Василена и Даниела: „Добре се познаваме и това ни помага да работим заедно”

<p>Две млади, усмихнати и изпълнени с желание за творчество момичета
Василена и Даниела: „Добре се

Две млади, усмихнати и изпълнени с желание за творчество момичета - Василена Попилиева и Даниела Николчова. Те са творчески тандем в създаването на най-новия спектакъл на габровския Драматичен театър - „Албена“ по едноименната пиеса на Йорд

Режисьорът Василена Попилиева е завършила режисура в НАТФИЗ през 2013 година в класа на проф. Пламен Марков и отскоро е част от трупата на габровската Драма. За сценограф на постановката си тя е поканила Даниела Николчова, завършила сценография също в НАТФИЗ при Невена Кавалджиева през 2014 година, преди два месеца. „Албена“ е вторият спектакъл, по който двете момичета работят заедно – преди това са направили „Вампир“ в театър „София“ - дипломна работа на Василена Попилиева. Разговарях с тях за премиерата на „Албена“ на габровска сцена.

- Премиерата на спектакъла „Албена” е на 14 април. Василена, кое те накара да избереш точно този текст? 
Василена: „Това е най-добрата пиеса на Йовков и тя провокира към много интересни режисьорски решения. Естествено, човек се стреми да избере пиеса, която да го развие и да го подтикне към нещо повече в това, с което се занимава. В този смисъл изборът на „Албена“ беше доста добра възможност за мене,  за да се развивам нататък“. 
- Твоят дебют е в театър „София” с пиесата „Вампир” по Страшимиров, днес работиш „Албена”. Може ли да се каже, че имаш някакво предпочитание към българската класика или това е съвпадение? 
Василена: „В момента се появява такава тенденция в театъра - повече се залага на български произведения и интересът на публиката към наши пиеси е по-голям. Двете пиеси са много хубави и заслужават да бъдат поставяни“.
- Със сценографа Даниела Николчова работите в екип още от реализирането на „Вампир”?
Даниела: „Всъщност не е от „Вампир”.
Василена: „От първи курс сме в екип“.
- От първи курс? Значи се познавате отдавна.
Даниела: „Добре се познаваме и точно това ни помага много, за да можем да работим заедно. Усещам вече, че идеите идват много по-лесно, защото знаем какво да очакваме една от друга, което за един екип е много важно“.
- Предизвикателство ли беше работата по сценографията на „Албена”?
Даниела:  „Винаги е предизвикателство, когато тръгнеш от белия лист и го видиш накрая в театъра. Но и е огромно удовлетворение, щом нещата се получат“.
- Кой беше най-трудният момент в реализирането на спектакъла?
Василена: „Най-трудният момент е творческият. Нормално е да има неуредици и проблеми от друг характер, но най-страшните обикновено са творческите. За мен беше много трудно да докажа защо тази жена е най-красивата и какво я прави такава. Не може просто да сложиш на сцената една хубава актриса. Всички умират за Албена и се бият за нея едва ли не до смърт. Има и нещо друго - очевидно не само физическото съвършенство кара хората да я обичат, да я мразят и въобще да влизат в конфликти. По-скоро е нещо, свързано с душевното, с вътрешната свобода, която дразни другите или пък ги привлича. Те или искат да бъдат като нея, или пък се дразнят и искат да я смачкат, защото не могат да бъдат такива. Въпросът е как това се изразява на сцена чисто материално и как то да достигне до хората, ако не осъзнато интелектуално, то поне емоционално.
Даниела: „Много е важно да се разчетат правилно персонажите, както режисьорски, така и сценографски, защото костюмът доизгражда един персонаж. Тази работа е една от най-трудните. Много е важно да се намери правилният образ, за да може представлението да бъде точно. Ако има сбъркани моменти, нещата тръгват в друга посока, знаците, които се дават на публиката, а тя ги възприема на подсъзнателно ниво, са грешни. Символите са много важни.  
- В пиесата се преплитат много теми – честност, лъжа, завист, предателство... и разбира се, любов. Коя е водещата за теб? Общественото мнение, завистта или любовтта?
Василена: „По-скоро колко е трудно да се постигне покаянието, това според мен е основно, защото всеки има голям грях и трябва да се покае. Очевидно, че има хора, които не го правят и затова се достига до съответната развръзка, която ще видите в представлението и която е много ефектна. По принцип това усещане за някакво изоставяне от Бога е главното. Защо това се е получило, дали тази жена е причината или просто някакъв повод, който се е натрупвал от години, е въпрос на интерпретация. Според мен тя е един вид изкупителна жертва и не само тя, а и Куцар. Главното е дали човек трябва да бъде оставен да е свободен, да е щастлив в едно общество, да прави каквото иска, макар и да потъпква някакви норми, или напротив - да бъде смачкан и унижен. Албена, както е казано и в разказа, и в пиесата, е грешна, обаче е хубава. Красотата надделява, вътрешната красота. Тя изкупва останалите й грехове, провокирани от средата, в която живее. 
- Даниела, какво по-специално могат да очакват зрителите от сценографията и костюмите? Има ли нещо, което ще изненада публиката?
Даниела: „Не смятам, че има нещо, което хората вече не са виждали. Запазили сме епохата, това, което мен много ме провокира и ме накара дълго време да проучвам и смятам, е въпросът с българския костюм. Уповавам се на това, че има голяма разлика между празничното и битовото облекло. Смятам, че успях да я покажа съвсем правдоподобно“.
- Тоест зрителите да не очакват познатите ансамблови носии и облекла?
Даниела: „Да. Няма как този костюм да бъде такъв, какъвто е бил, защото сега имаме съвременни материи и е пренесен в днешния бит. Няма как ежедневието да не повлияе на националния костюм. Мисля, че визуалната част ще бъде впечатляваща. За публиката в Габрово и въобще за публиката това представление ще бъде предизвикателство и се надяваме да бъде оценено и заобичано така, както ние го обичаме“.
- Какво бихте пожелали на габровската публика? Има ли нещо, което искате да кажете извън посланията в спектакъла?
Василена: „Искам да им пожелая много вдъхновение, да се радват на живота, да оценяват красивите и стойностните неща около себе си и да не правят компромиси с грозотията и лошите неща“. 
Даниела: „Да заживеят с живота на персонажите“.
- А имате ли любим персонаж от „Албена”?
Даниела: „Ами... Албена“ (смее се).
Василена: „Гунчо Митин. В един момент проблемът на даден герой ти се струва най-важен и го разбираш и подкрепяш. После се появява друг герой, на него също съчувстваш, а пък той, да кажем, е против първия и няма как и на двамата да симпатизираш“. 
- Със спектакъла „Вампир” бяхте поканени на международния фестивал „Варненско лято”, очаквате ли повторна покана сега с „Албена”?
Василена: „Дай Боже. Бих се радвала много, ако това стане, но човек никога не може да прогнозира такива неща“.
- Фамилията Попилиева е позната на габровци, тъй като вашият дядо (актьорът Васил Попилиев) е свързан с Габровския театър. Това тежест ли е за Вас или е във Ваша полза?
Василена: „По-скоро изисква някаква отговорност. Повечето хора от семейството ми са доста успешни в различни сфери на изкуството и театъра специално. Затова има една голяма отговорност. Но аз обичам да се съревновавам, обичам риска и нещата, които носят бурни емоции. За мен фамилията ми не е проблем“. 
- Имате габровски корени или бъркам?
Василена: „От област Габрово“. (Смее се.)

Коментирай!

За да коментирате, влезте в профила си или се регистрирйте. Ако нямате регистрация, може да се регистрирате тук. Можете директно да коментирате чрез профила си във Facebook.

0 коментара

Към началото
  1. Още от Театър

Календар

ПОН ВТО СРД ЧЕТ ПЕТ СЪБ НЕД

Адрес "100 вести"

И това го има"

Виц на деня