Цветомира Койчева: Хората, които ползват услугите на Държавен архив, често стават и наши дарители

-TSvetomira-Koicheva
Цветомира Койчева
Стимулиращ дарителството момент е популяризаторската работа на Архива

Като институция, която има задача да съхранява материалния и духовния живот на обществото, Държавният архив има своя специфика, свои отговорности и задължения, които невинаги са видими. По-видима за нас, публиката, е популяризаторската дейност – информацията, която специалистите подбират и ни предоставят под формата на публикации, изложби, различни печатни или дигитални материали. За „невидимата“ част от работата на Държавен архив – Габрово, за постигнатите резултати през изминалата година и за задачите в настоящата разговаряме с началника на отдел „Държавен архив“ – Габрово Цветомира Койчева.


- Г-жо Койчева, ще започна разговора с едно лично впечатление. Когато стане въпрос за вашата институция, много често чувам израз: „Отивам да чета в Архива“. Обикновено се казва: отивам в библиотеката, в театъра, в музея, на кино. Но в Архива се ходи да се чете. Кой и какво чете тук? 
- Да, такъв е разговорният израз: „Имам да чета в Архива“, и това е интересен въпрос. Но преди да Ви отговоря, нека подчертая, че „читалнята“ не е единственият повод за посещение при нас, и после да се върнем към тази тема.
„Четенето“ или казано на наш език – използването на архивните единици, съхранявани тук – основно е свързано с изследователски теми или имуществени въпроси.
През изминалата 2022 година (след ковид мерките) отново имаме ръст на посещенията в читалнята на Архива, като броят им е 461. Читателите са 125 и са работили по 137 теми. Използваните архивни единици са 1613, но една архивна единица може да има и 1, и 10, и 100, дори 200 листа. Тоест отговорът е в Архива се чете много. 
Голяма част от посещенията по изследователски теми са на колеги от музеите в областта и Художествената галерия „Христо Цокев“.
Когато отбелязваме Международния ден на архивите – 9 юни, всяка година, наред с другите награди, връчваме и грамота на „Читател на годината“. 
Вече 10 години гражданите ползват и Информационната система на държавните архиви (ИСДА), която предоставя широк достъп на български и чуждестранни граждани до архивното богатство.
– Като казвате богатство, колко е голяма „архивната памет на Габровска област“. Вие имате много специфичен начин да измервате ценните документи в архивния масив – в линейни метри.
– Броят на архивните единици не може да даде представа, защото вече Ви казах, че те са различни по съдържание – може да има един лист, може и 200.
Но цифрите показват, че Държавен архив – Габрово е с много по-голяма фондова наличност (брой фондове, които съхраняваме), отколкото имат други области, по-големи от нашата по показатели територия и население.
Към края на 2022 година общият брой на фондовете (учрежденски и от личен произход) е 2 565. Общият брой на архивните единици е 345 697. Линейните метри са 2 826,54. Тоест папките, наредени една до друга, са вече близо 3 километра.
– Дайте пример с някоя по-известна личност, която има личен фонд в Архива – колко метра е нейният фонд?
– Ще дам пример с последния обработен фонд, на Вашия колега, журналиста Петър Цокев, той е 1,60 метра. Обемът на може би най-използвания личен фонд - на Илия Габровски, е 8,50 линейни метра.
– Да се върнем на темата за посетителите в Архива и че читалнята не е единственият повод да Ви търсят гражданите.
– Еднакво важна и приоритетна за нас е работата с дарителите – хората, които решават да предадат свои лични документи, снимки, ценни материали в Архива.
Някои сами се обръщат към нас, какъвто беше случаят с изявения български диригент и педагог Алипи Найденов. Приживе той сам ни потърси, беше решил да дари личния си архив при нас, в родния се град. В периода 2020-2022 г. ходихме няколко пъти в дома му в София, за да вземем документите.
В много от случаите ние се насочваме към личности, които са участвали активно в различни сфери на обществения живот, разговаряме с тях, градим взаимно доверие. Това е процес – обясняваме как да се подготвят документите, кое е ценно, кое по-маловажно... Много от дарителите допълват фондовете си във времето, като носят още документи.
Всички служители в Архива провеждат срещи с потенциални дарители – интересуваме се от тяхната дейност, посещаваме техни събития, реализираме общи инициативи.    
Ако погледнем статистически на последните години, ще кажа, че има ръст при дарителите – през 2022-ра са повече от предходната. 
Според нас един мотивиращ, стимулиращ дарителството момент е популяризаторската работа на Архива.

10 октомври 2022 г., ХГ „Христо Цокев“. Среща с дарителите по повод професионалния празник на българските архивисти. От ляво надясно: Стоян Ацаров, Анна Димитрова, Цветомира Койчева, Виктория Петрова, Пенка Даскалова, Делина Дисанска, Геньо Генев, Радка Ангелова.


– Бихте ли цитирали имена на дарители и дарения през последната година.
– Не точно календарна година, защото ние обявяваме и благодарим публично на нашите дарители на професионалния празник на българските архивисти – 10 октомври. Последното събитие миналата година беше изключително тържествено, с много гости в Художествената галерия „Христо Цокев“.
За периода октомври 2021 – октомври 2022 г. Архива има 25 дарители с 32 дарения. И да го кажем в линейни метри – 6,96, близо седем метра. От тях даряващите за първи път са 14 души. 
Ценни дарения направиха Вела Лазарова, Делина Дисанска, Виктория Петрова, Стоян Ацаров, Цветанка Петрова (документи на проф. Петър Петров), Пенка Даскалова (документи на д-р Светослав Джеров и д-р Илия Петров), Радка Ангелова (документи за многостранната дейност на ПДК „Емануил Манолов” – Габрово), Геньо Генев, Десислава и Вълко Пингелови – фирма „Перфект”. 
За дарението на Пенка Даскалова например съдейства друг наш, вече утвърден дарител – Кремена Антонова. Ще кажа малко повече за това дарение. Д-р Джеров, освен лекар, е личност с културно влияние в Габрово, спортист, във фонда му има интересни бележки за развитието на театъра в Габрово. Д-р Петров пък работи по написване историята на болницата. Но всяко дарение на обществено значима личност е важно, защото допълва част от историята ни – лична, регионална и национална.
През периода документи към фондовете си продължиха да даряват Милка Пурел, Цоньо Ботев, Венета Козарева, Дочка Станчева, Николай Попов, Алипи Найденов, Илко Илиев. Към вече направените дарения нови направиха д-р Богомил Лазаров, Иван Шишков и Бояна Пенчева. Те са ценни и отразяват дейността на своите дарители, запазват много важни моменти от нашето настояще. Наши нови дарители станаха и Ива Пенчева с документи на своя дядо, футболиста Симеон Пенчев; арх. Димка Иванова – със снимки и неин проект за реставрация на Соколовите къщи в Габрово; Иван Христов – с ценни печатни издания, спомени на Илия Габровски, стихосбирка на К. Йотев и др.; Калоян Димитров със снимки на МЗ „Янтра” и история на завода; проф. Михаил Харалампиев със свои снимки от интересния си професионален път; Цанка Иванова – с грамоти и поздравителни адреси от музикалната си дейност; Бонка Георгиева – с Летописна книга на пионерската организация към ОУ „Никола Войновски”; Николай Колев – с краеведско изследване за село Гъбене от Н. Попатанасов. 
С нас се свързаха и наследници на д-р Петър Недевски, които чрез внучката му Доротея Пенсола дариха оригиналната диплома на д-р Недевски от Франция и негови визитни картички.
Ще отворя скоба и ще кажа, че постъпленията от 16 юридически лица, които са длъжни по закон да предават документите си при нас, са с общ обем 13,11 линейни метра.
Важно е да отбележа едно постъпление през 2022 година с изключително голяма стойност. То е от ръководството на ПТГ „Д-р Никола Василиади” – Габрово, което предаде Летописна книга на Техническото училище, създадена от учителя Анатолий Лаптев (с родословие на благодетеля д-р Василиади, вписано неговото завещание, биографични бележки, исторически бележки за училището и други); албуми на випуските; главни книги; дипломи на учениците за периода 1909–1954 година. 
Много ценни главни книги на учениците постъпиха и от ръководството на Националната гимназия за приложни изкуства „Тревненска школа”, които са за периода 1924–1945 година. Тези документи са и важен източник на родови проучвания, които стават все по-популярни през последните години.
Ние сме благодарни на дарителите не само за документите, но и за доверието, за убедеността им, че най-доброто място за съхраняването на частици от историята на Габровския край и на България е институцията Държавен архив. Тук те ще бъдат съхранени, подробно описани, популяризирани в Информационната система на Държавните архиви, експонирани в изложби, използвани в издания, предоставени на изследователи, ученици, краеведи и други. 
Работим интензивно и с организации, които не са длъжни да предават свои документи при нас. Пример за такава успешна дейност е Ротари клуб – Габрово - един от първите в страната, който дарява документите си в Архива. Те вече са обработени, очакваме и нови постъпления.
Дарителството е огромна тема и е за отделен разговор, за да бъда по-изчерпателна. 
– Да поговорим за дигитализацията. Миналата година от Държавна агенция „Архиви” бяха казали, че е невъзможно да се дигитализират всичките 111 линейни километра архивни документи в България. Трябвало 400 души да работят 15 години. При Вашия екип от 4 човека как върви дигитализацията, колко документа обработихте електронно миналата година?
– През последните 12 години не сме спирали да извършваме тази дейност. Ще цитирам данни за миналата година. Сканирани са, изготвени са метаданни (това е описателната част на документа, която е задължителна) и са прикачени в Информационната ни система 283 дигитални обекта с 862 дигитални изображения. Всяка година дигитализираме по план, като задължителният ни минимум беше 800 дигитални образа поради крайно намаления ни състав. В предишни години обемът беше по-голям, над 1000, но тогава бяхме и повече хора. Дигитализацията в Архива не е хаотична, а е по теми, одобрени от Агенцията ни, и се извършва равномерно и в определени срокове. През 2022 г. продължихме работа по темите „Органи на власт и управление” (1878–1944), т. е. протоколи на Градски общински съвет – Габрово, „Произведения на изобразителното изкуство, съхранявани в ДА – Габрово”, „Фотоархив“ (който се попълва от 2013 г. насам) и със сигурно много любопитна тема, която ние си подбрахме - „100 години от изграждане и откриване на Театрално-библиотечно здание „Априлов-Палаузов”. Всички изображения са достъпни за разглеждане и четене.
Реалността е, че в този малък състав и вече остаряла техника нямаме физическа възможност да ускорим процеса.
Бих допълнила, че за популяризаторската дейност на Архива са дигитализирани още 620 образа (за дигиталните изложби „30 години Скаутски клуб – Габрово”, „Каквото и да става – животът продължава”, „30 години с името на Апостола”, „И документално, и художествено”, „Да дариш памет”, ретроспективна изложба на творчеството на Христо Мандев, изложба, посветена на родилната помощ в Габрово, за две презентации, за публикации, за книга на наш дарител).

23 август 2022 година. Държавен архив – Габрово представя изложбата „Възкресение на Свободата“


– Вашите изложби са част от културния календар на Габрово. Миналата година също показахте доста интересни материали по различни поводи.
– Стремим се във връзка с отбелязване на значими дати и събития да подготвяме интересни изложби. Често работим в партньорство, за да обогатяваме темите. За изминалата година имаме девет реализирани изложби, от които шест съвместни, една гостуваща и две самостоятелни (дигитални и с оригинали материали). Бяхме партньори и на Дружество „Майчина грижа“ за изложбата „Тоновете на Живота“, чието откриване очакваме с нетърпение.
За популяризиране на документалното богатство и дейността на Архива сме подготвили и реализирали 29 публикации в медиите, 10 витрини с оригинални документи, 134 публикации във фейсбук страницата на Архива. Имаме едно радиоинтервю, посветено на професионалния ни празник. Екип на БНТ 2 засне репортаж за дейността и постиженията на Габровския архив. Репортажът бе излъчен през ноември 2022 година в предаването „Линия Култура”.
Бяхме партньор за юбилейния филм, посветен на 50-годишнината на Музей „Дом на хумора и сатирата“ – Габрово, „Смехът и свободата”, чиято премиера в Габрово бе на 4 ноември, а в София - през октомври. Предоставихме документи и снимки за заснемане на документален репортаж на БНТ „Паметникът „Шипка” – монументът, който можеше да остане недовършен”, заснемането се извърши в Архива.
Работихме с РТВЦ – Русе, предоставихме им снимки и документи за заснемане на техни репортажи в Габрово, посветени на Дом на културата, Национална Априловска гимназия и Национален музей на образованието.
Съвместно със Сдружение „Скаутски клуб” – Габрово организирахме и проведохме творческа вечер, посветена на 30-годишнината от основаване на клуба. Експертите на Архива подготвиха летопис и дигитална изложба.
С Граждански комитет „Памет Габровска“ организирахме и проведохме представяне на книгата на проф. Михаил Харалампиев „Време за мъже“.
Участвахме в тържественото отбелязване на 30-годишнината от възстановяване дейността на ЖБД „Майчина грижа“ – Габрово, като с наше съдействие и при нас бе заснет документален филм за дейността на дружеството. За успешната ни съвместна дейност бяхме отличени с грамота. 
Подготвихме и изпратихме за списание „Архивен преглед” два прегледа на новообработени фондове от личен произход. Две, изпратени през 2021 г. информации за новопостъпили документи, бяха публикувани, предстои публикуването на преглед на фонд, изпратен пак през 2021 година. 
Развиваме и научна дейност. Имаме две научни съобщения – „Нови документи за Мушановия род, дарени на Държавен архив – Габрово” и „Проф. Николай Димков – научен и творчески принос към изследване историята на Дряново и Дряновския регион”, които представихме на Национална конференция, организирана от Исторически музей – Дряново. Участвахме и в регионална кръгла маса на тема „Благодетелите и радетелите на просветното дело и образованието в Габрово” с научно съобщение „Построяването и откриването на паметника на Васил Априлов – общонародно дело и празник”. Участието ни беше отличено с грамота и с безплатна екскурзия до българските места в Букурещ, на която награденият служител, за съжаление, не отиде поради служебна натовареност.  
– Във връзка с изложбите подготвихте прекрасен каталог за архитект Карл Кандулков. Появата на издание беше забелязана от много национални медии.
- Ние сме много радостни, че успяхме да реализираме изданието „Карл Кандулков – архитект и ръководител на модерно Габрово“. Каталогът пресъздава изцяло идеята, името и съдържанието на едноименната изложба, която подготвихме през 2020 година. Тя беше посветена на 100 години от неговото рождение и експонирана на площад „Възраждане“, много габровци и гости на града можаха да я видят. Той е първото пълно илюстровано издание за един от водещите български архитекти, визионери и ръководители от 50-те до 90-те години на XX век. Съдържа над 180 изображения на лични документи, на творческата дейност на арх. Кандулков, снимки, над 30 текста с лични спомени, както и публикации за него и дейността му. В изданието от 66 страници са включени фотографии от откриването на изложбата през 2020 г. и опис на проектите на Карл Кандулков, съхранявани в Държавен архив. Към каталога е добавен QR код, който води до звуков файл с интервю на архитекта от 2002 година, направен при среща с журналисти. Финансирано е от спомоществователи – АМКmotion, „Импулс“ АД, ОВК Газ, и паричната стойност на наградата „Събитие на годината в областта на културата Габрово 2020“, която спечелихме с изложбата. 

Изданието „Карл Кандулков – архитект и ръководител на модерно Габрово“


– Ние, българите, обичаме вещите, понякога трупаме и излишни. Какво е отношението към документа? Имаме ли документална култура?
- Към документа има известно неглижиране, но се забелязва промяна в отношението, след като хората ползват услугите на Държавен архив. Тогава осъзнават необходимостта и важността да пазят личната си документация, тази, която се отнася за тях самите и за тяхното имущество. Обикновено хора с по-висока документална култура стават наши дарители – те естествено са запазили и има какво да дарят.
Имаме и дарители, които са наследници и в един момент осъзнават колко ценни документи са наследили от своите роднини. Заради това ние работим с младите хора, най-вече с училищата в областта. Прекъснахме контакти заради пандемията от ковид, но през 2022 г. успяхме да направим доста срещи. Възстанови се провеждането на открити уроци, проведохме два урока с ученици от ОУ „Ран Босилек“ и ОУ „Неофит Рилски“, изнесохме и 9 беседи на ученици от ОУ „Неофит Рилски”, дошли при нас, за да разгледат витрините с оригинални документи на тяхното училище, по повод 95-та му годишнина. Бяхме партньори на училището в цялостното отбелязване на празника, сътрудничихме с ученици от НАГ, които приключиха съвместни дейности по проект на ЖБД „Майчина грижа”. Сътрудничихме на ПТГ „Д-р Никола Василиади” за реализиране на училищен кът, посветен на българската бойна слава, който бе открит тържествено през април миналата година. Когато говорим за възпитание в добра гражданска култура, то задължително трябва да включва и отношение към документа.

Организатори на изложбата „95 години от основаването на училище „Неофит Рилски“ - Национален музей на образованието, ОУ „Неофит Рилски“ и Държавен архив – Габрово


– Какво предстои пред Архива?
– Най-належащата ми задача е да създадем пак екип от повече хора. В Архив