135 години от рождението на Никола Конкилев – индустриалец, общественик, политик и дарител

Баща му е виден габровски гражданин: член на революционния комитет в града, създаден от Васил Левски, подвойвода в четата на Цанко Дюстабанов, опълченец. След Освобождението е член на Общинския съвет, кмет на Габрово, народен представител, член и почетен председател на Демократическата партия в града. Той е сред първите габровски индустриалци – собственик на чаркове за гайтани, съдружник във вълненотекстилни фабрики и един от основателите на Събирателно дружество „Троица” за производство и търговия с прежди, шаяци и гайтани.
Първоначално учи в Палаузовото училище, след което продължава в Априловската гимназия, но е изключен за непокорство. 
Изпратен е от баща си в Германия, където получава добро образование и практически опит – работи в текстилна фабрика, за да добие представа за производствения процес, учи във висшия отдел на търговското училище в Лайпциг (1904/1907 г.), след това работи в пасмантерийна фабрика и специализира в Белгия. По-късно, когато е собственик на фабрика, опитът му помага само по пушека на комина да разбере как работи котелната инсталация и да даде указания на огнярите.
След завръщането си в родината Никола Конкилев отбива военния си дълг в армията (май 1909 – 1 януари 1911 г.). От 16 април 1911 г. е назначен за управител на фабрика „Троица“. През 1912 година заедно с баща си регистрират собствена фирма „Христо Конкилев и син”. Верен на дълга си, Никола Конкилев участва във войните за национално обединение (1912/1913 г. и 1915/1918 г.) в 23-ти пехотен Шипченски полк.
След Първата световна война Кольо Конкилев отново се включва в управлението на АД „Троица”. От 1922 г. износът на гайтани за Турция, Гърция и Сърбия намалява, което го кара да пренасочи дейността на фирма „Христо Конкилев и синове” към пасмантерийно производство, като продължение на гайтанджийството. Първите опити започват през 1923 г. с производство на копринени гайтани и шнурове. По-късно производството е разширено, като към него се присъединява и брат му Цоньо. Изградена е специализирана постройка на модерно уредена пасмантерийна фабрика, наречена по-късно „Хрикон“ (по инициалите на баща им), на тяхно собствено място, край река Янтра (зад жилищен блок „Рачо Ковача“).