Лора Янчева:

Треньорите на баскетболния "Чардафон" обаче решиха да компенсират липсата на организирани занимания чрез онлайн подготовка - основно за физически качества. Антонио Станков пък отиде още по-далече в мотивацията на своите възпитаници - предложи им да напишат есе "Какво ми даде баскетболът". Примерът му бе последван и от другите наставници. Досега в рубриката участваха Виктор Ангелов, Павел Пенчев и Стефан Дянков, Валери Пейков. Днес автор е баскетболистката Лора Янчева.

Лора Янчева

Всичко започна по-скоро от любопитство, отколкото от любов към играта.
Нямах никаква идея какво изобщо е баскетбол? Като едно едва 14-годишно дете ми изглеждаше толкова просто - бягаш и хвърляш топката в някакъв обръч. Но уви, ето така започна всичко...
Как да не заобичаш играта? Толкова много ти дава и те научава. Дисциплина, приятели, отбор, учи те да се бориш, дава ти убежище, второ семейство и дом.
Баскетболът те изгражда като характер, прави те човек и ти дава хъс за победа на терена и извън него.
Всичко започва с първите мачове и първите големи тръпки. После продължава с всяка тренировка, всеки един мач и всички победи и загуби. Това те прави щастлив, всяка една емоция на игрището, битката и удоволствието от играта.
Баскетболът не е избор за ден, баскетболът е избор в продължение на дни, седмици, месеци и години. Месец след месец, година, две, запълнени с тренировки, почти всеки ден в залата осъзнаваш, че всичко си е струвало.
Удоволствието, което изпитваш от играта, не може да се сравни с нищо друго. Докоснеш ли се веднъж до топката, усетиш ли спокойствието, което ти дава този спорт, то тогава трудно би го оставил.
Играта ми даде много поуки и продължавам да научавам нещо ново всеки ден.
Разбира се, пред мен има още един куп уроци за вземане и много, много път за вървене.
Въпреки това знам, че баскетболът винаги ще бъде част от мен.
Ето затова обичам играта...