Защо избрах баскетбола?

Треньорите на баскетболния "Чардафон" обаче решиха да компенсират липсата на организирани занимания чрез онлайн подготовка - основно за физически качества. Антонио Станков пък отиде още по-далече в мотивацията на своите възпитаници - предложи им да напишат есе "Какво ми даде баскетболът". Примерът му бе последван и от другите наставници. Досега в рубриката участваха Виктор Ангелов, Павел Пенчев, Стефан Дянков, Валери Пейков,  Лора Янчева, Крум Ахилей. Днес автор е Яница Дончева, възпитаничка на ОБК "Чардафон", сега състезател на "Славия".

Бях пухкаво и отчасти доста лигаво момиченце в 4 клас, което беше свикнало да му изпълняват всички глезотии и което обичаше да „тероризира“ родителите си. Бях в междучасие, в класната стая на НУ „Васил Левски“, когато внезапно в класната стая влезе двойка, лъчезарна и усмихната, от мъж и жена, хванати под ръка. Те с усмивка на лице и едно топло чувство ни предложиха да се запишем да тренираме баскетбол. Първоначално не се заинтересувах, защото ходех на танци и не съм мислила за друг спорт. Но няколко месеца по-късно виждах как мои съученици тренират и се забавляват и реших и аз да пробвам и тогава започна всичко...
Не след дълго, откакто започнах да тренирам, спрях танците. Не можех да крия, че първоначално ми беше много трудно да започна да възприемам това, че треньорите бяха строги и държаха на дисциплина и спазване на часа до минута. Така лека-полека огънчето за този спорт започна да гори в мен. С нетърпение и голямо желание очаквах следващия турнир. Тренирах три пъти в седмицата и се чувствах прекрасно. Малко по малко започнах и да се променям.
След две години, когато тренирахме с девойките в МГ, забелязах, че не общувам много с другите момичета от отбора и че не съм си толкова близка с тях. Оттогава постепенно започнах да си говоря с тях повечко и да се сближаваме. Разбрах, че грешката е била в мен, защото, както казах по-горе, бях свикнала да ми угаждат на всичко и дори ме вземаха с кола от тренировките в МГ, което е на 5 минути от вкъщи. Тогава започна моята промяна и осъзнаване.
Продължих да тренирам, да се забавлявам на терена, да се сближавам с момичетата от отбора и след още две години, вече още по-осъзната, аз видях, че съм се превърнала в друг човек. Но друг човек в позитивната и добра сфера. Вече комуникирах по-свободно с хората, ходех и се прибирах сама от тренировки, не се отговарях вече на родителите си, научих се на дисциплина, което не ми беше познато дотогава, научих се да бъда точна и да организирам времето си. Всичко това аз дължа на своите треньори, на които съм страшно благодарна и много обичам. А относно момичетата от отбора, сега аз виждам едни хора, на които наистина мога да разчитам и мога съвсем спокойно да кажа на моя отбор с моите треньори: „Обичам ви, семейство!“. Но най-важното, което оставям за накрая да кажа, е, че открих нещото, което обичам да правя и ме пали - баскетбола. Благодаря ти, баскетбол, че ми даде воля, решителност и дисциплина!