Центровете за настаняване от семеен тип в Севлиево се променят към по-добро

<p>Децата в центровете за настаняване от семеен тип в Севлиево
Центровете за настаняване от с

Децата в центровете за настаняване от семеен тип в Севлиево вече се променят към добро – бузите им са поруменели, понапълнели са, по-контактни са и по-подвижни. Това сподели зам.-кметът на Севлиево Митхат Алибашев.

Местата в двата центъра в Севлиево вече са запълнени – по 10 деца живеят както в центъра за настаняване на здрави, така и в другия – за деца със заболявания. Това стана по проект на Община Севлиево, стартирал през март 2014 година, за предоставянето на услуги от резидентен тип по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“.

По проекта най-напред беше разкрит Центърът за настаняване от семеен тип за деца и младежи с увреждания – новопостроена сграда в североизточната част на града. В него се обгрижват денонощно 10 деца и младежи от най-различни краища на страната. За другия център за деца без увреждания бяха преустроени и подновени две стари сгради, собственост на Общината, на улица „Стара планина“. В началото той трябваше да се ползва като защитено жилище, но беше преобразуван също в център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания, тъй като за радост няма достатъчно младежи с увреждания, които да го населят. От 10 октомври там са преместени 10 деца от севлиевския дом за деца, лишени от родителска грижа „Велика и Георги Ченчеви“. Това са братчета и сестричета от две семейства – едните са 7, а другите – 3 братя и сестри.
И двата центъра бяха изградени по друг - инвестиционен проект на Общината по Оперативна програма „Регионално развитие“ на стойност 1 091 000 лева. Проектът за предоставяне на услугите в сградите е продължаване на проекта за тяхното построяване, уточни зам.-кметът Митхат Алибашев.
Как се приемат децата от хората в квартала, които живеят наоколо, и дали се разбират добре по съседски? „Още преди да настаним децата, по време на строежа на центровете имаше негативно обществено настроение, просто защото хората отначало не бяха достатъчно информирани – коментира Митхат Алибашев. - Ние се постарахме това да се промени и мисля, че до голяма степен успяхме да променим нагласата на хората, които смятаха, че ще настаняваме деца беладжии, побойници, вагабонти от така наречените ТВУ-та (трудово-възпитателни училища). Ние обяснихме, че става въпрос за болни деца. Разбира се и след като ги настанихме, имаше някои негативни настроения. Имаше един господин, който се беше прибрал от Белгия за един месец и беше написал едно гневно писмо в посока как можем да държим тия деца в центъра на града. Как може децата да излизат навън, те постоянно крещят, защо са отворени прозорците и т. н. Но той много добре знаеше, че европейската практика също е такава за децата с увреждания и центровете бяха построени точно с идеята тези деца и младежи да бъдат социализирани, да бъдат близо до медицински център, пространството наоколо да е по подходящ начин осмислено. Ние трябва да работим да не се повтаря това, което беше досега – болните, с психични разстройства хора да бъдат скривани вдън гори тилилейски. Това е абсолютно ненормално и неправилно по всички съвременни критерии в света.“
Според Митхат Алибашев към този момент до голяма степен е преодоляна негативната обществена нагласа на севлиевци и децата в центровете вече имат дори приятели от съседите. Баби и дядовци, които седят по пейките, вече ги познават дори по имена и контактуват с тях. Най-важна е обаче промяната в децата. Само за няколко месеца откакто живеят в условия, близки до домашните, те видимо изглеждат по-добре. „Бузките им са по-румени, малко са понапълнели, част от тях, които трябваше само да лежат в леглата, вече до голяма степен комуникират, опитват се и да се раздвижват. Категорично промяната към добро е видима“ - коментира Митхат Алибашев.

Коментирай!

(при коментар без регистрация, написаното автоматично се проверява за спам!)

0 коментара

Към началото