Баскетболът - това са безброй емоции

Треньорите на баскетболния "Чардафон" обаче решиха да компенсират липсата на организирани занимания чрез онлайн подготовка - основно за физически качества. Антонио Станков пък отиде още по-далече в мотивацията на своите възпитаници - предложи им да напишат есе "Какво ми даде баскетболът". Примерът му бе последван и от другите наставници. Досега в рубриката участваха Виктор Ангелов, Павел Пенчев, Стефан Дянков, Валери Пейков, Лора Янчева, Крум Ахилей, Яница Дончева, Марина Стоянова. Днес автор е Микаела Николова.

Защо избрах баскетбола… Хмм много хубав въпрос, баскетболът не е само спорт, това са безброй емоции, които не могат да се опишат с една дума. Това е спорт, който изгражда характер и воля, спорт, при който няма значение на колко си години, колко си висок или какъв си по народност. Тази игра винаги е била всичко за мен, залата е моето убежище и място, където отивам, когато имам нужда от комфорт и мир.
Много пъти ми е идвало да се откажа, не си мислете, че и това не го има, но преди да го направя, си задавам въпроса защо съм започнала и през какво съм минала, за да стигна дотук и да стана това, което съм, и не се отказвам, защото знам какво ми е коствало.

Но всъщност какво - години наред тренировки, лишения, мачове, болка, победи, контузии, загуби и много труд. И продължавам… защо? Ами просто не си представям ежедневието без тренировки, без болежки, без свободно време! В никакъв случай не съжалявам за пропуснатите купони, кафета и дискотеки. Те не могат да се сравнят с тръпката да бъдеш победител. Тръпка, която ме държи с години.
И всъщност това е една връзка, изградена с времето, тя ми дава най-голямото уважение и любов към играта!