Росица Димитрова: „В нашия Дневен център се застояват само добри хора“

Сред много гости на 10 октомври Дневният център за пълнолетни лица с увреждания в Габрово отпразнува 10-годишнината от създаването си. Бяха казани много топли думи, поднесени бяха много цветя и подаръци. Обгрижването на хората с ментални увреждания, за да са спокойни и по-свободни близките им и да могат да работят, се изпълнява от сдружение „Бъдеще и закрила за лица с интелектуални затруднения“ - БАЛИЗ, което също има празник. То пък навършва 15 години. Какво се промени в живота на хората с увреждания и техните семейства за изминалите 10 години? Как услугата в Габрово стана пример за подражание в страната, а методите на работа на екипа интригуват и чуждестранни специалисти? По повод 10-годишнината на институцията разговаряхме с директора й Росица Димитрова – председател на сдружение БАЛИЗ. Тя е специален педагог, начален учител, дългогодишен учител в специално училище и е съвсем на мястото си при работата с хора с увреждания.
- Да се върнем към началото. Как беше създаден Дневният център?
- Преди 10 години Дневният център беше създаден по времето на кмета Богомил Белчев и зам.-кмета Миглена Пройнова. Те положиха много усилия, бяха добронамерени и убедени, че е нужно да има такава социална услуга. В началото не знаехме какъв ще бъде резултатът, но сега можем да кажем, че от основаването досега родителите и потребителите са доволни и има изключително много желаещи да ползват услугата.
Началото беше изключително трудно. Голяма част от родителите, които са членове на нашето сдружение БАЛИЗ, имаха желание да се направи нещо за техните деца, които са вече пълнолетни. След като завършат Помощното училище, те остават вкъщи между четири стени. Техните умения постепенно намаляват. Имаше нужда някъде да се събират, да контактуват помежду си, да бъдат полезни, а родителите им да бъдат освободени от грижата за тях през целия ден, за да могат да работят. Това беше идеята. Направихме програма. Сдружението работи с доста добър екип от експерти и специалисти не само в Габрово, но и в цялата страна. Това са колегите от българската асоциация БАЛИЗ. Обменяхме с тях много опит, правихме работни срещи, докато стигнем до извода, че Дневният център не трябва да повтаря това, което се прави в училището, а да наблегне изключително много на работа в ателиета като по готварство, за арт изделия, бит и култура. В момента имаме 11 ателиета. В тях специалистите работят с групи по интереси, но потребителите са редуват, за да участват във всички ателиета. Идеята всички те да имат полезни умения, които да им служат в живота като например съвсем елементарни наглед неща – момчетата да могат да се бръснат, момичета и момчета да поддържат добър външния си вид, да разпознават институциите, да знаят какво да правят примерно в банка, какво да прочетат...
От начало като дойдоха при нас, те бяха много плахи и объркани, не знаеха какво ще се случи. Учехме се в движение, беше им изключително интересно. Оказа се, че програмата, която измислихме ние, специалистите, беше много добра. Голяма част от нея беше направена от специални педагози с дългогодишен опит и много се радваме, че този модел е един от водещите модели в България, а на чуждестранните специалисти, които идват при нас, им прави впечатление, че нашите потребители са много усмихнати, че много знаят, че са социализирани. Това го показа и посещението им в Белгия. Те пътуваха много добре със самолет, държаха се прилично на летището, не създаваха никакви проблеми, бяха много любознателни, умееха да разкажат и да покажат своите умения. Работиха изключително добре с белгийската група от хора с интелектуални затруднения и специалисти от училище „Хоризонт“.
- Дневният център по традиция работи по съвместни проекти с партньорите на Габрово от Аалст. Колко станаха проектите вече?
- По-големите проекти се случиха през последните три години и са финансирани изцяло от белгийската страна. Единият от проектите беше свързан със специалисти и потребители в Аалст, вторият беше за обучение на обучители в Аалст, а третият проект е свързан обучение по ерготерапия – трудотерапия. Това стана модерна специалност в последните години. На много хора от аутистичния спектър им назначават ерготерапевти да работят с тях и решихме, че малко повече познания няма да бъдат излишни на специалистите при нас. Ние вече разполагаме и с много добра материална база за индивидуална работа, ориентирана към потребителите. След преместването на Дневния център за деца с увреждания ние се разширихме като ремонтирахме и заехме и техните помещения.
- Колко човека ползват услугите на Дневния център в момента?
- Когато открихме услугата, тя беше за 30 човека с персонал от 8 души. Родителите много искаха такава услуга, но когато дойде време да запишат порасналите си деца, имаше отлив, тъй като пенсиите бяха много малки, а те трябваше да плащат такса 30% от техните доходи. Тогава нямахме още автобус, който ни предостави Общината и родителите трябваше да дават всеки ден по 2 лева за градски транспорт. Наложи се от Министерството на труда и социалната политика да ни намалят капацитета на 20 човека. След като се възползваха голяма част от потребителите, видяха и резултатите и желаещите станаха много повече. От тази година ни е увеличен капацитетът отново на 30 човека и в момента имаме 32 потребители.
- За 10 години вие станахте пример за подражание в страната...
- Да, мога да кажа, че много колеги идват при нас на обучение. Екипът от специалисти, който днес работи в Дневния център, е изключително мотивиран, високо образован. Имаме млади специалисти, които знаят и чужди езици и когато отиват на обучение в чужбина нямат нужда от преводачи, могат свободно да разговарят и да представят нашите идеи и работа. Имаме и по-възрастни специалисти, които са изключително опитни и предават опита си на други колеги, членове на БАЛИЗ. Взаимната обмяна на информация и решаване на казуси на трудни случаи изключително много ни помага в пряката ни работа.
- А каква беше ползата за потребителите на вашите услуги, за техните родители и семейства?
- Интересно е това, което родителите разказват. Имаме например един случай, в който става дума за момиче, което беше изключително агресивно към майка си, късаше дрехите си и т. н. Когато започна да посещава Дневния център, тази агресивност се стопи. Същото се случи и с други потребители, които дойдоха с агресия. Фактът, че тук намират приятели, чрез жестове и мимика, чрез слушане и докосване, дори да не могат да говорят, те успяват да разберат, че се намират на друго място, където има правила и те трябва да се спазват. Когато им въздействаме чрез игра и терапия, те запомнят какво трябва да правят и семействата им признават, че виждат осезаема разлика. Много трудно беше да убедим някои родители да доведат децата си и да опитат дали ще има полза. Сега имаме едно момиче, майката на което смяташе, че само тя може да се грижи за него най-добре. Тя обаче просто го задушаваше със своята майчина любов и трябваше ние да й подскажем, че трябва да послуша екипа от специалисти. Тя успя полека-лека да ни се довери и да вижда резултатите – детето й да бъде по-самостоятелно и да има свободата да прави нещо. За нас не е проблем, че ние ги учим на много полезни умения – да пускат прахосмукачка, да работят с миялна машина, как да почистват хладилника и всички неща, които всеки нормален човек може да прави. Проблемът е, че вкъщи не всички родители им разрешават да правят неща сами, за да не изцапат, да не се наранят и т. н. Така че съществува една такава криворазбрана грижа, която не им помага да бъдат по-самостоятелни. Такова отношение според колегите е характерно и към децата с увреждания в масовото училище.
- Знаем, че финансирането в социалната сфера не винаги е достатъчно. Вие разчитате много и на помощта на различни спонсори.
- Хубавото е, че в състава на сдружение БАЛИЗ има съмишленици, приятели, хора, които искат да помогнат. Ние сме като едно голямо семейство, в което, ако има проблем, всеки предлага или търси някакво решение. Наистина много хора ни помагат, но и ние имаме добра система за работа по проекти, отчетност за дарения и дарители. Хубавото е и че ни помагат точно тогава, когато имаме нужда. Но не винаги парите са нещото, което ни е необходимо. На нас ни е нужда подкрепа. Може понякога да няма десерт или да има нужда от подарък, тогава всеки от екипа носи по нещо. Това е човещината и доброто у всеки един. В нашия Дневен център се застояват само добри хора.