Таня Йоргова: "Обичам да се предизвиквам, да играя роли, които досега не съм правила"

Преди това 10 години е била в Сливенския театър. Новото, различното, модерното, нестандартната режисура в театъра в Габрово я привличат тук. Не само не съжалява, а е щастлива, че е намерила своето място, колеги, с които се чувства добре. Тя мечтае за роли, които досега не е правила, иска да играе неща, които да я извадят от зоната й на комфорт.

- Завършили сте Пловдивския университет, в първия актьорски клас на Иван Налбантов, на какво ви учеше той?
- Иван Налбантов е възможно най-добрият педагог, който да ни обучава. Той беше строг, а същевременно с това ни даваше свобода. Ако не беше той, аз нямаше да бъда това, което съм сега. И благодарение на много други хора, чрез които открих своите актьорски дарби.
Искам да кажа, че актьорството не ми е било детска мечта, както казват повечето актьори. Дълго време се лутах какво искам да стана. Работех в София и гледах едно представление на Стоянка Мутафова. И тогава реших, че и аз го искам - да стана актьор и да накарам хората да се смеят. Реших спонтанно да кандидатствам в НАТФИЗ, успях да се подготвя само за два месеца. Но не ме приеха. Може би съдбата ми е била такава, започнах в Пловдивския университет. Втората годна можех да се преместя в НАТФИЗ, но аз вече не исках.
- Още тогава сте била много активна, отговорник на класа, казва вашият състудент Петко Койчев, интересни ли бяха студентските години?
- Да, беше много интересно. Преоткриваш хората около себе си. Работех усърдно да имаме сцена, в Пловдив имаше само една. Станах отговорник на класа, за да мога да казвам, когато имаме някакви искания, проблеми.
- Любима роля като студентка ви е била тази на Жулиета, знаели сте на наизуст нейния монолог. После съдбата ви е отредила наистина да играете Жулиета на истинска сцена, така ли?
- Иван Налбантов ми беше казал, че аз Жулиета никога няма да играя, защото съм много характерна актриса, най-много до играя дойката. По ирония на съдбата два пъти след това изиграх Жулиета, играх веднъж и дойката. Едната роля бе в Сливенския театър в представление на Мария Атанасова, другата - в Паталейница.
- След завършване сте били в Сливенския театър, бързо сте станали водеща актриса. Какво играхте там?
- Да, след завършването директорът на Сливенския театър ме покани, там играх повече от 10 години. Много роли имам в този театър. Една от интересните е Катерина в "Железния светилник". Димитър Стефанов откри друга страница в актьорската ми книга, нещо като клоунада. Аз съм щастлив актьор, защото по пътя си срещнах много добри режисьори. Много добре се получи работата ни с един английски режисьор, имахме постановки в Паталейница, където 12 години наред се прави Шекспиров театър. Това е място, което ме е вдъхновявало през годините. Театърът е на открито, с англичани режисьори, актьори, от които има какво да си откраднеш. Аз много обичам да си крада характери, характеристики. Много обичам да се уча.
- Как попаднахте в Габровския театър?
- През времето исках да променя малко посоката, актьорите, с които си партнирам. Разбрах преди година, че тук има трима талантливи режисьори на щат, които аз много харесвам - Петринел Гочев, Васил Дуев, Ана Батева. Идвах в Габрово специално да гледам "Ромео и Жулиета, "Жана Дарк". След това, през 2000 година окончателно се заселих тук.
- Наложило се е ударно да влезете в три представления - "Салиери", "Руски вечери с микроскоп", "Под игото". Как се справихте с три толкова различни роли?
- Аз много обичам да се предизвиквам. Затова не ми беше много трудно, активирах се и ми бе страшно интересно. Колегите много добре партнираха. Така, че нямах никакви проблеми да се справя с тези различни роли.
- Петринел Гочев ви е поверил три роли в "Под игото", какви бяха ролите, трудно ли беше?
- В "Под игото" играх Рада Госпожина и актрисата Екатерина Златарева. Те се появяват за малко.
Трудностите ми бяха в изиграване на Нонка Чипева. Нейният образ ми е по-далечен, тя е малко скандалджийка. Аз в живота си не решавам проблемите си толкова агресивно. Но и открих нови неща за себе си. Работейки върху даден образ, винаги откриваш част от себе си, която не си подозирал, че имаш. Харесва ми това. Всички роли, които съм изиграла досега ме правят по-силна, преоткривам се.
- Последната ви премиера е "Любовни истории". Направихте страхотна роля на една "кифла" от Люлин, която много се хареса на публиката?
- Да, вече всички в театъра ми казват Стейси, както се нарича героинята ми. Нейният образ беше много далечен от моя, мислех, че никога няма да мога да го изиграя. Ролята ми е една блондинка, аз вътрешно й се смеех. Но после осъзнах, че тя си има собствена логика и си вярва на сто процента. И изведнъж тя ми стана симпатична. Трябваше да я спася, да я защитя.
- Играете и комедийни роли, и много сериозни, кои ви допадат повече?
- Както казах, аз обичам да се предизвиквам. Дори клоунадата ми е интересна. Искам да играя неща, които досега не съм правила. Все още се уча и търся.
- Директорът на театъра ви предрича голямо бъдеще, това радва ли ви, задължава ли ви?
- Благодаря му. Това ме ласкае, разбира се, но аз скромно се отнасям към направеното. Не бих казала, че съм с огромно самочувствие. Приятно е да те похвалят, актьорите са като децата, ако не им кажем браво, няма да се амбицират по-нататък.
- Напоследък в габровския театър има много млади актьори, те всички са нахъсани за работа, интересно ли е да се работи с тях?
- Да, и от тях се уча много. Партньорството е съвсем друго. Когато има хора, които не познаваш това те предизвиква, партнираш, за да помагаш на колегата. От младите актьори има много какво да се научи, дори от хъса им, не можеш да паднеш по-надолу от тях.
- С кои режисьори обичате да работите, защо?
- От всеки режисьор, който съм срещнала по пътя си, съм взела нещо. Хубаво е, че са различни. За мен е приятна работата с всеки един режисьор и различните роли, които играя. Ако играеш все едно и също, ставаш като кон с капаци, вървиш само по един канал. Беше ми много интересно с англичаните, с които играхме в Паталейница. Както вече казах - с Димитър Стефанов в Сливенския театър, беше ми много интересно с Маргарита Младенова, тя е страхотен режисьор.
От тримата габровски актьори съм работила само с Петринел. Интересно е с него, работи по много по-различен начин от режисьорите, с които досега съм се срещала.
- Освен любимата ви Жулиета, за какви други роли мечтаете?
- С риск да се повторя, искам нещо, което не съм играла досега, примерно някаква клоунада. да играя неща, които досега не съм правила. - През 2020 година сте дошли в Габрово със семейството, имате малка дъщеричка, как се съвместявате семейните и актьорските задължения?
- Много трудно. Като дойдох в Габрово трябваше да правя ремонт, да се нанасям, детето ми да учи в ново училище. Нямам достатъчно свободно време. В момента участвам в 6 представления. Ако тръгнем на турне, не знам как ще се справя. Дъщеричката ми е във втори клас, сега се мести в ново училище, за да ни е по-близо. Искам да съм до нея по-дълго, да си говорим. Защото за мен детството е много важно. Ако нямаме хубаво детство, ако нямаме кой да ни изслуша, няма как да станем големи добри хора, защото сме били пренебрегвани. Така че, това ми е голямата болка, това ми е слабото място - нямам достатъчно време за детето си.
- Надявам се по-дълго да останете в Габровския театър, или той е поредното стъпало във вашето развитие, не ви ли блазнят софийските сцени?
- Аз не деля сцените на софийски и на провинциални. Важно е любовта към театъра, качеството на хората, с които работиш. За знаеш за кого го правиш и защо го правиш.
Театърът има много форми.Занимавам се и с театър, който работи за деца, ученици. Най-важното е да се опитаме да направим хората по-добри.