Убийството на севлиевските съдии на 23 октомври 1929 г. не е лично, а протест срещу съдебната система

То е от последните отзвуци от масовите убийства след атентата в църквата „Света Неделя” в София през 1925 година. Убийството не е лично отмъщение на местна основа, а протест против съдебна система у нас. То е тревожен симптом за моралната разруха в страната.
Убити са Георги Манчев - прокурор, Йонко Гунчев - председател на окръжния съд, и Енчо Дочев - съдия в Севлиево.
Убийството става на 10 километра от Севлиево по шосето за Сухиндол и Павликени, при вливането на река Крапец в Росица, при пътно ханче до мост на Крапец. С построяването на язовира „Александър Стамболийски” през 1952 г. язовирното езеро залива части от шосето и с ханчето не съществуват.
Първи съобщават за кървавата драма столичните вестници „Заря”, „Утро” и след 26 октомври и севлиевският „Развитие”. Те го определят като „нечувано”, „безпримерно злодеяние”, като посегателство върху съдийската съвест. Очевидци на убийството на съдиите са ханджията Трифон Дочев от с. Градище и пътниците, задържани до идването на съдиите от Севлиево. Те отиват за наказателно дело в Сухиндол и пътуват със 7-местна лека кола „Щаер” на Димитър Златев.
Драмата се разиграва неочаквано.
Пет непознати лица заемат ханчето към 14 часа на 23 октомври.
Те са в сиво ловджийско или спортно облекло, с каскети, навуща и гумени цървули „Бакиш”, идват от даямата на Осман Сердаров от с. Крушево. Тя е на билото на възвишението отвъд река Росица.
Петимата мъже, въоръжени с карабини и револвери, задържат ханджията и пътуващите в ханчето. От около 40 пътници, предимно селяни и търговци, са и пристигналият с лека кола от Сухиндол Ст. Абаджиев, бирник-екзекутор в Севлиево. С друга лека кола идва П. Узунов от с. Върбовка с адвоката Т. Аврамов. Всички са обискирани, на състоятелния П. Узунов вземат пари, облигации, и ги затварят в ханчето. С бирника и адвоката са по-прецизни.
Дългоочакваните съдии идват с лека кола след 16 часа. Ръководителя на групата Дочо Узунов с двама четника ги спират пред ханчето. Магистратите слизат и предупреждават, че са служебни лица. Отговорът е категоричен: „Ние точно вас чакаме!“ Обискирват ги и въвеждат в отделна стая полуголи.
Към 17 часа уреждат импровизиран съд.
Разсилният Цанко Везирев извиква последователно: прокурора Георги Манчев, председателя на съда Йонко Гунчев и съдиите Иван Стоянов и Енчо Дочев. Докато разсилният ги връзва с върви, взети от задържаните селяни, Боян Георгиев от четата се застъпва за Иван Стоянов, съдил го и оправдал като учител в Неврокоп през 1923 година.
Дочо Узунов разстрелва тримата съдии на шосето при моста на Крапец.
След убийството Боян Георгиев оставя върху трупа на съдията Йонко Гунчев бележка, публикувана тогава в „Утро” и „Заря”: „Ние, учениците на Христо Ботев, ще се борим докрай против днешното кърваво чорбаджийско правителство за освобождение на българските селяни и работници и в борбата ще бъдем винаги справедливи, обаче всеки един, който се опита да ни преследва с оръжие, и всеки един такъв, който хванем, ще бъде наказан със смърт. Към такива правителствени агенти ще постъпваме най-жестоко.
Да живее бъдещето народно земеделско правителство!
Да живее Български земеделски народен съюз!
23.Х.1929 г. Балкана. Група революционери”.
Задържането и убийството на тримата съдии става за час и половина - два. Подготвена за поход, четата на Дочо Узунов оставя папките с делата да се пилеят, обагрени в локви кръв. Те предупреждават задържаните около 40 човека с 3 автомобила и каруци да останат в ханчето, докато се върнат да ги освободят и изчезват в гората на запад.
Задържаните прекарват в ханчето около час, когато идва Димитър Златев, шофьор-севлиевец на път за града. Той пръв вижда трите трупа и пръв съобщава на околийския началник в Севлиево за жестокото убийство на съдиите.
Издирването на убийците започва веднага.
Полицията намира на место-произшествието само писмото бележка върху трупа на съдията Йонко Гунчев.
Убийството на съдиите и бележката изненадват окръжния управител на Търново от внезапната поява на четата на Дочо Узунов. Той има информация за групата, изненадан е само от бързото им идване и убийство край Севлиево. И той изпраща полиция и войска да търсят убийците.
Телата на съдиите са пренесени в града по обяд на 24 октомври и изложени за поклонение в църквата „Света Троица”. Съболезнование произнася адвокатът Стефан Контев.
Денят петък, 25 октомври, е пазарен, открива се и панаира, но траурът е пълен - с черни траурни знамена и некролози.
Учрежденията и магазините са с ленти „Траурен ден - затворено”. Комисия от Ботю Минков, Стефан Тошев и други юристи прави оглед на местопроизшествието.
Правителството на Андрей Ляпчев е в тревога.
Ляпчев обещава 300 000 лева да открият убийците.
За погребението в Севлиево пристигат министърът на правосъдието проф. Тодор Кулев, главният прокурор Белчев, адвокатски колегии от Търново, Габрово и Ловеч. Пред съда съболезнователно слово произнася съдията Стефан Тошев.
Тялото на 55-годишния прокурор Георги Манчев от с. Угърчин е изпратено в Ловеч с прощално слово на габровеца Еким Топузанов. При погребението на 58-годишния Йонко Гунчев, председател на съда, и на 27-годишния съдия Енчо Дочев от Лясковец - севлиевски зет, прощални слова произнасят: Стефан Тошев от името на съда, Стефан Македонски от адвокатската колегия, д-р Стефан Гаврийски от лекарския съюз, Иван Великов от учителския съюз, Петър Калканджиев от читалище „Развитие” и кметът Иван Попов от общината. Роденият след убийството на съдията Енчо Дочев син - Енчо, е ученик в гимназията след 1944 година.
* * *
Така завършва трагедията с тримата севлиевски съдии през далечната 1929 година или преди 85 години. Убийството на съдиите е местно произшествие, но с национален отзвук, защото не е лично отмъщение, а протест против тогавашната съдебна и обществена система. Понеже има различия от официалната, правителствена оценка и народната памет,
ще се опитам да анализирам трагичния случай, без да се съобразявам с емоциите в тогавашните оценки.
Проследявам детайлно събития и фактори, които са третирани различно, или не са изяснени.
Дочо Узунов и Тинко Симов създават чета през 1924 година, след преврата на 9 юни 1923 г. и Септемврийското въстание от същата година. В началото действат в Ловешко и Троянско и обират състоятелни хора и хора на властта.
Главният организатор и ръководител на четата Дочо Узунов и той лично разстрелва съдиите. Като ловен надзирател незаслужено получава тежка присъда и още в съда заявява, че ще отмъсти. Според недостоверни сведения, след убийството на съдиите става легендарен и му се приписват различни деяния. Например, че скача от конака в река Осъм (той е в старата част на Ловеч, до покрития мост, превърнат в затвор). С белезници на ръцете се изтегля и в караджейка воденица ги свалят.
Дочо Узунов има убит брат. Освен присъда от 1924 г. има смъртни присъди № 732 от 20.ІХ.1927 г. на Ловешкия окръжен съд срещу Нано Петров, Дочо Узунов, Йона Корделска и др.; № 1349 от 14.VІ. 1928 г. срещу Дочо Узунов и Тинко Симов; № 2368 от 22.ХІ.1928 г. срещу Дочо Узунов, Тинко Симов, Тошо Сервански и др.
Дочо Узунов и Тинко Симов пребивават и в Сърбия и там са приети добре. В поредното идване през септември 1929 г. са 6, но без Тинко Симов, защото е болен. Целта е акции по жп линия София-Варна. В подготовката на акция при Червен бряг се предава четникът Илия Чалъков и дава сведения за четата. Така властите научават, че Дочо Узунов е в страната. Тогава прави непредвиденото убийство на съдиите. То е единствено и става по стечение на благоприятни обстоятелства - че подвижен съд от Севлиево ще гледа наказателно дело в Сухиндол. То не е лично отмъщение, а своеобразен кървав протест против съдебната и обществена власт, а Дочо Узунов е преследван от тях. Освен това съдията Йонко Гунчев и прокурорът Георги Манчев осъждат защитниците на земеделската власт в Севлиево при преврата на 9-12 юни 1923 г. Това личи и от бележката, оставена при убийството. А това не може да стане без съдействието на хора от Севлиевско. Такива са не само Георги Керемедчиев, анархист от Севлиево, и Осман Сердаров от с. Крушево. От даямата му четата отива на местопроизшествието. А това показва, че Дочо Узунов има широки връзки в голям район в страната и хората му съдействат и укриват. Независимо че кървавата драма е представена от властите като „безпримерно злодеяние”, „нечувано убийство от злостен убиец”.
Обещанието, че който залови „бандата убийци”, ще получи 300 000 лева, не дава резултат.
Много са неуспешните опити да заловят Дочо Узунов, защото народът го пази и укрива. Селяните от Севлиевско, без да го познават и да се страхуват, коментираха цяло десетилетие убийството на съдиите като обикновено произшествие, без да заклеймяват Дочо Узунов, а знаеха, че той е убиецът.
При изтеглянето за Югославия четата спира на 9 ноември влак на спирка Бокиловци при Берковица. Очакваната сума, пощенски пари е пренесена в друг ден. Тогава четникът Кочо Василев заявява на пътниците: „Прокурорът съди в името на закона, а ние - в името на народа! Ние се борим за народа и ще се борим, докато това кърваво правителство е на власт. Царят разполага с войска, но не може да ни залови, защото народът е с нас. Ние сме революционери като Ботев и Левски” (в. „Утро“, бр. 6071, 13.ХІ.1929). След акцията четата се изтегля в Югославия.
Мястото на убийството на съдиите е избрано добре. Ханчето е с кръчма, стая, изба и сайвант. То служи за престой и почивка на пътници и добитък. Отдалечено е от населени места, в тясно и непристъпно място, обрасло с редки гори и скали. Затова и в турско време там стават обири на пътници, търговци, поща и е охранявано.
В четата на Дочо Узунов, извършила убийството, няма човек от района.
Четата е от 5 души. Те са: Дочо Узунов - 1895-193. г., от Ловеч. Велико Иванов Цвятков - 1898-1932 г., от с. Стрелча, Панагюрско. Той е участник в Средногорска чета през 1924/25 г. Кочо Василев - 1897-193. г., от Хасково, десен земеделец, в четата на Митю Ганев - 1924/25 г. Панайот Божков от с. Карабунар, Пазарджишко. Боян Георгиев от с. Флорош, Горноджумайско. Той се застъпва и освобождават съдията Иван Стоянов, защото го спасява от съдебна отговорност като учител в Неврокоп през 1923 г. Или четата е от 5 района в страната, а от Севлиевско няма. Това показва, че има връзка между четите в страната и съвместна дейност.
Убийството на съдиите и бележката от убийците е дръзко предизвикателство. Бележката е документ, който показва, че не е обикновено убийство, без конкретен повод или лично отмъщение. Убийците и убитите съдии не се познават. Затова тревогата в правителството на Андрей Ляпчев е голяма. Особено след публикуването на бележката в софийски вестници. Дързък е и призивът накрая: „Да живее бъдещото народно земеделско правителство! Да живее Българският народен земеделски съюз! 23.Х.1929 г. Балкана. Група революционери”.
Ползвана литература.
•“Утро“ и „Заря“ - октомври/ от 26-28/ ноември / бр. 6071, 13/ 1929.
•“Развитие“, Севлиево, бр. 105, 107 и 108, X.1929.
•Присъди на съда в Ловеч - 1927 и 1928 г.
•Драганов, Боян. Кървавите злодеяния на страшния Дочо Узунов. „Трета възраст“, бр. 42, 21-28.Х.1929.
•Минкова, Тони. Неуловимият Дочо Узунов и убийството на трима съдии. „168 часа“, бр. 11-17.Х.2002.
•Безпримерно злодеяние. •Съобщение-некролог. „Развитие“, бр. 105, Х.1929.
•Spectator. Севлиевското злодеяние. „Развитие“, бр. 105 и 10.Х.1929.
•Тодоров, Димо. Има ли повод за кървавата драма. „Росица“, бр. 22, 20.ІІІ.1999.
•Тодоров, Д. Убийството на съдиите на Крапец. 23.Х.1929. Машинопис.
•Тодоров, Д. За убийството на съдиите на Крапец. Машинопис 1999 г.
•Тодоров, Д. Отзвукът от убийството на трима съдии през 1929 г.
•Тошев, Светозар. Кървавата драма на Крапец. „Росица“, бр. 4-7, 31.І. - 20.ІІ.1993.
•Трифонов, Дим. За Дочо Узунов. Известия на института за военна история. кн. 60, 1997.
•Трифонов, Дим. Дочо Узунов. Народен глас,Ловеч. бр.123-133, 1991.
•Трифонов, Дим. Истината за Дочо Узунов. Народен глас, Ловеч. бр.3, IV.1992.