“Спорната 2014 година” през погледа на Таня Христова, кмет на Община Габрово

- Г-жо Христова, определихте изминалата 2014 година като „спорна”. Какво значение влагате в това определение?
- Спорна с всички значения, които тази дума носи в себе си. Спорна с многото катаклизми, които може би сами си причинихме, а природата допълнително засили. 2014 г. специално за Габрово се оказа спорна от гледна точка на конкретни резултати и завършване на тежки инвестиции, които засягаха всички нас. Въпреки предизвикателствата, недоволството и различните интерпретации на това което се случваше, най-вече по улиците на Габрово, Водният цикъл успя да докосне всеки от нас и по някакъв начин да поясни какво означава европейско финансиране. Това не е някой да изсипе едни пари някъде и те по магичен път да се превърнат в качествена инфраструктура. Това е процес, който изисква подкрепа, отговорност, експертност и вземането на правилни решения в кратък период.
Иначе 2014 г. ще има прочит от различни страни. След 2013 г. никой не очакваше тя да е спокойна от гледна точка на политическите турбуленции, по-скоро не очаквахме да има толкова природни предизвикателства. Меката и топла зима на 2014-та се компенсира от неприятностите през пролетта и лятото. Но от друга страна помогна да стане възможно да се реализират дейностите по Водния цикъл.
- Природните катаклизми, особено от лятото, показаха една добра организация. Всички останаха доволни от начина, по който се реализира комуникацията между хората, които понесоха катаклизмите пряко, кметските наместници, местната власт...
- За мен е малко тъжно, че проявяваме съпричастност, синхрон в действията, партньорство по време на бедствие. Може и да е нормално, защото хората се обединяват в такива моменти. Но не по-малко важно е в нормална обстановка да работим активно и партньорски. Което не означава да бъдем с еднакво мислене.
По време на тежките моменти, които сполетяха габровските села, успяхме да създадем добра координация, работихме изключително добре с всички служби, които в такива моменти са на терен. Получихме подкрепа от държавните структури. Видя се необходимостта от повече превенция, отколкото влагане на усилия за управление на последиците.Знаете, че има държавна комисия, която разпределя парите в такива случаи. Това става, след като работата е свършена и документацията е обработена. Важно е, когато се действа при бедствие. Но е необходимо да имаме финансов ресурс, който да бъде вложен в превенция. Регулярно да се почистват речните корита, да се изграждат подпорни стени, да се извършва наблюдение на измененията, които се случват във времето. Това трябва да е приоритет, една от много първостепенни задачи, които държавата трябва да реши. В момента това е един доста централизиран процес. Възможностите на общините са недостатъчни от финансова гледна точка, за да се справим. Затова е важно заедно с държавата, като партньори, да намерим справедлив и ефективен механизъм, с който устойчиво да се инвестира в укрепване, поддържане и развитие на такава критична инфраструктура.

- Вие наистина ли вярвате, че държавата може да бъде партньор, особено в този си вид?
- Държавата трябва да бъде партньор. Особено на фона на това, което се случи, с опита да бъдат орязани парите по големи инфраструктурни проекти.
Аз пак ще се върна на 2014 г. Тя е събирателният образ на хората, които живеем в България. Когато сме били разсеяни, безотговорни или невежи, е оказало влияние. Хората, които живеят тук, заслужават много по-добро качество. Необходима е персонална ангажираност с това, което се случва в живота на всеки. Спомням си колко сериозно недоумение събуди фактът, че младите хора категорично отказват да гласуват. Това премина като една отрезвителна вълна точно през 2014 г. Но всичко започна да се формира през „горещата” зима на 2013 г.
- Гореща от политическа гледна точка – да. Макар че мнозина смятат, че тогава се надуваха изкуствено сметки за ток, за да има причини за недоволство.
- Когато държавата откаже да бъде партньор, нещата няма как да се случат по добър модел.
- Но тогава се случи нещо като преврат…
- Това е тема, която е доста предизвикателна. На мен като гражданин ми липсва авторитетният източник на информация.
За съжаление, доста от нещата ги научаваме от медиите, а не от авторитетната институция или личност, които са отговорни. Понякога е по-лесно да приемем тежката истина, отколкото сами да интерпретираме нещата. При нас има криза на доверието. Не липсата на финансови средства е основната движеща сила, която е отнета на българите. Загубили сме други по-важни неща. Сякаш не успяваме да оценим неща, които се случват и са положителни.
- Аз смятам, че много хора оценяват направеното. Ето например по улици, които са асфалтирани по Водния цикъл, не е рядкост да се наблюдават шофьори, които карат със скорост доста над разрешената в населено място. Може би така дават своята положителна оценка?
- Защо е „разрешено” да се движим така в градска среда? Това е въпрос как се отнасяме към правилата, които искаме другите да спазват, но с удоволствие ги пренебрегваме. А иначе това беше една от задачите – да подобрим условията в Габрово за пешеходците и шофьорите. Все още има да се направят някои неща – маркировка, препятствия към действията на точно такива шофьори и др.
- През този период имаше няколко правителства. По-лесно ли се работи, когато управляващите са от политическата формация, която е застанала зад Вас?  Кмет в опозиция може ли да има?
- Аз мога да говоря като кмет на Габрово. С правителството на Орешарски не успях да постигна никаква форма на разумен диалог. Какви са причините? Може би те трябва да дадат обяснение. Може би се оказах един от малкото кметове, които назоваваха проблемите. Защо липсваше диалог, защо ми бяха отказвани срещи в министерства? Да благодарим, че това вече е в историята. Защото аз не съм ги искала като гражданин, а като кмет. Нека си спомним подкрепяната от всички инициатива за програмата „Региони в растеж”. Това, което се случи, показа, обаче, че всичко е фалшиво и предварително нагласено. Трябваше за два дни да подготвим проекти. Над 1200 бяха предадени от общините и разгледани в съмнително кратък срок. Много е лошо, когато политиката се намесва по такъв начин.
- Смятате ли, че към Вас е имало персонално отношение?
- Имам всички основания да смятам, че е така. Макар това лично да не ме вълнува. Няма да коментирам качеството на проектите, финансирани по тази програма. Но ще кажа, че когато една идея не е заредена с правилната емоция, тя се проваля. Знаете, че програмата на кабинета „Орешарски“ не постигна своите цели. Последваха опустошителните действия спрямо оперативна програма „Околна среда”. Тази комбинация от фактори е необяснима за мен. Липса на професионална експертиза, политически нюанси и опит за политическа репресия. Това, което беше стоварено върху кметовете, беше опасно. Ако беше финализиран замисълът (с орязването на парите от големите проекти по оперативна програма „Околна среда”, б. р.) колко общини щяха да оцелеят? Принципите на подкрепа и солидарност са движещият фактор. Битката между държава и общини е излишна. Енергията от нея може да бъде насочена към градивни неща. Държавата, с опита за тези финансови корекции, заплаши с тотален колапс стотици фирми и хиляди работещи в тях. През лятото казах, че има риск да спрем уличното осветление, да бавим заплати и това беше реална опасност. С начина, по който се формира новото правителство, дано наистина сме се научили на истинска коалиционна култура и на партньорство.
Опасявам се, че точно поради коалиционните партньори в това правителство то няма да реализира никакви реформи. В него има двама вицепремиери, твърде опитни в реализацията на коалиционност - лява, дясна, центристка. Не съм с впечатлението, че биха поели върху себе си отговорността за реформите. Те не са нещо, заради което ще те обичат хората.
Но пък ще те запомнят. В противен случай много бързо ще бъдеш погълнат от забвението. Въпрос на силна воля е. Нека всеки направи своето усилие. Нека не се гордеем, че като отидем на Запад, следим за правилата и ги спазваме. Нека го направим и тук.
- Нали знаете, че няма политик, който да си е тръгнал обичан?
- Аз не знам кой политик дръзва да влезе в политиката с идеята да бъде обичан. Това е предрешена форма на провал. Политиката е работа и липса на грам лично време. Това е, което се случва на всички политици, които са приели заниманието си като кауза.
- Г-жо Христова, известен ли е вече младият човек, който ще остане в Габрово, благодарение на тази инициатива?
- Не, все още не е известен. Това е стойностна инициатива, провокирана от кмета на Тун. С този град ни свързват повече от 17 години различни инициативи и това е едно от най-стойностните партньорства, които са създавани в България. При това между наша община и швейцарска. Швейцария е емблема на всичко, което може да се свърже със съвършенство и простота. Там няма нищо излишно, всичко е свързано с действие на здравия разум. Имат сериозна грижа за най-малкия детайл. Преди да стигнат до големите неща, са създали малките. Ние все отказваме да живеем днес, очаквайки утре да ни се случи нещо вълшебно. Забравяме, че за да има утре, трябва да се погрижим днес това утре да дойде.
Инициативата START UP даде възможност заедно с участието на администрациите в Габрово и Тун и немалко представители на бизнеса в Габрово да се оценят 30 от предложенията, които постъпиха.
От всички разгледани 6 продължават напред. Младите хора, които са подготвили своите бизнес-предложения, ще работят с ментори, за да развият в детайли предложенията си. До февруари ще постъпят при нас, а на 8 април ще бъдат представени пред публика. Всички, които са проявили интерес, ще могат да задават лично въпроси и да получат отговори за идеите.
- Всеки, който иска, ще може да зададе въпроси и в този смисъл сам да оцени дадено бизнес предложение на млад човек, така ли?
- Това е доста нетрадиционно за нашите условия. Цялата инициатива е много различна от това, с което сме свикнали. Тя е идея на кмета на Тун, който ангажира местния бизнес да набере финансовия фонд. След няколко етапа за избор на млад предприемач от Габрово наградата ще бъде връчена на 19 юни. Самият кмет на Тун ще я даде на победителя. Струва ми се, че това успя да събуди енергия в младите хора, но също и на тези, които искат да развиват бизнес в Габрово. Показа един различен поглед на хората отвън към нас. Не е важен финансовият ресурс, важен е процесът. Да, един ще бъде победител, но идеите на другите участници може да намерят път за реализиране чрез сътрудничество с бизнесмени или банки.
Дай Боже, да се случи така. Наистина е важен пътят, защото докато човек върви, среща трудности, получава съдействие и всъщност научава много. Опитът е безценен.
Младежката програма на Община Габрово също дава възможност за развиване на малки инициативи. Както и програма „Култура”. Разбира се, ако искаме да споделим идеите си и да потърсим подкрепата на Общината. Трябва да разберем, че полето е на конкуриращите се идеи, а Общината е тази, която избира формата, под която да съфинансира. Трябва да изчезне усещането, че Общината е длъжна да финансира всичко. Да, може би е добро, но не винаги е възможно. Затова е най-добре идеите да се конкурират и да се радват на добрата оценка, на тези, които ще потребяват създаденото.
- Г-жо Христова, желая Ви успешна 2015 година на Вас и на всички габровци!
- Може би да си пожелаем да е мирна, да е по-спокойна от гледна точка на природни предизвикателства и да гледаме напред. Дай Боже, да имаме повече вяра, че нещата се случват, но и разбирането, че не всичко може да е съвършено. Да се учим да издържаме на предизвикателствата. Грешки и падания ще има, важното е да имаме сили да се изправим и да продължим.
Много от емблемите на Габрово навършиха 50 години през 2014-та. След още толкова какво от направеното днес ще се чества и поставя ли си нашето общество като цел да остави устойчиви във времето следи? Коментарът на кмета на Габрово Таня Христова е важен заради позицията, която заема. Но също толкова важно е всички ние, които свързваме живота си с това населено място, да дадем своите отговори – дори само пред себе си.
„Дълбок поклон пред тези, които са дръзнали преди 50 години да направят това, което днес имаме като културна инфраструктура и са успели да я изпълнят с живот и смисъл.
АЕК „Етър” е нещо уникално, създадено е като такова и продължава да бъде. Домът на културата „Емануил Манолов” е една сграда без аналог в страната. Като архитектура това е най-красивата сграда в общината. Техническият университет е емблема на Габрово.
Не знам дали можем реално да си дадем сметка какво ще остане от Габрово, ако всички институции, които през 2014-та навършиха 50 години, изчезнат.
Наш дълг е да продължим да развиваме и надграждаме създаденото. Сами може би няма да можем, но заедно с държавата и възможностите, които имаме чрез европейското финансиране, ще имаме успех. Нека направим така, че тези емблематични пространства да бъдат обновени, без да им се отнема духа.
Тези институции не трябва да са мрачни и тъжни. За съжаление, Домът на културата изглежда точно така. Хубавото е, че през 2015 г. ще имаме готов проект, с който ще кандидатстваме за финансиране по новата оперативна програма „Региони в растеж” и ако съм добър пророк, през 2016 г. ще имаме един напълно обновен Дом на културата. Модерната сграда ще е привлекателна за събития с високо качество.
Техническият университет се нуждае от положителния поглед на държавата, за да се направи така, че повече млади хора да предпочитат точните науки. Спомняте ли си кои останаха първи без работа след 1989 г.? Това бяха инженерите, поради намаляването на обема на производството. Сега едни от търсените специалисти отново са инженерите. Но вече трябва да убедим младежите в средната степен, че си заслужава да положат усилия и да се развиват в тази посока. Важно е да променим средата така, че да се предпочита образованието у нас, а не в чужбина.
Ние много обичаме да ценим повече чуждото, отколкото собственото. Докато не го загубим. И това е във всички сфери”.