Юлия Симеонова: Една от целите е осигуряване на здравословен начин на живот и стимулиране на благосъстоянието за всички във

 Юлия Симеонова е един от лекторите на  конференцията "Сътрудничество за прилагане на зелени политики", която се проведе на 27 и 28 април, в Габрово, организирана от Национална синдикална федерация „Метал - Електро“ към КНСБ, която в партньорство с Община Габрово изпълнява проект „Сътрудничество за зелени политики“ по програма „Добро управление". Тя е специалист, икономист-финансист и по управление на човешките ресурси, заместник-председател на Управителния съвет на „Институт за социални и синдикални изследвания и обучения” към КНСБ.

- Какви са проблемите пред развиващите се страни, които намират отражение в Програмата за устойчиво развитие до 2030 г. и какви мерки за преодоляването им включват целите за устойчиво развитие на ООН в областта на зелените политики?

- Всяка от 17-те цели за устойчиво развитие има връзка със зелените политики, но ще се опитаме да откроим само няколко от тях:

Първата цел е и изкореняване на бедността повсеместно и във всички нейни форми, която изисква отделяне на ресурси за социални програми за хората с финансови затруднения поради риск от бедност, подпомагане на нуждаещите се чрез осигуряване на дом и условия за достоен живот, равен достъп до основни услуги като медицинска грижа, до възможности за работа и развитие, технологии и поощряване на предприемачеството. Съществено е развитието на умения у хората с по-малки финанси, така че да са по-добре защитени при екстремни климатични аномалии като наводнения, суша, както и други икономически, социални и екологични кризи, особено безработни и работещи бедни, етнически групи.

Втората цел е премахване на глада, постигане на сигурност на храната и по-качествено хранене и насърчаване на устойчиво селско стопанство е насочена към слагане на край на недохранването чрез по-добри програми за деца, майки и възрастни с контрол на качеството, осигуряване на безопасна, богата на хранителни съставки и достатъчна като количество храна през цялата година. За осъществяването на тази цел може да допринесе повишаването на земеделското производство, но и доходите на дребните фермери с грижа за околната среда, биоразнообразието на всеки регион и присъщите за региона ресурси, като бъдат защитавани разнообразните видове семена, реколти и селскостопански животни (домашни и диви), както и честно и справедливо да разпределят облагите от тези ресурси.

Третата цел осигуряване на здравословен начин на живот и стимулиране на благосъстоянието за всички във всяка възраст, за намаляване на заболеваемостта и смъртността от хронични заболявания чрез: профилактика и кампании, ограничаване зависимостта от алкохол, тютюнопушене, затлъстяване, особено сред уязвимите групи, подобряване качеството на въздуха, водата, по-ефективни разходи за здравеопазване и субсидии за отдалечени райони.

Шестата цел е осигуряване на достъпност и устойчиво стопанисване на водоснабдяването и канализацията за всички, залага осигуряване на налични пресни водни ресурси - по 14,5 куб. метра на човек, особено на 25-те процента региони в света, където няма безопасно управлявана питейна вода, за да се възпрепятства недопустимият факт, че 700 деца умират всеки ден от болести, свързани с небезопасна вода, канализация и хигиена. Изпълнението ще намали дела от 8,9% от населението без баня, душ или тоалетна с течаща вода в дома си.

Седмата цел е гарантиране на достъп до финансово достъпна, надеждна, устойчива и съвременна енергия за всички залага достъп до електрическа енергия да има 100% от населението, за готвене с чиста енергия да бъдат 91%, а с възможност за ползване на възобновяема енергия - една пета от хората. Нивото на енергийна зависимост на държавите става все по-важна с цел поддържане на адекватна здравословна топлина и увеличаване на дела на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление.

Деветата цел е изграждане на гъвкава инфраструктура, насърчаване на приобщаваща и устойчива индустриализация и стимулиране на иновациите

Единадесетата цел е трансформиране на градовете и населените места в приобщаващи, безопасни, стабилни и устойчиви центрове, като акцентираме върху зелено градоустройство - увеличаване на парковете и за пречистване на въздуха и модерни системи за сметосъбиране и обработване на отпадъците, в т.ч. разделно събиране и обработка.

Дванадесетата цел е осигуряване на устойчиви модели на потребление и производство, което може да ограничи унищожаването на хиляди тонове храна годишно, сред които от домакинствата са около 44%, от ресторантите - 33% и от хранителните магазини 11%. Целта е двойно намаляване до 2030 г., в т.ч. чрез данъчни облекчения. Мерките могат да обхващат данъчни стимули към общини за рециклиране; «зелени критерии» за обществени поръчки, данъчни облекчения според екологичните характеристики на моторните превозни средства и др.

Тринадесетата цел е предприемане на спешни действия за борба с климатичните промени и въздействието им изисква политики, планове за действие, обучение (заложено в цел за устойчиво развитие №4), развитие на зелено мислене и култура, съпътствани с достатъчно ресурси за разработки, внедряване и поддържане на иновативни решения на всички равнища - глобално, национално и най-важно - местно равнище. Наложително е динамично картографиране на рисковете, свързани с изменение на климата и управлението на риска от бедствия, достатъчно финансиране на действия по превенция на риска, особено на по-ниските нива на териториално управление, напредък в образованието за устойчиво развитие и научни и екологични проекти.

Четиринадесетата цел е съхранение и устойчиво ползване на океаните, моретата и морските ресурси за устойчиво развитие чрез преустановяване вливането от реките на отпадъчни води със сериозни количества органични и неорганични или опасни токсични вещества, спиране на презастрояването по бреговата зона, увеличаване на защитените територии по „Натура 2000“, ограничения на улова и др.

Петнадесетата цел е запазване, възстановяване и стимулиране на устойчивото ползване на сухоземните екосистеми, устойчиво стопанисване на горите, борба с опустиняването и преустановяване на деградацията на почвата и пристъпване към регенерирането, както и прекъсване на загубата на биоразнообразието.

- Какви са европейските измерения на гражданските и синдикални инициативи?

- Сред значимите европейски измерения си заслужава да откроим законодателните предложения на Европейската комисия за прилагане на новата климатична цел на ЕС за 2030 г. - т. нар. пакет „Готови за цел 55“, които могат да проправят начин за по-нататъшно увеличаване на климатичните амбиции на Европейския съюз и привеждане в съответствие на климатичните и енергийни политики на Съюза по международния си ангажимент, свързан с Парижкото споразумение. Индустриалният план на Зелената сделка поставя водеща роля на индустрия с нулево нетно потребление в Европа и за подкрепа на бързия преход към климатична неутралност. Той допълва Европейската зелена сделка, която се основава на четири стълба: предвидима и опростена регулаторна среда; ускоряване на достъпа до финансиране - REPowerEU, InvestEU и Фонда за иновации, предстоящ Европейски фонд за суверенитет; повишаване на уменията за 35% и 40% от заетите, Европейска година на уменията, предстоящи промишлени академии Net-Zero (нетни нулеви стойности); отворена търговия за устойчиви вериги за доставки чрез мрежата на ЕС от споразумения за свободна търговия и др.

По отношение на възобновяемите източници за енергия оценката на ЕС в качествен аспект показва, че поставените цели са адекватни за 6 държави - Австрия, България, Финландия, Франция, Германия и Латвия; достатъчно амбициозни за 12 държави - Хърватия, Дания, Естония, Гърция, Ирландия, Италия, Литва, Люксембург, Нидерландия, Португалия, Испания и Швеция; неамбициозни за 8 държави - Белгия, Чехия, Унгария, Малта, Полша, Румъния, Словакия и Словения; със слаба оценка - Кипър.

На Балканите ще споменем например съседна Румъния, която е въвела специални схеми за финансиране на интегриран план за енергетика и климат чрез инвестиционен фонд за енергийна ефективност, финансиран от частни, национални и европейски фондове. У нас през 2024 г. трябва разполагаме с обновен Интегриран план за енергетика и климата, който се в обсъжда в МЕ и МОСВ. Актуализацията на националните планове е необходима и заради по-амбициозните цели на Европейския съюз.

Скорошната първа „глобална инвентаризация“ на Парижкото споразумение, която ще бъде ключова за измерване на температурата на нашата планета заслужава внимание. Отправната точка за прилагане на новата Глобална рамка за биоразнообразието е изключително важна. През май предстои Глобалната космическа конференция за изменението на климата, която ще се съсредоточи върху „Огън и лед - планетарни крайности в променящ се климат“ и ще е първата по рода си конференция за проучване на потенциалните приложения на космическите услуги за по-добро разбиране и борба с климатичната криза. Надеждата е за прекъсване на цикъла на кризата за «качествена храна и чиста вода».

- Какво показват добрите синдикални практики в опазване на околната среда?

- Практиките включват разнообразни инициативи, планирани и осъществявани от синдикати или съвместно с работодатели, национални и местни власти, особено във връзка с регулаторни и финансови аспекти. Ще посочим няколко примери, като ще акцентираме на тези, които са извън Европейския съюз, без да навлизаме в големи подробности.

Норвежката Конфедерация на профсъюзите има отделен екологичен план за действие, учебни програми за местна защита на околната среда за представители и отговорници по безопасни условия на труд и за членове, курсове по околна среда, финансово подпомагане на конференции по околна среда, екологичен форум с участието на всички 28 профсъюза; подновено искане за демократизация на Закона за замърсяването да се гарантира участието на работниците по въпроси, свързани с околната среда; присъждане на годишен екологичен приз на компания или синдикат; брошура по “Устойчиво производство и потребление” със скандинавското синдикално движение, дейности в партньорство със Скандинавското синдикално движение, с Европейската конфедерация на профсъюзите и Международната конфедерация профсъюзите. Норвегия се нарежда сред световните лидери в използването на възобновяема енергия, зелени технологии и устойчиво управление на ресурсите.

Конфедерацията на шведските профсъюзи в своята програма предлага Шведска климатична политика, която да бъде ефективна у дома и навън с 5 сфери на климатични инвестиции: във възобновяеми материали и зелен цимент, в климатични интелигентни енергийни системи със слънчева, вятърна и водна енергия, в транспорт без изкопаеми горива с повече публичен транспорт, в биобазирани индустриални симбиози и по-добри условия за зелените индустрии, благоприятстващи климата, в нарастване на строителство от дървесина за създаване на работни места в цялата страна, което в същото време ще намали климатичните емисии и недостига на жилища, както и Енергийно споразумение. Ясно е заявено, че без инициативи за обучение съществува риск климатичният преход и устойчивостта да спрат хода си.

Уелс, Великобритания, представя план за действие на синдикатите в 5 стъпки: Ясен и финансиран път към екологично възстановяване и икономика с нулеви емисии; Справедливият преход да бъде неразделна част от социалното партньорство, като публичните органи търсят консенсус или компромис с техните признати профсъюзи при определянето на цели за благоденствие и вземане на решения от стратегически характер, съгласно Закона за благосъстоянието на бъдещите поколения (WGFA, Уелс) 2015; Насърчаване на справедливия труд, за да се гарантира, че новите работни места са добри; Работодателите да поставят работниците в центъра на своите планове за преход; Обучението на всеки работник трябва да е осигурено и финансирано.

BlueGreen Alliance е коалиция от профсъюзи и екологични организации в САЩ, която работи за насърчаване на екологични работни места и икономика с чиста енергия и е съсредоточена около три основни цели: Чисти и достойни работни места - Създаване на нови работни места; Справедливост към работниците и общностите; Развитие на иновациите и инфраструктурата; Създаване на чиста икономика - чиста енергия, енергийна ефективност, безопасни химикали и чисти превозни средства. Building Cleanе е инициатива, която работи за увеличаване на използването на строителни продукти, които са по-ефективни, по-малко токсични и произведени в САЩ.

Канадският конгрес на труда (CLC) разработва програми за канадските работници, фокусирани изцяло към нисковъглеродно бъдеще за усвояване на умения. Канада е отделила над 120 милиарда долара за действия в областта на климата и опазване на околната среда от 2016 г. насам. Това са основополагащи инвестиции в мерки за намаляване на емисиите, стимулиране на чист растеж, насърчаване на инвестициите и иновациите и защита на околната среда, като всичко това стимулира създаването на устойчиви работни места. Канадските профсъюзи силно подкрепят канадския Закон за отчитане на нетните нулеви емисии, който получава кралско одобрение през 2021 г.

Австралийският съвет на профсъюзите (ACTU) подкрепя Парижкото споразумение и целите за намаляване на емисиите в съответствие с ограничаване на повишаването на температурата до доста под 2 градуса и възможно най-близо до 1,5 градуса. Планът за действие 2021-2025 на Австралийските синдикати стъпва на следните приоритети и принципи: Работа с международното профсъюзно движение; Създаване на национален орган за енергиен преход; Гарантиране на нови нисковъглеродни индустрии като възобновяема енергия, рециклиране и опазване на околната среда, изградени върху устойчиви основи чрез сигурни и безопасни работни места със справедливи заплати и условия; Гарантиране, че гласовете на работниците и синдикатите са включени в политиката за климата и енергетиката; Подкрепа за колективни действия на работниците по свеждане до минимум въздействието на глобалното затопляне, намаляването на емисиите и подобряването на околната среда.

- Какви зелени клаузи се договарят в колективните трудови договори между синдикати и работодатели?

- Формулата за устойчиво бъдеще би могла да бъде сведена до: нисковъглеродно икономическо развитие, базирано на иновации и „зеленото колективно договаряне”, „зелени клаузи“ - конкретни действия ориентирани към достойни екологични / зелени работни места, които: намаляват потреблението на енергия и суровини; ограничават емисии на парникови газове; минимизират отпадъците и замърсяването; спомагат за възстановяване на екосистемите.

НСФ „Метал-Електро”, КНСБ, разработи и предложи включването на следните „зелени” разпоредби в Отрасловия колективен договор между социалните партньори - Българска Браншова камара-машиностроене” и Синдикална федерация на машиностроителите и металоработниците към КТ„Подкрепа“:

Работодателите информират синдикатите и работещите във фирмите за плановете им, съгласно установените от ЕК срокове за намаляване на вредното въздействие на въглеродните емисии на работните места, съобразени с екологичните изисквания и разкриването на нови такива.

Работодателите се ангажират с проследяване на нивото на емисиите от техните производства, в т.ч. с разработване на средносрочни и дългосрочни планове за постигане на декарбонизация в производствата с ясни срокове, които да дават възможност за създаване на нови „зелени работни места“ и информират синдикатите и работещите във фирмите.

При планирано разкриване на „зелени работни места“ в предприятието работодателят извършва прогнозна оценка на съществуващите и нововъзникващите рискове за безопасността и здравето при работа на тези работни места и предприема мерки за тяхното елиминиране или минимизиране.

Работодетелите съвместно със синдикатите ежегодно организират обучения на работниците, служителите и мениджмънта на предприятията за повишаване на осведомеността по отношение на здравните, екологичните и икономическите аспекти, свързани с измененията на климата и декарбонизацията.

Работодателите и синдикатите съвместно разработват планове за енергоспестяващо управление на процесите на производство, особено в онези аспекти на операциите, които са най-енергоемки.

Те си поставят въпроса дали нетната стойност на спестената енергия / суровина може да бъде преразпределена като бонус и стимул на работниците.

Сред инициативите се открояват: използване на енергия от екологично чисти източници за производствени нужди, както и за отопление и охлаждане на сградите; подобряване на енергийната ефективност; политики за поетапно прекратяване на използването на пластмаса за еднократна употреба на територията на предприятията; минимизиране на използването на хартия и FSC стандартизация; използване на чиста енергия от възобновяеми технологии, когато това е възможно; участие в научни изследвания и разработки в областта на екологията, финансирани от глобални фондове; внедряване на системи за пречистване на питейната вода и въвеждане на мерки за пестене на вода; разделно събиране на отпадъците на територията за предприятията; използване на механизми за „обратно приемане” на машини и устройства за рециклиране и извеждането им от експлоатация спазвайки екологичните норми.