„В ателието на тревненските майстори“ е заглавието на изложбата, с която Специализираният музей за р

Малкото балканско селище Трявна е един от синонимите на Българското възраждане. Съчетало в себе си прекрасна природа, български дух и родолюбиви традиции, то се обособява като най-ранен център на зараждащото се българско възрожденско изкуство.

Художествените занаяти в продължение на повече от два века (края на XVII – началото на XX) дават облика на Трявна. Сред тях водеща роля има зографството. Характерно при него е, че обучението и практикуването на занаята е на строго фамилен принцип.

Шест иконописни фамилии – Витановска, Захариевска, Поп Димитър Кънчова, Миневска, Венковска и Минчовска, със своите иконописни творби носят славата на Трявна по всички български земи. Често зографите са и резбари, това важи най-вече за Витановци, а в други случаи резбарите са и дюлгери (строители).

Тайните на иконописното изкуство се предават от баща на син, като всеки следващ зограф, според таланта и времето в което живее, издига или принизява занаята на това ниво, което му е по мярката. Интензивността на развитието на занаята е такава, че през XIX век, на фона на малобройното тревненско население, работещите 40 иконописни ателиета дават огромна художествена продукция в над 500 селища в широк географски ареал.

Имената на иконописци като Витан и Симеон Цонюви, Йоаникий папа Витанов, Кръстю и Цаню Захариеви, Захария Цанюв, Поп Димитър Кънчов и други стават толкова известни и търсени, че за всяка църква или манастир е въпрос на чест да ги поканят за зография.

Днес много от творбите на зографите са унищожени, разграбени, повредени. Но дори това, което се е съхранило, говори за таланта и родолюбието им. Специализираният музей в Трявна съхранява и голям брой инструменти, пособия, тефтери, зографски рисунки и копирки, които илюстрират създаването на тревненската икона в нейния автентичен и въздействащ вид. Част от това неоценимо богатство е представено в тази изложба.

Другите два занаята – дърворезба и строителство, често се практикуват от едни и същи майстори. Те разработват и предварително представят проекти на иконостаси, владишки тронове, амвони пред църковни настоятелства, подготвят си модели - изводи, копирки - на детайли с дърворезба.

За тях разказва Феликс Каниц при посещението си в Трявна през 1871 г.: „Попът (Константин Витанов) посегна към дебел прашен свитък хартия и разви лист по лист стари пергаменти, на които бяха нарисувани с дебели контурни линии орнаменти, гирлянди от плодове, цветя, листи, животински фигури и т.н. – Вижте, господине, тези стари хартии са от баща ми, а тези, новите... са мое изобретение, тук са и няколко от ръката на сина ми...”

Представяне на предварително начертан план на постройката, придружен понякога с умален модел от восък, глина, дърво, се практикува от строителите през XIX век.

Архитектон Димитър Сергьов, по разказ на неговия правнук Петър Сергев, се подготвял преди започването на всеки един градеж така: „...от вощеници, които топлил на мангала, гънел скелето на постройката...Този скелет служел за юрнек (тур. образец, модел) на сайбията и план на майстора строител...”.

Първомайстор Генчо Кънев изработва „проектите си ... грубо, само с молив, но по мащаб. За кръгове и криви линии си служел със стъклени и фарфорови чаши, металически талерки, винени или кафени чаши, златни и сребърни пари” – така чертае куполи и камбанарии, сводове, кобилицообразни стрехи и пр. Използвал също метър, линия, молив. При наемане на постройка, главно църковна сграда, Уста Генчо Кънев представя плана и изгледа на църквата, изработен от неговата ръка –„план и страничен фасад, начертан с карандаш”.

Във фонда на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна се пазят проекти, чертежи, договори за изграждане на обществени сгради – църкви и тяхната украса, училища, камбанарии и др., както и инструменти на майстори – резбари и строители.

Проучвания продължават да изваждат от неизвестността редица документи и артефакти, свързани с дейността на майсторите от Тревненската школа.

Любка Цанева, Даниела Тодорова-Дабкова