Шокиран бях, че Стоичков говори японски

На 8 март журналистът Георги Милков празнува своя 50-годишен юбилей. По този повод събра своите най-интересни разкази и приключения в книга – „Истории от ръчния багаж“. Изданието на Книгомания е с обем 520 страници и съдържа 380 снимки, някои от които се публикуват за първи път. 
Габровската премиера на книгата и среща с Георги Милков бе на 10 май в Музея на хумора и сатирата На място любителите на пътешествия имаха възможността за закупуване на книгата и да получат личен автограф.

- Защо нарекохте Вашата книга "Истории от ръчния багаж?

- Тона е колкото метафорично, толкова и практично. Аз наистина пътувам с ръчен багаж през последните 20 години. Метафорично ,защото с ръчния багаж имам повече свобода и възможности да ходя, даобикалям и да си нося винаги някакви преживявания и случки, част от които са събрани в тази книжка.

- Какви са акцентите в нея - срещи с епохални личности, военни и политически събития по света?

- Има наистина истории за мои срещи с известни личности на нашето време - с Кадафи, с Христо Стоичков, с премиера на Япония, който беше убит миналата година. Разказал съм всякакъв вид истории за хора ,които са ме впечатлили, без да е задължително да са известни, има истории със съвсем обикновени хора, които обаче имат необикновени истории. Има разкази за места, които са ме впечатлили по света - истории за артефакти или за неща от българската история, които лично аз не съм знаел, докато съм се ровил, търсейки нещо друго.

- Разкажете някоя любопитна забавна случка от вашите пътешествия в 170 страни по света, които сте посетили?

- Всъщност започвам с една много забавна история - срещата ми със Христо Стоичков в САЩ през 2003 година. Въобще не се интересувам от футбол, но направих интервю с него. То беше всичко друго, но не и спортно. Той ми разказа невероятни неща за живота си в Америка, от които направих една поредица. Каза, че откакто е в Америка е спрял на псува. Описал съм нашата раздяла, където се създаде една много комична сценка, в която беше намесен и един японски бизнесмен. Пред очите ми Стоичков заговори на японски. Беше доста шокиращо за мен. Знаех, че пред 96-та е играл футбол в Япония и там е научил японски, очевидно достатъчно добре, за да се разбере с японския бизнесмен

- Как успявате да вземете интервюта от такива известни хора, те обикновено не искат да говорят много?

- Това е част от занаята, от професията. Ако целенасочено търсиш някого, рано или късно стигаш до него, дори да е опърничав и чепат, както Стоичков. Казах му, че не разбирам нищо от футбол и той каза, че щом не разбирам, ще стане интервюто, защото тези, които казват, че разбират, всъщност нищо не разбират.

Всеки път става по-различен начин. Очевидно имам и късмет. С Кадафи беше целенасочено преследване от моя страна дълго, упорито, изморително, понякога отчайващо. Но в крайна сметка се случи през 2006 в Судан. Не беше уговорено, не беше обещано, използвах малко и журналистическо нахалство.

- Книгата е 520 страници, с 380 снимки така ли е ?

- Да, толкова станаха.страниците, снимките, не съм ги броил точно, но са доста. От издателството избраха колко снимки да пуснат. Повечето истории са със снимки.

- Вече сте я представили в Брюксел?

- Това беше първото й представяне в чужбина. Иначе обикалям страната и се срещам с читатели. В Брюксел отидох по покана на Европейското училище, в което учат деца от всякакви народности, има доста голяма българска секция със 150 ученици и учители. Вечерта имаше представяне в посолството пред българската общност, която живее в Брюксел. Беше много топла и мила среща, която продължи повече от 3 часа.

- Предстои да я представите и в Берлин, кога?

- Да, в края на тази седмица заминавам за Берлин. Срещата ще бъде в Културния дом.

- Как приемате тези срещи?

- Аз се зареждам много от тях. Хората са изключително любознателни, с желание да научат повече неща. Винаги си тръгвам от тези срещи с много топло чувство и много сърдечност.

- Срещнахте се с ученици от Националната априловска гимназия. Интересно ли им беше на учениците?

- Тази среща беше наистина впечатляваща, не очаквах толкова много от нея. Залата беше препълнена. Младите хора са толкова любознателни, целеустремени и наистина ме заредиха с енергия.

- Вие пътувате толкова години вече в много континенти, защо едва сега решихте да издадете вашите спомени?

- Не съм имал желание досега да пиша. Мислех, че няма нужда да пиша, след като непрекъснато ми се случват интересни неща. Мислех, че когато се спра за малко и не ми се случват интересни неща, ще седна и ще пиша книги. Ставам на 50 години, времето неусетно е минало и това беше добър повод да събера част от историите.

- Имате ли идея за следваща книга?

- Все по-често на срещи с читатели идват хора за автограф и питат няма ли да има и нова книга. Аз се опитвам да окуража колкото тях, толкова и себе си, че не бива да отлагам още 50 години втората книга. А пък истории има за още.

- Не сте се отказали от пътуванията нали?

- Не разбира се. Предстои ми да пътувам за Монголия. Там ще се видя с един човек, който гостува в България, правих с него интервю и сега ще отида да му върна любезната покана да му гостувам. Той е хамбулама, това е титла, нещо като Далай лама. Той може да се нарече духовният лидер на Монголия, будиски монах, много известен лечител, философ.

Отворен съм още за всякакви предизвикателства и пътешествия, не се уморявам да колекционирам пътешествия.

- Освен английски, вие говорите и арабски. Къде го учихте?

- Аз започнах да уча арабски като студент още през 1995 година. Тогава не изглеждаше толкова полезен или важен и необходим. Но след едно пътуване до Ирак бях толкова вдъхновен, разбрах че това е светът, в който искам да пътувам, да обикалям, да изучавам. Като се върнах отново започнах да уча арабски, това е език, който не може да се изучи цял живот.

- Разкажете да участието си в телевизионното реалите щоу "Африка: Звездите трябва да са полудели", което вие спечелихте?

- Това беше през 2013 година, снима се в Ботсвана и в Замбия и се излъчваше по бтв.

Имаше предизвикателства, тип сървайвър, оцеляване в дива среда. Освен физически предизвикателства, имаше и социални, защото освен да комуникираш със своите съотборници, трябваше да живеем с представители на бушмените, без да разбираш техния език, обичаи, култура.

Участваха известни хора, като проф. Пимпирев, актьорът Явор Бахаров, моделът Диляна Попова, писателката Людмила Филипова, певицата Теди Кацарова, рок легендата Милена Славова, Георги Тошев.

-