"/> " />

Томислав Дончев: "6-7 милиарда заделя държавата за иновации"

Топ новина!

Вицепремиерът участва в Международната конференция на тема "Индустрия 4.0", проведена в Габрово

"Живеем във време, когато у нас се случват и ще се случват драматични промени. Изразът драматичен не е излишно драматизиран. Дайте си сметка исторически колко се е променил светът след навлизането на масовото индустриално производство само след няколко десетилетия. Нелепо е да си мислим, че ще има промени само в организацията на производство, сега говорим за Индустрия 4.0. Обществените промени ще бъдат много по-драматични, отколкото очакваме и не съм убеден, че всички тези промени ще се случат кротко, тихо, безконфликтно. Част от технологичните възможности ще предизвикат и по-сериозни обществени трусове, прогнозира по време на Международната конференция на тема "Индустрия 4.0", проведена в Габрово, вицепремиерът Томислав Дончев.
Основната цел на конференцията бе да търси и намира отговори на обществените предизвикателства, които срещат европейските местни и регионални власти, предлагайки иновативни решения, продукти и възможност за обмен на най - добри практики. Конференцията даде възможност за представяне на визията за развитие на иновационния потенциал на България и мястото на Габрово в нея.
Томислав Дончев даде конкретен пример за евентуални конфликти при прилагане на иновациите. Тези в здравеопазването правят възможно много по-широк диапазон на заболяванията да са лечими, нещо което бе невъзможно преди десетилетия. Но разходите за това са огромни. Това скоро ще генерира такъв натиск върху публичните здравноосигурителни фондове, че той няма да може да бъде поет. И възниква моралния въпрос - трябва ли всичко това да се покрива с публични средства?
"Няма лесен отговор, няма. Какъв е изходът - едни заболявания ще се лекуват с публична подкрепа, други не. А какво би станало, ако това, което учените в медицината твърдят, че човешкият живот може да бъде удължен двойно като продължителност само след няколко десетилетия? Ще разделим обществото на едни, които са относително безсмъртни и други които ще изживеят нормалната продължителност на живота. Дайте си сметка какво социално напрежение се крие в това.
Много мразя израза "да сме готови за всичко, което се случва", да сме готови е пасивна роля. Безспорно като програма минимум трябва да сме готови най-добрият вариант е да участваме в това, което се случва. За да не влизам в ролята на традиционен политик и да зареждам с нездравословен оптимизъм, само ще маркирам кои са важните неща, които според мен трябва да се случат оттук нататък. На първо място, с по-бързи темпове трябва да продължат процесите на индустриализация на България. 28.5 дял на производството, заедно със строителството от брутния вътрешен продукт е показател, по-добър от средноевропейския. Въпреки това, аз считам, че има потенциал за още нови индустриални производства. И държавата, и местните власти, и всички останали институции трябва много да си подобрят поведението. Диагностиката най-вече показва, че трябва да бъдем много по-бързи. Времето е фактор. Неведнъж се е случвало да се появи инвеститор, който иска да започне реалния процес на изграждане на едно индустриално съоръжение след години. Тук индустриалните зони са едни от основните инструменти, с които може да се прави нова индустриална политика. Законът не толкова трябва да регламентира нещата, колкото по отношение на реалния инвеститор, който влиза в индустриалната зона, да направи нещата в пъти по-бързи. Това би променило нещата. Имаме потенциал поне за 10 индустриални зони, като една от тях със сигурност трябва да е между Габрово и Севлиево.
Втората тема с иновациите е по-деликатна. Традиционната политическа реплика е да кажа колко повече пари ще задели държавата от националния бюджет, от европейските фондове да стимулира процеса на иновации. Всъщност сумата е не по-малко от 6-7 милиарда. Парите, разбира се, винаги са основна тема, но те в случая са най-малкия проблем. Тук територията е изключително деликатна. Безспорно държавата трябва да участва, но границата, мярката е най-трудното нещо. Катастрофа би било, ако ние с публично финансиране изместваме частното. А се случва, не е само български патент, става и в други европейски държави. Напомням злощастния европейски опит с паркове, инкубатори, които след приключване на проекта пустеят, няма иновационни процеси, нито технологично производство. Затова, подпомагайки тези процеси, трябва ясно и точно да поставим границата. Не е редно да се правят нови индустриални зони изцяло с публични средства, те трябва да са стопанско предприятие. Държавата може да помогне със съпътстваща инфраструктура.
Трето - в момента се градят нови 13 звена от тъй наречената иновационна инфраструктура. Едното ще бъде в Габрово. Възниква въпросът, ако няма адекватна държавна политика те с какво ще се финансират, как ще се издържат, как ще си взаимодействат? Това ще бъде трудно, ще има съпротива. В редица сфери на стопанския и научния живот има стабилни конгломерати от интереси, които една такава реорганизация би ги променила и би създала смут.
Много важно е образованието. Няма спор,че тук държавата трябва да участва. Трябва да гарантираме, че няма деца извън клас. Трябва да гарантираме качеството на образователния процес в средния курс и висшето образование. Време е да се вдигне респекта, общественото признание и интереса към инженерното образование. Има един огромен проблем, по-малко деца искат да учат за инженери, защото е трудно. И въпреки обещанията какви страхотни професионални перспективи има след завършване на инженерно образование, интересът е слаб. Тук въпросът е дали държавата трябва да е основният пропаганден фактор, който да се опитва да убеждава децата. Според мен е въпрос на съвместни усилия.
Според редица анализи дигитализацията до 2025 година има потенциал да увеличи брутния вътрешен продукт на България между 8 и 11 милиарда. Става дума за дигитализацията в икономиката, това е процес който трябва да се насърчава. Същевременно трябва да се извършва дигитализация на публичния сектор. Въпреки традиционния скептицизъм, включително и моят, тя се оказа на ниво, не по-ниско от тази на други държави. Най-голямото изоставане е във финансовия сектор, който все още не е достатъчно дигитализиран.
Най-големите предизвикателства са по отношение на държавното управление в дългосрочен план. Съвсем скоро ще бъдем в ситуация, че никой не е подготвен, нито обществото, нито политиците. Има няколко тенденции, които остават неуловими, които ако се случат може да се разгради политическия и инстуционален ред, такъв какъвто го познаваме. На пръв поглед дигиталната демокрация звучи страшно прелъстително, едва ли не като някаква по-зряла форма на демокрация. В същото време наблюдаваме със засилващи се темпове един феномен - съдържанието, балоните в социалните мрежи, които късат връзката с реалността. В момента, ако аз съм достатъчно убедителен и съм слакодумен онлайн мога да си направя група за каквото си поискам. Включително група за любителите на лекорните /еднорог, митично същество, което не съществува/, които живеят между Перник и София. И след две седмици някой ще намери снимка на еднорог, даже и на малкото му.
Ако това се комулира с един друг феномен, ще бъдем в ситуация, в която наистина няма да знаем какво да правим. Това е натискът, очакването за пряка дигитална демокрация. Това е тема, за която никой не е готов. Със сигурност традиционния ред, по който работят институциите, ще бъде променен. Това е въпрос на следващото десетилетие", каза още той.

Коментирай!

За да коментирате, влезте в профила си или се регистрирйте. Ако нямате регистрация, може да се регистрирате тук. Можете директно да коментирате чрез профила си във Facebook.

0 коментара

Към началото
  1. Още от Финанси

Календар

ПОН ВТО СРД ЧЕТ ПЕТ СЪБ НЕД

Адрес "100 вести"

И това го има"

Виц на деня