо и Наца Конкилеви“. В завещанието, съхранявано в РИМ – Габрово, са предвидени средства за: читалище „Априлов – Палаузов“, църква „Св. Троица“, Априловската гимназия, БАН – София, ЖБД „Майчина грижа“, Писателския съюз, изграждане на родилен дом в Габрово, две училища, два моста, общински жилища и др. Не са забравени и работниците от предприятието – за тях са предвидени средства при старост или болест под формата на пожизнена пенсия.
Житейската философия на Кольо Конкилев изразяват думите му на последната страница от завещанието: 
„Целия си живот прекарах в труд. Годините след 1935 година посветих изключително на изграждането и организирването на „Балкан“ АД Памукопредачница, Габрово, за да може то да бъде основата на приходите на фондацията. Живях скромно. Работих усърдно. Всичко земно оставям в полза на обществото, за да бъда последователен на моята почтенна, безкористна и скромна политическа борба за народно добруване“.
След 9 септември 1944 г. Кольо Конкилев остава председател на УС, а съпругата му Нацка Конкилева е управител на дружеството. Те остават на тези позиции до национализацията, но под т. нар. „работнически контрол“ на профсъюзната и партийната организации в предприятието. За собствениците на частни предприятия обстановката вече не е благоприятна за стопанска дейност и за обичайния начин на живот. Кольо Конкилев е под наблюдението на новата власт, срещу него се събират сведения от доноси на различни лица – бивши работници в предприятието, жители от района и др. В тях се отбелязва, че от 1933 до 1942 г. фабриката е неколкократно разширявана, изградени са много сгради и постоянно се внасят нови машини, което е „много необичайно“.     
Според други към къщата, която си построява Кольо Конкилев на възвишение над фабриката, има стълба с прекалено много стъпала, което е „много съмнително“. Липсват сериозни и конкретни факти, за да се повдигнат обвинения, но това не пречи по-късно той да бъде въдворен в концентрационен лагер.
Освен индустриалец, Кольо Конкилев е активен общественик: член на Габровския общински съвет от февруари – декември 1920 г., ноември 1924 – февруари 1929 г. и  март 1933 г., на дружество „Юнак”, подпредседател на „Комитет 1 май 1876 г.“ до 1935 г., а през 1940 г. - негов председател, член  на Варненската търговско-промишлена камара. Като политическа принадлежност той е член на Радикалдемократическата партия и привърженик на Демократическия сговор. 
Всичко това дава повод на новите управляващи Кольо Конкилев да бъде обявен за „народен враг“, но най-вече, защото е авторитетна и влиятелна личност. 
Особено тежко става положението му след национализацията на частните предприятия и банки (23 декември 1947 г.). От 1949 до 1953 г. Конкилев е въдворен в трудово-възпитателно общежитие (ТВО). Преминава през концлагерите в село Николаево, Добрево, Ножарево, по-късно е преместен в ТВО - Белене (24 юли 1950 – 6 октомври 1953 г.).
Отново е арестуван през 1956 година и изпратен в Белене. Тук заболява и умира в болницата в Свищов на 23 април 1957 г., но датата на смъртта му не е съвсем изяснена. Гробът му и до днес остава неизвестен. 
През 1948 година предприятието на Никола Конкилев е преименувано на Държавно индустриално предприятие (ДИП) „Балкан” – Габрово. Към него са присъединени още няколко бивши фабрики и на 1 ноември 1958 г. предприятието се влива в ДИП „Васил Коларов” – Габрово. На неговата територия се създава Държавен памукотекстилен комбинат (ДПТК) „Васил Коларов“ – Габрово. 
Днес приемникът му - фирма „Мак” АД – Габрово, е единственото работещо текстилно предприятие в града. 

Иван Постомпиров – главен уредник в Регионален исторически музей – Габрово